Дворецът ни кани в "Светове" на художника - символист Александър Терзиев

Архитектурно-парковият комплекс „Двореца” в Балчик кани ценителите на съвременното изкуство и приятно прекараното време сред красива природа и старинната величествена атмосфера на палата на изложба. От 1 до 15 юни в Галерия „Тихото гнездо” ще бъде експонирана колекцията от невероятни картини на художника-символист Александър Терзиев. Откриването на експозицията ще се състои в Деня на детето от 18 часа.

Александър Терзиев е роден на 14 ноември 1953г. в Сандански. Завършва специалност “Художествен текстил” в София през 1972 г. В продължение на 10 години работи с големия български художник Димитър Казаков - Нерон / 1933-1992г./. Този период се оказва и неговата “житейска академия”. Има 14 самостоятелни изложби.

Негови творби са представяни в галерии - Италия, Македония и Гърция. Картини на Александър Терзиев се намират в частни колекции в САЩ, Япония, Германия, Холандия, Дания, Швеция, Италия, Франция.
Творбите на художника пресъздават неговото космополитно усещане за Вселената. Платната му въздействат емоционално с виртуозността от линии и композиции, комбинирани с простотата на традиционните фолклорни цветове.
Александър Терзиев е художник -символист, борави със символи и знаци, чрез които изразява своите мисли и идеи за живота. Творбите му са изобразени в няколко цикъла:
Единият е “Нарът” - за зараждането на живота като символ. Това са фигуративни композиции, вградени в изображението на плода.

Вторият цикъл е “Врати”. Чрез тях изразява друга своя идея - всеки човек има своя врата, тя е начало и край на нещо конкретно, граница между материалното и духовното. Така преминавайки през различни “двери”, човек оставя и свой отпечатък върху тях.
Работи и върху още два цикъла: ”Кръст” – символ на вярата, смирението и съдбата, и “Меч” – представящ житейската битка

Водеща идея в творчество му е Любовта. Това са, както взаимоотношенията между хората, така и любовта, раждаща живот. В този смисъл в неговите картини изобилстват женските фигури. Това не е случайно, защото жената е тази, която ражда новото начало. Дори и в малкото пейзажи, които създава, използва човешки фигури, за да предаде духовност на изображението.