Освен хлябът на трапезата трябва да присъства това, което е родила земята

Християнската църква след приемането на християнството като официална религия отваря още едно начало към началата. Това е идеята за чудото и раждането на Спасителя, разказа етнографът от Регионалния исторически музей в Добрич Лена Кирилова, предаде кореспондентът на Радио „Фокус” – Варна. Така през вековете Рождество Христово се превръща в едно удивително тайнство от езически и християнски символи, вярвания и обичаи, богатство с ритуали с огъня на Бъдни вечер, с бъдника, който трябва да гори, по който трябва да слезе Млада Бога или Исус Христос, с всички наричания и гадания, които се извършват в тази тиха, свята и толкова чакана нощ. Приготовленията за празника започват още в ранната сутрин с подготовка на трапезата, която е основен елемент в обредността на Бъдни вечер. Това наименование, според историци и етнографи, е свързано с бдението, т.е. с очакването на чудото и това, което предстои да се случи, разказа Лена Кирилова. На трапезата присъстват само постни ястия, тъй като това е краят на 40-дневните коледни пости. Ястията, както повелява традицията, са задължително нечетен брой – седем или девет. Идеята на тази трапеза, по думите на етнографа, е човек да изрази своята благодарност към Бог, който го е дарил отново със своята щедрост, към земята, която дава богат плод. Колкото по-богата е трапезата, толкова по-богата ще е следващата слънчева година, на толкова повече берекет ще се радва този дом и толкова повече късмет ще има за всеки един член от семейството. Стопанката приготвя задължително обредните хлябове, които са три вида – първият е посветен на Бога и самото му наименования показва неговата святост и чистота, затова се нарича Богова пита или Боговица. Вторият тип хляб е посветен на дома и тяхното название е: „Къща”, „Хамбар”, „Харман”, „Нива” или идеята е чрез символиката, знаците на тестото стопанката като един истински майстор ваятел да изрази своята надежда, да вплете своята молитва за здраве, берекет и плодородие. Това е един тайнствен език, който тя владее, който тя влага в хлябовете и вярва, че ще се сбъдне, защото хлябът стои над всичко”, разказа Лена Кирилова. С най-много любов се прави третата група хлябове. Те са месени от момата за коледарите. Те биват дарявани, когато в дома пристигне коледарската дружина. Всяка мома дарява такъв хляб на своя избраник на сърцето. Дълъг път е извървяла хилядолетната традиция и нейното начало трябва да бъде потърсено в древността, когато хората са отбелязвали своето летоброене според култа на зараждащото се слънце и са вярвали, че когато слънцето свършва своя годишен път и се кани да тръгне към новото, на прага на новата година е най-подходящият момент да се извършват различни гадания и хората да отправят към божествата своята молитва за здраве, за късмет и за плодородие. Освен хлябът на трапезата трябва да присъства това, което е родила земята, като всеки един елемент носи своето послание. Чесънът предпазва от зли сили и гони лошотията от дома, медът носи сладост и хубав живот на хората. Задължително се слагат на трапезата постните сърми, орехите, ошавът. Трапезата се слага обикновено на земята, върху слама, като всички се нареждат около нея и най-старият член на семейството разчупва хляба високо над главата си, за да бъдат високи посевите. Преди да започне вечерята, на трапезата са поканени светците, като почит към тях. До края на вечерта никой не става от трапезата, за да пораснат посевите и за да не избяга плодородието. Вярва се, че това е най-подходящата вечер за гадание. Гадае се по искрите на бъднивечерския огън, по люспи от лук, по орехи, които се чупят и се наричат на всеки един от семейството. А мома, която иска да научи кой ще бъде нейният избраник, отчупва тайно от питката на масата и парчето слага под възглавницата, за да види дали ще е щастлив нейният живот.
Жулиета НИКОЛОВА
http://www.focus-news.net/news/2014/12/24/2005146/lena-kirilova-etnograf-osven-hlyabat-na-trapezata-tryabva-da-prisastva-tova-koeto-e-rodila-zemyata-kato-vseki-edin-element-nosi-svoeto-poslanie.html