Вече сто четирдесет и една години след смъртта си , той продължава да живее. За жалост обаче не в сърцата на хората, а повече в учебниците и тържествата. Забравени скоро след Освобождението, героите сякаш са забравени и днес. В навечерието на всяка годишнина започваме да „шумим”, да „припомняме” , да повтаряме на висок глас идеите на Дякона, но колко от нас го правят искрено ? Днес сме свободни, но дали не продължаваме да сме роби на собствените си интереси ?
Не е нужно да се жертваме в името на родината, но повече от всякога е нужно да живеем с идеите на Васил Левски- идеите „за чиста и свята република” . Ако всеки един от нас носи в сърцето си Левски, ако всекидневно повтаря по една негова мисъл, ако поне веднъж в живота си разлисти тефтерчето на Левски и забрави, че учебниците по история са задължителни, може би България ще има друго лице.
Лицето на родината ни ще бъде друго, ако всеки българин знае, че „ Времето е в нас, но и ние сме във времето!” и е нужно да го преобърнем така, че да заживеем достойно като истински свободни хора, а не като роби на низките си страсти.
Гергана Йорданова 8 клас от Финансово-стопанска гимназия "Васил Левски"
Коментирайте и Вие