Неделен ден

Добрич. Красив, приятен, привлекателен, но и мрачен, труден за описване. Още по-трудни за изобразяване хората в него. Защото навън още е хладно, мъгла се стеле над нас, а проблемите карат добричлии да са навъсени. Рядко ще видиш усмихващ се гражданин...

Птиците започнаха да се връщат в града и го правят приветлив, а появяващата се зеленина го разведрява. Обаче, хората трудно разцъфтяват. Да, те са като града различни - един усмихнат,  друг намусен,  трети уплашен или разочарован. Е, надяваме се с настъпването на пролетта лицата да светнат, усмивките да се умножат, да се понесе отново детски глъч над улиците...

В неделя излязохме на разходка из нашия град. Навред имаше хора с нашата цел. Кои отиваха да купят мартеници от базара в центъра на града ни,  кои  се разхождаха, кои стояха по кафенетата.  Най-вече възрастни хора. Младите, изглежда, си доспиваха след бурната съботна нощ.
Докато се разхождахме, минахме покрай автогарата и видяхме,  една жена,  която плачеше докато изпращаше вероятно дъщеря си.  Тъжно е да гледаш как хората заминават от родния си град,  а някои дори не се връщат.

От пазара пък тръгваха върволици възрастни хора с големи торби.  Като ги гледаш,  прегърбени,  пъплещи по уличките,  те карат да се замислиш ти какъв ще станеш. И не ти се иска да остарееш.

На много места в града има бездомни хора. Като ги видиш, ти става много тъжно и ти се иска да направиш нещо за тях. Хубаво ще е да не са навън, да си имат дом,  храна,  топлина  и да бъдат щастливи. Обаче, и при тях различията са огромни.  Не всички са благи и добри на каквито се правят -  първо ти се молят да им дадеш пари да си купят хляб,  а като не им дадеш те кълнат.

Откровено казано, улиците не са чисти,  особено след снега и дъжда. Сега са кални,  мръсни и те карат и ти да се мислиш за такъв.

Но, въпреки мръсотията, улиците кипят от живот. Защото вече времето се стопля и хората излизат навън да се разходят безгрижно навън с приятели,да си поговорят и да поклюкарстват.

Неделя...

Ден за себе си. И за нашия град. Който нямаме време дори да разгледаме – забързана епоха на забързани хора...

Анка Добрева, Мелиса – Су Венелинова,IХ а клас
СОУ „П.Р.Славейков