ПРАЗНИКА ПРЕЗ МОЯ ПОГЛЕД

И  в  Добрич  отбелязахме  136  години  от  Освобождението  на  България от османско иго.  Станах рано, посетих най-напред  храма „Св. Георги”, където имаше празнична литургия в памет  на  загиналите  за  Освобождението  на  България. Изненадващо тържественото слово не бе произнесено от кмета на град Добрич - Детелина Николова, а от председателя на общинския съвет - Ангел Табаков.  

След  това  гражданите от свое име и общинари от името на града поднесоха  венци  и цветя  пред  паметника  на  Апостола на  българската свобода  –  Васил  Левски.  Много  хора  се  бяха  събрали  да  отдадат  почит  и да поднесат цветя,   макар някои – и това си личеше отдалеч -  да не знаеха  защо  са  там.  Нашето  поколение май съвсем забрави  историята  на  народа  си  и  се интересува  само  от  това къде да  изхарчи парите на мама и тате.  

От там тръгнахме към площад  „Свобода”, където  се проведе  празничен  концерт на възпитаниците  на  СОУ  „Св.  Климент  Охридски ”.

 На концерта   учениците  пяха  народни  песни и танцуваха  различни  стилове танци.  Направи ми впечатление, че има много руснаци, които  почетоха паметта на загиналите в борбата за свобода.

А  хората,  които  продават  все  още  мартеници,   честитяха  празника  на  всичките  си  клиенти.   На  други  сергии,  намерили време и ниша за „бизнес”, цигани продаваха  шекерчета,  захаросани  ябълки  и  захарен  памук. Немного уместно, недотам хигиенично, далче от правила и закони... Ама и те гледат да изкарат нещичко...

Хубав, приятно студен, свеж мартенски ден... Национален празник. Харктеризиращ се с  поднасяне  на  цветя  на  паметниците  на много  известни  български  личности,  както и най-вече с домашните трапези и извънредната почивка.

Ана Добрева, IХ а клас
СОУ „П.Р.Славейков”