18-годишен добричлия с епилепсия издържа семейството си с 35 лева на месец

„Това е обръщението ми към моя ангел. Аз съм Ивелин Надеждов Андреев. Във вените ми тече турска и руска кръв, но истината е, че съм роден в Добрич – единственото място, на което съм живял. Аз съм българин. За разлика от много българи, които се оплакват, че са такива, за мен да се нарека българин официално е най-голямата мечта. През 2002 г. баща ми беше убит. Остави ни намира и напълно бедни. Сега най-голямото ни притеснение всяка година е дали ще съберем по 600 лева за временна лична карта. Добри хора, чувствам, че мога да изкарам брат ми и майка ми от дупката и да си стъпя на краката. Имам силни, но не и граждански права. Заставам пред вас, за да поискам 1400 лева – това е цената на промяната за трима обречени българи. ”
 
Това е изповедта на едно момче от Добрич, което страда от епилепсия. Животът го е принудил да порасне бързо. Непрестанните драми, които се случват в семейството му са го принудили да се изправи пред камерите на предаването „Ангел парк” на tv7 и да поиска сумата, която му е нужна, за да започне живота си отначало. Преглътнал страха и притеснението си от медиите, Ивелин отива за първи път през живота си в София, за да проси помощ.
 
Ивелин Надеждов Андреев е ученик в Професионална гимназия по ветеринарна медицина "Проф. д-р Георги Павлов". Той е дете от смесен брак между етнически турчин и рускиня от Краснодарск. Има по-голям брат – 26-годишният Андрей. Откакто се помнят двете момчета заварвали майка си жестоко пребита на пода почти всеки ден. Баща им бил алкохолик с буен нрав и я смилал от бой заради ревност, че вече не принадлежи само на него, а има още двама мъже, за които трябва да се грижи.
Жената криела и малкото пари, с които разполагат за храна, за да не ги намери мъжът й, който не вкарвал никакви пари в къщи, но харчел и онези, които заделяли за погасяне на сметки. Бащата на Ивелин попилявал всичко на бинго. Според момчетата точно тази му страст го е затрила. През 2002 г. родителят отива да играе и купува много билети. Свива ги на пачка и ги пъха в джоба си. Качва се на колелото си, но не стига до дома си. Крадци го убиват насред улицата, за да му измъкнат пачката билети, които помислили за пари.
След смъртта на тиранина, Ивелин и Андрей се почувствали облекчени. Сякаш огромен товар им паднал от плещите. Вече можели да сядат с майка си да вечерят като нормално семейство без да се страхуват. Но ходенето по мъките станало по-жестоко. Оказало се, че през цялото време са зависими от баща си. Мъжът отказвал да ги признае за свои деца и с това ги лишавал от гражданство. Ивелин и Андрей останали буквално на произвола на съдбата. По-голямото момче попаднало на добри хора и си намерило работа в Девня в строителния бранш, а Ивелин припечелвал левчета по детски лагери като помагач. Майка им работела като камериерка. Така я карали до есента на миналата година.
Точно на 14 септември, на рождения си ден, Андрей потеглил за Девня с колегите си. В 9 сутринта станал жертва на жестока катастрофа. Скъп автомобил се врязал челно в колата с работниците. Ивелин и майка му научават страшната новина от приятелката на Андрей. Момичето звъннало по телефона, за да честити рождения ден на любимия си и вместо да чуе гласа му, чуло че е на косъм между живота и смъртта.
 
От удара Андрей изпаднал в кома. Лекарите във Варна се борели за живота му близо 3 месеца. Повтаряли на Ивелин й майка му „Молете се!”. Прехвърляли пострадалия младеж от реанимацията в отделението по неврохирургия и обратно. Сега Андрей е в бащиния си дом. За него се грижи майка му. Наложило се жената да напусне работа, за да си гледа детето. Андрей е почти обездвижен. Изгубил е голяма част от паметта и двигателните си способности. Нуждае се от 100 лева на месец за лекарства и пак толкова за терапия при психолог.
Семейството разчита единствено на стипендията на Ивелин, която е в размер на 35 лева на месец. В жилището си вече нямат вода. Нужни са им 500 лева като първоначална вноска, за да им я пуснат. Докато съберат парите продължават да молят съседите си за вода за Андрей.
Ивелин няма учебници, нито тетрадки. Взима назаем листи от съучениците си. Тази година е абитуриент, но и дипломата си няма да може да получи, ако не му дадат гражданство. Дрехи му давали приятелите на брат му. Казва за себе си, че е човекът с мечтите. Но има само две мечти – да получи паспорт и да изкара майка си и брат си от безизходицата.
Призовават се всички, които имат добри сърца и възможност да помогнат на семейството от Добрич да го направят като се свържат tv7 и предаването „Ангел парк” на следните координати:
02/492 46 21 0899 92 69 69
angelpark@tv7.bg
facebook Ангел парк
София 1618, ул. „Киевска”31 за предаването „Ангел парк”
Медията се е ангажирала да открие сметки за събирането на средства за издаването на паспорти за двете момчета.