22-годишна добричлийка към хотелиерите: Не се чудете, че няма персонал! Има си причини

„Работа насам, няма работа натам, работа си търся, за да се наям”, си припяваха в края на миналия век тогавашните студенти. В наши дни сезонната работа на морето година не храни. Преди месец хотелиери пропищяха „Няма персонал. Европа ни източва кадрите” и всички вкупом се втурнахме да се кахърим какво ще правят бедните хотелиери като няма да има кой да обслужва бабите и дядовците от Германия и Русия. Без изобщо да си даваме сметка какво всъщност им коства на младите хора да вземат решението за радикална промяна на живота си и да стегнат куфара. Бизнесмените по родните курорти упрекват младите, че не им се работи, че придирят за заплащането или, че вършат работата си през пръсти.

Казват обаче, че всяка истина има три страни – първа, втора и самата истина. Ние потърсихме за коментар 22-годишната добричлийка Криста Кирова. 2 лета като промоутърка на морето са я накарали да порасне преждевременно, да осъзнае откъде изгрява Слънцето и да си купи еднопосочен билет за Германия. В хотел не е стъпвала само, защото е сигурна, че там експлоатацията е по-голяма, а заплатите по-малки. Убедена е, че с работа по морето не се трупат нито пари, нито трудов стаж в книжката, а само ядове и нерви. Днес тя е студентка в Германия и учи стоматология в университета „Йоханес Гутенберг“ в град Майнц. Въпреки че обучението й коства цяло състояние, Криста успява да се издържа сама и рядко прибягва до помощ от родителите си. Занятията в университета поглъщат 6 дни от седмицата й, а седмият, в който дори Господ си е дал почивка, докато сътворявал света Криста работи като сервитьорка. «Всеки месец те чакат големите сметки за наема, телефона и храната и оправдания да не работиш тук няма», категорична е младата добричлийка.

«Нека работодателите по морето не се чудят защо всяка година персоналът им намалява драстично. Има си причини. Плащат прекалено малко и изискват извънредно много. Да се работи по 12-15 часа на ден, 7 дни в седмицата е нечовешко. Нищо чудно, че повечето млади решават да заминат на бригада в чужбина, отколкото да работят по българските курорти. Сигурна съм , че и там работата не е никак лека , но пък за сметка на това много по-добре платена.». Това разказва Криста от натрупаните опит и впечатления от бачкането на родното Черноморие и продължава с разкриването на голата истина.
«Работата на морето ме съсипа физически в буквалния смисъл. Налагаше се да работя около 15 часа на ден, 7 дни в седмицата за съвсем малко пари. Лятото на 2010 година с парите, които изкарах от Златни пясъци, дойдох в Германия и успях да си платя само депозита на жилището. Повечето българи си мислят, че ние, които учим и работим в чужбина плуваме в море от пари. Само, че море от пари няма. Ако се сравня с мой български връстник, който работи в лева, а аз в евро разбира се, че изкарвам повече пари. Но за немския стандарт това, което припечелвам като сервитьорка стига само колкото да си платя наема и да си купя храна.»
 
На въпроса има ли разлика в отношението на българските и германските работодатели към подчинените им Криста отговаря така: «Германците не харесват българите. Но когато започнат да работят с нас си променят мнението. Ние може да закъсняваме и понякога да сме безотговорни, но пък работим като за двама и не се глезим.».














Дали Криста ще се върне някога в България? «Разбира се, че искам да се върна. Въпреки трудния начин на у нас, сърцето ме влече към родината. Когато съм в Германия ми липсват семейството и приятели ми. Липсват ми вкусната храна, българската природа, морето, жаркото лято, лютата зима и онова хубаво чувство да говориш само на твоят роден език, без да се налага да си тормозиш мозъка постоянно с немски. Когато съм в България, единственото нещо, което ми липсва е точността и отговорността на хората, когато имат нещо да свършат», коментира бъдещият стоматолог и добавя, че дори в чужбина българинът си показва манталитета. Споделя, че вместо да се подкрепят, както правят повечето чужденци в Германия, сънародниците ни плетат интриги зад гърбовете си и продължават да се радват, когато някой е нещастен.
 
«Мъчно ми е и за хората в държавата ни, които страдат от безпаричие и живеят в тревога. Цените на хранителните продукти и козметиката са като тези в Германия, а българските заплати са толкова ниски, че направо се чудя как успяват хората да свържат двата края. И на цялото това безпаричие народа ни все пак успява да се облича с хубави маркови дрехи, да излиза по заведения и да кара хубави коли. Браво! Такива сме ние българите, винаги успяваме към всичко да се приспособим и с всичко да се справим. Само ми е много болно за хората и най-вече за пенсионерите, които си броят стотинките. Получават едни никакви пенсии и с много усилия успяват да избутат месец след месец. Тукашните баби и дядовци по цял ден ходят по заведения. Веднъж-дваж годишно и на почивка дори. Ама така е, когато пенсиите им са високи и държавата им е уредена”. С тези думи приключва разказа си младата добричлийка, пожелала да разясни версията на младите хора за недостига на персонал по морето.