Археолози започват да копаят в крепостта Залдапа през юли (снимки)

През юли започват археологическите разкопки и изследването на най-големия античен град в Добруджа – Залдапа. Крепостта се намира край село Абрит, община Крушари. Именно кметството в Крушари финансира инициативата, отлагана с години. Според директора на Регионалния исторически музей Костадин Костадинов проектът ще е най-значимият за българската история от десетилетия насам.
С 10 000 лева от община Крушари, още 40 000 от Националния експертен съвет за теренните проучвания и други 10 000 лева от щедри дарители ще се извърши разкопаването на късно-римската и ранно-византийската крепост.

Има вероятност в проучването на място да се включат чужди историци и музейни експерти и това да превърне експедицията в международно начинание. Към проекта вече са проявили интерес специалисти от Франция. Ако вземат участие в каузата ще се привлекат и повече пари, смятат от музея в Добрич.
Крепостта се шири на терен от 250 декара. Тя не е била разкопавана досега и е много добре запазена. Работата по нея не само ще обогати историята на Добруджа с нови знания за земите ни, но ще предпази и самата крепост от иманярски набези. След време може да се окаже още една причина за посещения от туристи. Обектът има даденостите за екзотична туристическа дестинация – съчетава богато разнообразие от флора, фауна и археология.

Залдапа в настоящия й вид отразява духа на съвършено друга епоха. Естествено защитеният терен и полуостровното разположение са в съответствие с късноантичното градоустройство и укрепително строителство. Изграждането на цялостна градска инфраструктура (укрепителна система, водоснабдяване, обществени постройки) се определя като един грандиозен по мащаби акт на строителство, иницииран най-вероятно от император Константин І и осъществен през втората четвърт на ІV век. Името на града тълкувано като „жълта вода" или „студена вода" обективно отразява изобилието на водоизточници в непосредствената околност.

Голямото аварско нашествие през 585 г. поставило началото на края на Залдапа. Писмените извори показват, че животът тук продължил поне още едно десетилетие. Последното споменаване на Залдапа е през 594 г. След окончателната гибел на града някъде към края на VІ век, на това място не са установени никакви следи от обитаване през която и да било от следващите исторически епохи, но енергията на това място се усеща и до днес, категорични са музейните експерти.