Добричлия отива на лагер в националния отбор по волейбол

Жулиен Георгиев е първият добричлия, който отива на лагер в националния отбор. Това научаваме от предаването „Младите на Добруджа” на радио „Добруджа”. Когато получил първата си повиквателна от националите той се чувствал като на седмото небе от щастие. Първо звъннал на баща си, за да му се похвали.
Жулиен обожава спорта и смята да развива кариера във волейбола. Дори в профила си във фейсбук пише, че е обвързан с волейбола. Не че няма момичета в обкръжението му, но те са само приятелки. Не изостава обаче и от училище, защото иска да получи добра диплома. Твърди, че в школото няма учител, който да не го познава или да не го е виждал в часовете си. Стреми се да съчетава едновременно спортните тренировки и часовете в СОУ "Любен Каравелов", където учи информационни технологии. Не се е замислял дали да не се прехвърли на индивидуално обучение, защото според него това е по-трудният вариант. Измислил е следната схема - прави си необходимия брой оценки в училище и продължава със спорта.
В момента е 12 клас и тази година ще бъде от особено важно значение за него, защото ще е абитуриент.
Тренира само от 4 години в състава на „Добруджа 07”, но чувства волейбола като свое признание. Спомня си как са го открили и с усмивка разказва, че са го забелязали най-напред заради ръста му. Един ден в училището му се появява Стоян Стоянов от старата школа и му предлага да се пробва на полето. Тогава е бил само 8-ми клас, но на височина е стила 1,95 м. Признава, че родителите му са ниски, но снажния бой наследил от дядо си. Споделя, че е много привързан към семейството си и са сплотени. Дори по-малкият му брат, който в момента е на 14 години ходел на всичките му мачове, за да го подкрепя с виковете „Хайде, бате!”. Райското кътче, на което си отдъхва и събира сили за нов мач е неговото село „Преселенци”. Иначе няма много време за почивка, защото трябва да дава максимума от себе си в залата за извоюването на следващата победа.
Още същия ден след поканата, споделя новината с родителите си и отива да тренира в зала УСШ. Попада под крилото на треньора Генчо Цветков. Тогава всички били впечатлени от ръста му. И тренировките започнали. Цветков му казал „Ти ще си диагонал”, въпреки че Жулиен си нямал и представа какъв е този пост. Казва, че всички елементи от играта му са трудни, но най-приятно е забиването, защото отборът играе, за да достави удоволствие на публиката и да чува аплодисментите й. Макар отборът да се радва на голям интерес от страна на дамите, Жулиен смята, че не е готов да се впуска в сериозна връзка. И все пак уточнява „Ако има желаещи – да заповядат!”.
Днес не може да си представи живота си без спорта. Прави си и планове за бъдещето, защото не одобрява живот от типа „ден за ден”. Смята, че ако постигне успехи в България някой ден ще замине да играе и в чужбина. Планира да развие спортна кариера, но след нея да се захване с професията на програмист. „Защото спорта ще ми е до 30-40 години, а след това какво ще правя?”, пита се Жулиен. Той казва, че е задължен еднакво на всичките си треньори, през които е минал, защото всеки един от наставниците му е показвал нещо ново. Чувства се късметлия, защото е обменял опит с треньори и играчи, а условията, в които се е подготвял през годините определя като „прекрасни”. За миналата година попада в челната десятка на най-добрите спортисти на Добрич.
Идоли са му българският национал Цветан Соколов и Владо Николов. Казва, че тези двама спортисти са неговият модел за подражание. Получава наставления от по-опитните играчи и слуша съветите им, за да подобрява играта си. За треньора си Мирослав Живков казва, че не е толкова строг, колкото взискателен.
Като всеки млад човек чувства влечение към адреналина и признава, че ако някой ден реши да прави нещо щуро то ще е скачане от самолет с парашут. Иначе досега е изпитвал адреналин на ледената пързалка в Добрич, когато заедно със съотборниците му станаха едни от първите добричлии, изпитали леда. За щастие, произшествия не е претърпял. За сметка на това се е получила страхотна фотосесия на отбора и са се забавлявали много.
„Добрич е домът”, казва младата надежда на града ни и добавя, че любимите му места в родния Добрич са залата и парка. За публиката казва, че е страхотна и заслужава да й се поднасят само победи. Призовава съгражданите си да ходят на мачовете на „Добруджа 07”, защото „тръпката е невероятна”.