Добричлия с „бензин в кръвта” мери разстоянието от Добрич до чужбина

На 21 март светът почете паметта на легендарния пилот във Формула 1 Айртон Сена, който загина през 1994 г. в турнира за Голямата награда на Сан Марино на пистата Имола. Тогава Сена се заби в предпазната стена на завоя Тамбурело, със скорост около 240 км/ч. Неговата смърт e последният фатален случай във „Формула 1“ досега. Войната по пътищата в България взима стотици жертви всяка година. Запитахме се какво мислят за шофирането младите хора в Добрич и къде могат да се забавляват онези от тях, които имат амбиции да станат автомобилни състезатели. Оказа се, че в Добрич няма картинг писти, но се натъкнахме на една истинска находка – 28-годишен потомък на шофьори, чиято най-голяма страст са шофирането и колите.

Даниел Донев е завършил Професионалната гимназия по Транспорт и обслужване в Добрич и зад гърба си има 10-годишен стаж на пътя. Забавлява се като ходи на картинг и дори навъртял 60 обиколки на пистата във Виница. Карал е над 25 автомобила от над 13 марки. Впечатлява се повече от механиката, отколкото от дизайна им. Преди време обичал да ходи по състезания в страната и на събори на авто маниаци. Мисли някой ден да седне зад волана на автобус или камион да усети каква е тръпката да управляваш голяма машина. През лятото може да го срещнете на морето, където работи като сервитьор. Ходил е в казармата и я определя като нещо, от което съвременните момчета се нуждаят, за да станат мъже. Скачал е с бънджи и обича Офф-роуд състезанията. Преди кроял планове да стане дрифтър и бързо и яростно да гони титли по пистите, но сега казва, че живее като съвсем обикновен човек, който се старае да намира начини да бяга от скуката. За него приятелството е нещо, което не се купува или продава. Оптимист е, но въпреки това предвкусва, че скоро ще поеме по пътя към широкия свят и няма да се задържи нито в Добрич, нито в България. Ето и разговора ни с Даниел за спортните състезания, колите и неговото обяснение защо понякога мечтите на младите хора умират в Добрич.
 
Как се запали по колите?

Мисля, че е семейна черта. Единият ми дядо беше шофьор на автобус, а другия - шофьор на такси. Помня, че бях 5 или 6-годишен, когато вече знаех по-известните марки автомобили.
Първата кола, която си карал, когато взе книжка е...?За първи път седнах зад волана на учебния Опел Вектра. Като взех книжка карах семейното Рено Клио, което беше подходящо за начинаещ шофьор.
 
За каква кола мечтаеш?

Някоя за ежедневно ползване и за разходка през уикендите. Предпочитам американски автомобили, фул-сайз седани, джипове и пикапи открояващи се от масовите по българките пътища. Поддръжката на такъв автомобил не е чак толкова скъпа колкото си мислят повечето хора.
 
Освен гумите, какво друго можеш да обслужваш по колата?

Освен гуми съм сменял масло, спирачки и амортисьори. Ако имам подходящи инструменти и условия може и още неща.
 
Трудното намиране на спонсори ли отказва младите хора от автомобилните състезания?

Може да ги откаже това, че в България все още няма достатъчно места за качествен спорт. Ако има хубави бази и хубави тренировачни автомобили или уреди не вярвам, че липсата на финанси ще ги спре.
 
Долавя се разочарование в тона ти от съвременния спорт и конкретно от Формула 1?

Откакто не се интересувам от Формула 1, не съм запознат с основните промени. Това, което виждам е, че са променили дизайна на болидите, двигателите и това по колко гориво да има в автомобила. Не мисля, че последното е правилно, но в такъв скъп спорт собствениците и спонсорите знаят най-добре. 
 
Виждали сме Волга, Лада и Москвич на пистата. Ти впечатляваш ли се от антики?

Да! Даже ги харесвам много повече от по-новите. В тях няма електроника, няма пластмаса, почти всичко е механика и когато шофираш такъв автомобил ти го усещаш изцяло. Не харесвам ретро автомобили да се правят състезателни, освен ако вече не са способни да се движат по пътната мрежа. Когато се разхождам в града не ми правят впечатление новите „лъскави” лимузини или джипове. Аз смятам, че в България такива коли не трябва да се карат, защото няма подходяща инфрастртуктура и достатъчно специалисти, които ги разбират. Бих искал да притежавам примерно ГаЗ 21-24 Волга или Варшава. В Добрич и областта има добър брой класически американски коли, които за хората са странни. Едната е катафалка Кадилак. 


Какви качества трябва да притежава според теб един човек, решил да посвети живота си на състезанията с автомобили?

Изцяло трябва да е отдаден на това, което прави и да има „бензин в кръвта” казано на автомобилен език.
 Има мъже, които се държат параноично що се отнася до колите им. Не дават драскотина да олющи боята им. Ти педантичен ли си?Всичко зависи от колата. Дали е със сантиментална стойност и колко е скъпа. Дали е кола просто за придвижване и работа или за удоволствие. С течение на годините ставам все по-малко педантичен и искам да имам техническо изправно средство, с което да съм сигурен на пътя. Вече не държа на външния вид.
 
На 8-ми март имаше рали за дамите в Добрич, а от години представителки на нежния пол стават дрифт състезателки. Вярно ли е, че жените са по-внимателни и прецизни в движенията си, а мъжете са по-агресивни и карат по-грубо?

Аз казвам така: жените се стараят да спазват правилника, така както са го учили на курсовете. Гледат всяко тяхно движение да е отлично преценено и много внимателно. Това според мен ги кара да правят грешки. Колкото до мъжете, повечето са „големи” шофьори и често стават за смях. Аз лично се дразня като видят неправилно паркирана кола и казват „100 % е жена”, а в същото време, ако се огледаме и виждаме много автомобили на мъже паркирани както и където им е удобно. Също така се дразнят като видят начинаещ шофьор бил той мъж или жена. Трябва да помнят, че и те са били същите!
 
Какво би предложил, за да се намали войната по пътищата?

Водачите и пешеходците да се съобразяват едни с други и с метеорологичната обстановка. Аз съм и активен шофьор и активен пешеходец. Смятам, че големите глоби няма да решат проблема. Ако аз шофирам гледам да съм максимално концентриран и не позволявам на никой да ми казва какво да правя, независимо дали колата е моя или чужда! Има достатъчно случки точно поради такива прояви. Относно високите скорости лично аз вече не се стремя към това. Важни са не скоростта и времето, а целта и как ще стигнеш до нея.
 
Казваш, че се замисляш за работа и живот в чужбина. Защо?

Какво не ти стига в Добрич?Добрич все повече се обезлюдява. Също така има все по-малко фирми, които предлагат адекватно заплащане. Искам да замина за чужбина по-скоро, за да науча повече за чуждите културата. Да се запозная с начина на живот на други народи, как се справят там с техните проблеми и също така да сравня как работи тяхната администрация и колко е по-опростена и бърза дадена услуга.
 
Ако стане чудо и се окаже, че имаш на разположение един ден, за да промениш ситуацията в Добрич?

Бих върнал славата на старите заводи като големи производители, които са изхранвали половин България. Също така бих направил тролейбусния транспорт основен, защото е по-екологичен и по-хубав. Ще е хубаво да изградя и място, където да са събрани много видове спорт и да може всеки да отиде и да се отдаде на това, което иска.
 
Какво ще пожелаеш на читателите на dobrich24 като за финал?

Бъдете весели, усмихнати и не забравяйте, че има и много хубави неща, за които да се живее!