Никола М.Даскалов, Георги Баев, Йоан Левиев и Петър Дочев са авторите, чиито платна са изложени в зала № 5 на Художествената галерия в Добрич. Картините са живопис и са специално подбрана колекция от фонда на галерията. Подредбата е дело на куратора Пенка Димитрова.
Изложбата е част от програма „Поколения”, по която галерията работи вече 20 години. Програмата представя творци, родени през различни епохи и тяхното виждане за изкуството от времената, в които са живяли и рисували. Затова не е случайно, че този път добричлии и гостите на града ще разглеждат делата на художници, родени през 20-те и 30-те години на миналия век. И четиримата великани на българското изобразително изкуство имат огромен принос за развитието и популяризирането му, макар по онези времена да не е имало материали като съвременните и толкова добри условия.
За любознателните читатели и за онези, които възнамеряват да разгледат чудесната изложба ето част от личните истории на художниците:
Никола М. Даскалов /1924-2001/ е роден във Варна, следвал „Философия", работил като художник и оформител на музейни експозиции. С живописни изложби в България и Испания.
В изложбата са включени работите му, рисувани между 1963 и 1983 г. От градски пейзажи от Балчик - „Лодки"/1963/, „Балчик 2", „Балчик 7". Форматът на картините му не е голям, а формите са конструктивистични. В изложбата попадат и платната „Разминаване"/1978/, „Пристанище – бялата преграда"/1978/ и „Каменният трон"/1978/.
Георги Баев /1924-2007/ посвещава творчеството си на Бургас и морето. Завършил Художествена академия при проф. Дечко Узунов и проф. Илия Петров, в житейския и професионалния си път художникът е откривал многобройни изложби. Бил е почитан и награждаван в различни страни по света: Почетен член и член-кореспондент на Австрийското обединение на художниците "Кюнстлер хаус", на Японската асоциация на художниците "Ника-кай", носител Хердеровата награда на Виенската академия за изкуства, награди за живопис на СБХ и др. Най-завладяващата нотка в картините на Георги Баев е усещането за свобода в композицията и силата на цвета.
Йоан Левиев /1934-1994/ е един от последователите на известната през 60-те години Пловдивска школа, които обновяват изкуството ни. Завършил специалност „Монументално – декоративна живопис" при проф. Георги Богданов в Художествената академия в София, той е автор на стенописи, декоративни пана и мозайки. Носител е на награди за живопис и монументално изкуство.
В експозицията са както една от ранните му работи „Йоан Кукузел"/1964/, така и по-късните „Спомен за едно гостуване"/1979/, „Момиче ІІ"/1983/ и „Човекът, предмет на изследване"/1983/.
Петър Дочев /1934-2005/ е художник, за чието творчество може да се обобщи: експеримент и вдъхновение. Учил в художествената гимназия в София, в началото на творческия си път, работи като художник в Кремиковци. Вероятно за това в изкуството му от този период преобладават работническата тема и индустриалния пейзаж.
Когато се мести да живее в родния Лесидрен създава късните си внушителни абстрактни картини. Тяхната пластическа изразност, се определя за нова тенденция в съвременната българска живопис.
В изложбата в Художествена галерия-Добрич са показани две платна от реалистичния му период, рисувани през 70-те години – „Центъра – Толбухин" и „Първа копка". Тези творби, както и другите две „Земята и хората" са в постоянната експозиция на Галерията. Те са със строга, геометрична естетика и прецизност. Притежават благородно „звучащ" колорит и живописна култура.
Коментирайте и Вие