Из дневниците на една студентка: От Добрич до Непал

Добрич е променил нейния живот и възприятията й за света. Трите й студентски години във Висше училище Международен колеж се оказват решаващи за бъдещето й. В последната прекрасна мартенска събота ще ви срещнем в пловдивчанката Веселина Маджарова, която избра да замени Града под тепетата, за да срещне нови приятели в Добрич, да получи качествено образование в колежа и да открие удоволствието от доброволческия труд, Буда и страстта си към пътуването. По време на следването си в колежа в специалност Hospitality management успява да посети Норвегия, Швеция, Дания, Естония, Португалия, Полша, Испания, Италия, Англия и Унгария. Черпи безценен опит от всяка държава и придобива наблюдения от начина на живот на връстниците си в различните краища на Европа.
 
Решава да учи в Добрич спонтанно и определя постъпката си като една от най-добрите, които някога е правила. В случайни неща не вярва. Убедена е, че с усмивка се постига всичко. Тя е винаги весела и лесно кара хората да се пристрастяват към нея. За нея животът е цветен. Това си личи и по косата й, чиито цветове обича да променя често. Докато живяла в Добрич се запознала с някои от най-прекрасните хора, които е срещала по житейския си път, и които продължават да са в обкръжението й до ден днешен. В столицата на Златна Добруджа се научила как да се справя сама с препятствията пред себе си.
 
В края на първата година от следването си Веси стяга багажа и заминава за Черна гора, за да изпробва и на практика наученото по специалността си. Там се хваща на работа като детски аниматор. Във втори курс й се отдава възможност да прекара половин година във Финландия по програмата за обмен „Еразъм”. Веднага усеща, че няма какво толкова да му мисли и се впуска в поредното приключение. Във Финландия среща много студенти от Непал и впоследствие става много близка с тях.
 
Третата година в Добрич попада във веселата компания на ученици ученици. Описва ги като много интересни, талантливи и артистични. Тя им разказвала за впечатленията си от образованието в колежа, за да им помогне да се ориентират за кандидат-студентската кампания, а те я окуражавали да открие своя път и мястото си. Сега, връщайки лентата назад се сеща, че са я накарали да се почуства в Добрич като у дома си. През последната година от обучението си изобщо не й се прибирало в Пловдив. Отдала се на занимания с йога и медитация в Добрич. По-късно заедно с приятел организират за известно време курсове по йога на смеха в салона в колежа. Едновременно с лекции, тежки изпити и йога, Веси заделя част от свободното си време за жонглиране. Научава се да кара унисайкъл. Вече втора година откак се е дипломирала признава, че е много благодарна на колежа за възможността да осъзнае, че света не е толкова голям и да открие най-голямата си любов - пътуването.
 
В момента Веси се намира в Непал. Докато се любува на неземно красивите пейзажи и се радва на истинско лято там тя ни разказа по телефона за участието си в цветния фестивал „Холи”, който е традиционен за Индия и Непал. Празникът е свързан с настъпването на пролетта. Всички излизат по улиците и се поръсват едни други с разноцветен прах и с оцветена вода. Докато тя е чествала „Холи” в Непал, тук, в Добрич чуждестранните студенти също организираха „Цветна работилница” и голяма веселба в Международния колеж.
 
Към Непал я отвели знаците на съдбата и желанието да разбере същността на Буда. По време на престоя си там осъзнала, че всеки е на тази земя със своя задача - да преоткрива нюансите на живота и да допринася със своето съществуване.
 
Първото й желание да посети Непал се заражда преди около 5 години и се засилва след престоя й във Финландия, където се запознава с най-добрата си приятелка – Тару. Двете се уговарят да посетят Непал някой ден. Две години по-късно сбъдват мечтата си и сега закусват в слънчевите ресторанти в центъра на Катманду. „Тук някак всичко си се случва от самосебе си. Колкото по-малко планове имаш, толкова по-добре се развиват събитията. Откакто съм тук доброволствам в един дом за деца, през другото време се наслаждавам на непалската кухня, опознавам културата, хората и традициите и се радвам на всеки момент”, разказва Веси за идилията, в която са я отвели интересните лекции в колежа и желанието й да се развива.
„Харесвам традициите и обичаите на различните държави. Ще остана в Непал до края на пролетта и ще се посветя изцяло на доброволния труд. Не ми тежи да полагам усилия за нещо без да получавам пари. Вярвам, че ако човек прави това, което обича винаги ще има достатъчно пари да задоволи всичките си нуждите. Чрез доброволчеството научавам много неща и се чувствам наистина полезна, че помагам на хора, изпаднали в нужда. Това е нещото, с което искам да се занимавам и занапред. Мисля, че за първи път станах доброволец в Добрич към организацията "Ръка за помощ". Тогава помагахме в един дом за деца.”
 
Веси е един от най-всеотдайните доброволци към фондация „Кентавър Арт” и се включва в акциите й. Заедно организират фестивали, различни работилнички и запрятат ръкави, за да чистят природата. „Аз лично вярвам, че с всеки изминал ден българите се учат все повече да пазят природата. Виждам, че все повече хора вече са загрижени за здравето на природата. Може би съм леко пристрастна, но България ми изглежда все по- чиста и навсякъде има кошчета за боклук. Това не може да се види навсякъде. Например тук в Непал изобщо няма кошчета и доколкото знам и държавата не се грижи за събирането на боклука.”
 
А за Добрич казва „Той е една от големите любови в живота ми. Градът и хората в него заемат специално място в сърцето ми. Когато ми се отдава възможност ги посещавам. Липсват ми, затова скоро сама ще си създам повод да обиколя красивия добруджански град и да разгледам новия парк J.”.