Мариус Куркински представя „Мъжът на жена ми” в Добрич

Кой е „Мъжът на жена ми”. Това ще покаже пред публиката си в Добрич актьорът, певецът, а сега и режисьор на пиперливата постановка Мариус Куркински. Този път няма да видим гениалността на актьора, защото преди време в едно интервю той сам призна на шега, че е по-добре да се стои сред публиката по-тежкарската, вместо да се излиза на сцената и да се правят глупости.
Мария Сапунджиева, Леонид Йовчев и Веселин Анчев са актьорите, които ще ни разсмиват с една шантава ситуация в голямата зала на Обшинския младежки център „Захари Стоянов” на 17-ти март от 19 часа. В момента това е единствената отоплена зала в Добрич, но въпреки трудните времена билетите са изкупени за по-малко от седмица. Дали самият Мариус ще дойде в понеделник все още не се знае, но за сметка на това наближава април, а той си е харесал една дата за разходка до града ни и изнасяне на нов монолог върху разказа на Достоевски „Сънят на смешния човек”. За автора, на когото се е спрял казва, че е ужасно труден и вече „два пъти му се опирал”, но сега е повече от всякога решен да го покори. Поставил си е за цел да представи моноспектакълка само след месец упражнения. Мариус е майстор на монолога, въпреки че и сам разкрива как понякога му се струвало самотно на сцената.
 
Премиерата на трагикомедията „Мъжът на жена ми” бе изиграна още през февруари в столицата в театър „Сълза и смях”, а след това и в Пловдив. За Добрич Мариус се гласеше да тръгне в края на Малък Сечко и да представи пиесата на 28-ми февруари. След това обаче прецени, че няма да е много подходящо да кара публиката да се смее в навечерието на толкова важни дати за България като 1-ви и 3-ти март и отложи гостуването си за 17-ти март. Затова актьорите ще пристигнат идния понеделник, но техническият състав идва още в неделя, за да подготвя сцената. Добричлии ще имат късмета да видят най-доброто изпълнение на актьорските роли, защото преди време Мариус призна, че с всяко вдигане на завесите те стават все по-добри и по-добри.
 
Обикновено на въпроса „Как си?”, Мариус отговаря: „Много добре, колкото добре може да бъде човек, на този въпрос не може да се отговори еднопланово”.
Първите стъпки в режисьорската професия прави през 2001 г., когато заедно със Слави Трифонов правят телевизионно шоу. След това се отдръпва от медиите и се затваря в театъра, защото смята, че това му е работата. Пък и признава, че винаги държи на живата комуникация, на своята любов – сцената и на живота си сред актьорите. Предпочита да споделя съкровени моменти с публиката си, а не със сеири пред камери и микрофони.
Мариус, чието истинско име е Ивайло споделя, че не му остава много време за светски живот, защото големите роли изискват голямо време за разучаване и усвояване за едно наистина перфектно изпълнение. Често в интервютата, които дава обича да говори за спойката между възраждането на културата и публиката. Позагърбил е ексцентричните си изпълнения като музикалните експерименти, които правеше преди години. Не ги отрича, но ги определя като глупостта на младостта. Сега всички забелязват, че е по-смирен и в хармония със себе си.
 
Според него през последните години театърът е станал една институция, която се държи много добре и научава хората да гледат класика. Усеща връзката между изкуството и ценителите му. Определя я като нарастваща. Обяснява, че постановките и моноспектаклите са като взаимен процес на обучение между актьорите и публиката, когато героите оживяват от плът и кръв под светлините на прожекторите.
Той не спира да благодари на най-обикновените и най-бедните хора в България, защото именно те според него са направили така, че изкуството у нас да оцелее и да започне да се събужда отново с предишния си блясък и дори още по-голяма слава.