Млад лекар избира Добрич. Бори се за професията си и помага на хората

Д-р Георги Желязков е млад лекар, завърнал се в Добрич след завършване на висшето си образование, за да помага на хората. Това научаваме от интервюто, което даде днес за радио „Добруджа” в предаването „Младите на Добруджа”. Той е син на шефа на травматологията в МБАЛ-Добрич, но не това е повлияло на решението да пусне корени в родния си град. Смята, че за да се усъвършенства в професията си първо трябва да усвои знанията на баща си. Определя го като най-добрия учител на този етап от развитието си като специалист и добавя, че ще съжалява, ако някой ден си тръгне от Добрич без да е научил всичко, което баща му може да му даде. Все още често се допитва до баща си и по-опитните си колеги, защото смята, че богатият им опит е особено ценен в трудни ситуации.
 
Младият специалист работи вече трета година в болницата. От една година специализира ортопедия и травматология, защото това е неговата специалност и върши работата си с огромно желание и удоволствие. Спомня си, че когато започнал е имало сериозен дефицит на лекари. Били само трима в цялото отделение. Сега обаче са станали 20 и вече има с кого да излиза, да говори за професията и да обменя опит.
 
В Добрич е завършил езикова гимназия „Гео Милев”. Като дошъл септември месец осъзнал, че вече е в 12 клас си казал „Защо пък да не стана лекар?!”. Бил решен, че на всяка цена трябва да кандидатства с нещо друго, само не и с математика или литература. Кандидатства за Медицинския университет във Варна и го приемат веднага. Докато е следвал е пътувал до Италия и Турция. Прекарал е няколко месеца там и е специализирал по програмата за обмен „Еразъм”. Завършва успешно през 2010 г. И тогава осъзнава, че трябва да продължи професионалното си развитие в Добрич и да помага на съгражданите си.
 
Работи много и не крие, че има нужда да почива. Осъзнава обаче, че професията му е тежка и щом се е хванал на хорото ще го играе. Веднага след интервюто отива на нощно дежурство. Споделя, че през нощта на работното му място най-често пристигат хора, които са чакали здравословният им проблем да стане нетърпим и да не могат да заспят. Уверява, че специалистите са на линия и помагат във всеки един момент.
 
Категоричен е, че статистика в Бюрото по труда, която сочи, че има сериозен недостиг на лекари в града ни скоро ще започне да се подобрява. Георги е убеден, че нещата в града ни започват да се нормализират. Надява се в Добрич да се появи общество от млади лекари. Определя се като оптимист. Отчита ситуацията в медицината у нас като сериозно проблемна, но вярва, че нещата започват да се подобряват.
Д-р Желязков споделя, че вече има млади свеж прилив от специализанти по изключително дефицитни специалности в цяла България. Идвали в отделенията на МБАЛ-Добрич и заявявали, че имат огромно желание и искат да работят.
 
Специализацията обаче се плаща. И това отчита като сериозен проблем, но добавя, че са такива законите. Младите лекари нямат друг избор освен да се примиряват и да продължават напред. Не крие, че пред лекарите на неговата възраст винаги стои варианта да заминат за чужбина, за да работят за повече пари. Повече от 70% от колегите му са предпочели това. Той обаче е категоричен, че мястото му е в Добрич.
 
Любопитно в случая е, че е избрал да специализира спортна травматология. По думите му разбираме, че за да си такъв трябва да си фен на спорт и покрай този спорт да специализираш. Признава, че на този етап му е най-интересно да се занимава с детска ортопедия.
 
Той е само на 28 години, но от година и половина е щастливо женен за лекарка, която иска да стане педиатър, след като изтече майчинството й. Двамата са горди родители на на дъщеричка на година и 2 месеца. Казва, че по никакъв начин няма да се меси в решението на дъщеря си за бъдеща кариера. Самият той е израснал в семейство на двама лекари, но не мисли, че някой от родителите му го е притиснал да учи медицина. Просто това се е обсъждало в дома им и някакси се е превърнало и в негова мисия.
Изпитва страх от височини. Затова си е поставил за цел тази година да скочи с бънджи или парашут, за да протече огромна доза адреналин по вените му и да преодолее фобията си.
Има по-малък брат. Разказва, че докато били малки с брат му семейството им  било цяло министерство, а всеки член заемал ролята на външен министър, вътрешен министър, президент и дори министър на финансите. Сега му е смешно и забавно като връща лентата назад, но е почти на 100% убеден, че някой ден ще възпита така и собствените си деца. Негов вуйчо е човекът, който прави прекрасни дърворезби в градската градина. Дори си спомня, че като бил по-малък вуйчо му се опитвал да го зариби със занаята си и той с интерес се навъртал около него.
 
Мечтае си да има повече време, за да пътува със семейството си из България и чужбина. Засега обаче се въздържат заради крехката възраст на детето си. Признава, че не познава добре България. Дори смята да поправи това съвсем скоро. Планира екскурзия до Русе, защото според него всеки който живее в Добруджа трябва познава красотата й.
„Града ни е чудесен, откъм архитектура и градоустройство е много добре устроен”, споделя Георги и добавя, че едно от любимите му места в Добрич се намира в парка до спортните площадки. Спомня си, че именно там протекли първите му срещи с жена му и описва мястото като много емоционално за него.
 
На всички млади, които остават в Добрич казва, че трябва да се борят, да се усмихват и да вярват, че ще се случват хубави неща.