Млада дизайнерка от Добрич прекроява тенденциите в модата и... в живота (снимки)

Усмихната, слънчева и оптимистично настроена. Такава е добричлийката Рафаела Рафаелова. Тя е като зарядно за околните с положителната си енергия, която раздава щедро. Преди дни получи дипломата си от Националната художествена академия и с гордост може да се нарече дизайнер. Гордостта е за Добрич, защото Рафи е поредният талант, тръгнал от добруджанската земя.
През януари чрез Рафаела оживяха картините на Владимир Димитров-Майстора. Тя взе участие в уникална изложба, посветена на големия български художник. Облече носията, грабна кошница и се превърна в момата с ябълките от най-известното му произведение.
Чували сме за български дизайнери, които в момента правят бельото, дрехите и обувките в звезди като Бионсе и Лейди Гага. У нас никой не ги познава, но по света са прочути с хипнотизиращи умения. Преди броени месеци Милко Бояров - колега на Рафаела, с когото са учили заедно в Академията стана известен с плексигласовите си бижута. Подписа договор с една от най-известните марки часовници в света. Сега работи в Италия. Дали това ще се случи и с добричлийката и ще чуваме ли за нея само от чуждестранните медии ще разберем от самата нея в следващото интервю.
 
Коя е Рафаела Рафаелова и с какво се занимава?
- Рафаела е един усмихнат човек, творец, занимава се с изкуство във всичките му форми и й се иска да може цял живот да го прави.
 
Силно впечатление прави името ти. Може ли да се тълкува като някаква карма, че си родена с огромен талант?
Ами (смее се), всъщност съм кръстена на дядо ми и от там идва и фамилията ми. Чух преди време, че като дадеш име на детето си му повлияваш по някакъв начин на съдбата и много вярвам в това, а и дядо ми е рисувал и е бил бохем, аз май с името му съм си взела и от него самия.
 
Какво детство си имала в Добрич? Какво ти даде градът?
 
Детството ми беше страхотно. Добрич, ами Добрич дава спокойствие, с приятелите ми по цял ден скитосвахме по улиците, издавахме вестници,за да си купим вафли и строяхме къщи по дърветата от балдаран....(смее се) знаеш ли какво е балдаран....май само в Добрич знаем.
 
Преди дни с колегите ти от Академията направихте изложба. Разкажи за ролята си в нея.
Изложбата беше по-скоро защита на дипломната ни работа, за магистратура, специалност  Мода в НХА. От нашата специалност завършваме магистратура 4 човека, изложбата беше на тема „Етична мода“ и всеки имаше задача да измисли своя подтема. Моята беше „Магия за любов“. Вдъхнових се от българския народен костюм, по-точно ризата и саята. В дрехите ми присъстват елементи от тях, но кройките са различни, трансформирани. Присъства и един много важен елемент, който е цялата магия - нарича се грамотар - това е парченце плат, което в миналото се пришивало към ризата и се пълнело с билки  за здраве и късмет. Аз съм пришила грамотари към всяка моя риза и са пълни с билки за любов – омайниче или старата билка, най-силната любовна билка, лавандула и розмарин. Отделно като украса присъстват кенета - това е българска шита дантела, ползвана за украса на кърпи, пазви и ръкави. Аз самата се научих да я плета в часовете ни по стари техники, плете се само с игла за шиене и е безумно красива. Тази в колекцията ми е 100 годишна и не е мръднала. Платовете са естествени – сурова коприна и лен и шантунг и деним втора употреба. Много е важно, че денимът е втора ръка, защото не са използвани нови химикали за направата му, просто е изпран и прекроен. Като модел за представянето на линията използвах сестра си - Михаела Рафаелова.
 
Ти си млада, успешна, лъчезарна. Смяташ ли да градиш кариера и личен живот в България?  
Да, твърдо да! Много държа да остана тук и да успея тук. Не копнея за слава и пари, просто искам да мога да правя това, което обичам и да не се притеснявам, че няма да мога да си платя тока. Искам го и за хората, за българите, защото когато са спокойни и не са притиснати от мизерията ще имат желание да идат на театър, да си купят картини, бутикови дрехи или бижута, ще могат най-сетне да нахранят и душата си.
 
Как стана част от изложбата, посветена на Владимир Димитров-Майстора? Какво означаваше за теб работата ти по проекта? Ще имаме ли късмета да я видим в Добрич?
Тя е организирана от Дарителски Фонд „13 века България“. Моят професор Греди Асса ме запозна с проекта още от самото му начало. Трябваше около година подготовка и работа, за да се осъществи. Според професор Асса аз много приличам на момите на Майстора и всъщност така и участвах в изложбата, бях облечена в традиционна Кюстендилска носия, която така любезно ни дадоха от Националният Етнографски Институт и се появявах между хората, докато течеше самата изложба. Изложбата е изцяло дигитална, на огромни стени се появяват картините на Майстора, музиката е специално композирана за 20 минутното видео. Изживяването е прекрасно...дано да успее да дойде и до Добрич....

 
Как се вдъхновяваш? Откъде черпиш идеи?
Абсолютно всичко може да ме вдъхнови и винаги е неочаквано. Когато го търся или ми трябва, защото имам поръчка или задача просто не става. Може да е сън - събуждала съм се с чисто нови идеи и концепции и то ясни. Може да е хартийка в локва, плесенясала ръжда под капчук или просто белият таван.
 














Трънлив ли е пътят към успеха в България?
Не само в България, трябва да престанем да мислим, че всичко тук е много по-различно и много по-трудно, трябва да се стегнем и да не хленчим, а да действаме...веднъж един приятел ми каза: “За да имаш нещо, което си нямал трябва да направиш нещо, което не си правил“. А пътят към успеха е труден изисква отдаденост и много работа.
 
 
Какво ще пожелаеш на читателите на dobrich24.com?
Пожелавам им от сърце да са щастливи, да намират всеки ден, колкото и да е трудно времето по нещо което ги радва и да му се наслаждават, и да са оптимисти! И да се усмихват!

Снимки от уникалната колекция "Магия за любов" на Рафаела: