Не дават ЕГН-та на две деца от Добрич. Баба им: „Те изобщо не съществуват”

Президентството и една жена от Добрич са единствената надежда за две деца от Добрич. В края на март до държавния глава Росен Плевнелиев е изпратено писмо за техния случай и уреждането на статута им, а добричлийката Розалия Петрова се зарича да събере доброволци и средства за осигуряване на минималните условия за живота на децата, разкрива bTV. Всичко започнало преди 14 години. Поданичка на Русия ражда две деца в България от неизвестен баща. Системно е прекалявала с алкохола и не плащала сметките за ток и вода. Спират им ги, докато децата са още твърде малки и имат нужда от постоянни грижи и удобства.

По неясни причини майката умира и поверява рожбите си на българската държава. Появяват се хора с добри сърца, които помагат на децата да бъдат върнати на баба им Нина Димова. Сега тримата живеят в приюта към църквата „Света Троица”. Прехранват се в социалната трапезария, а единствените им пари са от пенсията на Нина. Не могат да се върнат в жилището си, защото е в окаяно състояние, а баба им няма право да получава помощи за отглеждането им, докато не получат ЕГН-та. „Затова, че нямат ЕГН-та никакви детски за тях не вземам, никакви помощи не мога да получавам, те изобщо не съществуват тук”, споделя отчаяната баба.
 
Александър е на 10 години и дори сам осъзнава колко по-различен начин на живот води от своите връстници. Иска му се да учи, но разбира, че няма право да напусне пределите на България, заради административните парадокси, които го оставят буквално без ясен произход. Иска му се да получи единен граждански номер и да се образова, защото се чувства българин и му харесва тук. 14-годишната му сестричка е в същото положение. Децата имат жив роднина в лицето на баба си, но вместо да растат пред погледа й и да чувстват уюта на семейното огнище са принудени да прекарват дните си като кръгли сираци на произвола на съдбата, осланяйки се единствено на милостта на църковните служители.

Децата нямат личен лекар и баба им се моли да не се разболяват. Само един медицински служител от Червения кръст е обещал да се грижи за здравето им в случай на нужда. Всеки техен ден минава в молитви да се върнат отново в къщи.