Общините нагласят кандидатите за съдебни заседатели, защото липсва регламент

Изборът на съдебни заседатели по партийни квоти се практикува масово в общините, съобщава в. "Сега". След като миналата седмица сайтът belejnik.bg. писа, че Общинският съвет в Добрич се кани да излъчи кандидати за съдебни заседатели на партиен принцип, стана ясно, че и други общини използват същата скандална практика. В момента в цялата страна тече избор на заседатели за районните и окръжните съдилища за следващия 5-годишен мандат. Описаната схема в Добрич описа как секретариатът на общинския съвет изпраща писмо на съветниците, че всеки може да прави номинации, като разпределението накрая ще стане по формулата: ГЕРБ - 32, БСП - 10, "Атака" - 4, ДПС - 3, "Граждани в повече" - 3, ВМРО - 1.

От статията "Едва натъкмиха съдебните заседатели на сесия в Благоевград" на сайта agencia.bg става ясно, че общинските съветници в Благоевград пък са били мъмрени от председателя си, че не могат да се справят с имената на кандидатите за заседатели и той им отнел правото да номинират. Освен това на всяка партия е спусната квота според това колко места има в местната власт. Сред партийните кандидати фигурирали и имена на хора, които не отговарят на условията.

Подобен е и случаят в Симитли. Според публикация на "Струма" там парламентарно представените партии на местно ниво са били поканени да депозират кандидатури според квотата, с която е представена в местната власт.

Всичко това е в нарушение на Закона за съдебната власт и наредбата на Висшия съдебен съвет, тъй като кандидатите следва да се избират според личните им качества. Те се предлагат от общинските съвети и се избират от общите събрания на съдилищата. Законът поставя скромни изисквания - да са дееспособни български граждани, между 21- и 65-годишни, да се ползват с добро име и да не са осъждани за умишлено престъпление.

Проверка на "Сега" по сайтовете на общините в страната показала разнородни практики при номинирането на кандидати. Общините Враца и Първомай например са обявили "конкурс". В София, Сливен и Нова Загора процедурата е "подбор". В Асеновград "набират". В Троян е имало скандал, че общинският съвет записал в решението си, с което одобрява кандидатите за заседатели, че ги "избира", докато правилната дума е "предлага". В Разград, Брацигово и Своге също избират кандидатите, вместо да внасят предложение до съда.

От общинските съвети в Козлодуй и Поморие са заявили, че не селектират кандидатите на партиен принцип. Най-демократично са подходили в Русе и Плевен, където общинарите са предложили на съдилищата всички кандидати, които отговарят на изискванията. Така самият съд ще извърши избора, както е по закон.

Нагласената процедура е скандална, тъй като от заседателите се очаква почтеност и безпристрастност, а изборът им трябва да става въз основа на висок морал и авторитет, а не на партиен принцип. Те са важна фигура в процеса, тъй като гласът им тежи наравно с този на съдиите. Тъй като са мнозинство в състава, заседателите могат да осъдят или оправдаят и без гласа на съдията. Проблемът обаче е, че липсва регламент за избора им.

Пред "Дарик" председателят на комисията по обществен ред в община Добрич - Красимир Иванов от ГЕРБ, заяви, че въпреки че се предлагат от политическите централи, заседателите се избират според качествата им, а не според това дали са верни членове на партията. Той е категоричен, че системата за определянето им на партиен квотен принцип е добра, защото осигурява разнообразие и контрол на обществото.

Категорично против метода за избиране на заседатели на партиен квотен принцип са преобладаващият брой съдии, каза Ромео Симеонов, съдия в районния съд в Добрич. "Не може в една система, която е деполитизирана, във вземането на решения да участват хора, назначени партийно. Недопустимо е в такава важна правораздавателна дейност да се налага партиен контрол и подбор", заяви той.

http://legalworld.bg/40666.sydebnite-zasedateli-masovo-se-izbirat-po-partijni-kvoti.html