Пораснал двукратен шампион „Кой е по-по-най?” от Добрич ще сбъдва американската си мечта

Когато е бил само на 3 годинки изпява „Зеленчуци, който не яде, той голям не ще да порасте” и спечелва титлата Мистър „Кой е по-по-най” в култовото предаване на Бате Енчо по btv. Година по-късно отново впечатлява публиката на забавното детско шоу с песента на Роси Кирилова „Мики Маус” и отново става победител. Сега обаче Мартин Димитров е на 16 и учи в Езикова гимназия „Гео Милев” в Добрич, научаваме от предаването „Младите на Добруджа” на радио „Добруджа”. Тийнейджърът обожава учителите си, през чиито класни стаи минава, докато се образова. Споменава с огромна обич имената им и признава, че само благодарение на тях се изгражда като личност и реализира мечтите си.

Сега ученикът стяга куфара си за заминаването си през август за Щатите, където ще прекара една година. Марто ще сбъдне американската мечта, превземала ума на милиони хора по света от векове насам и ще срещне една различна култура, за да обогати своята собствена. За да се добере до заветния билет за Америка, добричлията е полагал огромни усилия през последните няколко месеца и е преминал съвсем успешно през трите кръга на конкурс за млади текстописци на английски език. Първо се явява на два кръга във Варна, състояли се в рамките само на 1 ден. Там „ситото” за стотиците участници от цялата страна е било безмилостно тясно, но той се оказва сред „пресетите”. Два месеца след това заминава за столицата за поредното изпитание и късметът му се усмихва. Бил е сред малкото, на които журито е харесало начина на разсъждаване. Сътворил е няколко проникновени есета, които веднага му гарантират заминаването. Той ще прелети океана заедно с още едно момче и в продължение на 12 месеца ще се обучават в САЩ, докато живеят в жилището на специалист по информационни технологии, домакинствал на 14 момичета и момчета от цял свят през последните 7 години. Ученикът, който е единственият избран от Добрич за едногодишно обучение ще бъде като осиновено дете за самотния мъж, неуспял да създаде свое семейство през годините.

Мартин вече е разбрал, че трябва да поеме като архитект по професионалния си път. Вълнува се от идеята, че ще учи една година на хиляди километри разстояние от Добрич, но е категоричен, че иска да завърши образованието си у нас и именно тук да се развива.

Сигурен е, че може да се справя добре с английския език. Учи го откакто е 3-ти клас, когато започва частни уроци, но не успява да научи почти нищо. Сега в Езикова гимназия лингвистичните му познания са се затвърдили и продължават да се надграждат. Описва качеството на образованието в елитното училище като изключително задоволително. Като най-голямо предизвикателство в Щатите смята, че ще бъде за него социализирането в съвсем нов и непознат колектив.

Иначе за Добрич казва, че е хубав и спокоен град, но липсва перспектива за младите хора. Все пак не отхвърля възможността да живее и работи в Добрич. Дори признава, че много ще е щастлив. Допада му идеята да участва в маратон с бикове като още едно приключение, изпълнено с адреналин след язденето на коне и карането на ски, които вече е опитвал. За израстването смята, че му помагат спортът и амбициите, от които не се отказва за нищо на света. Сега пред него се извива пътят към Америка. После ще сравнява къде му харесва повече – в България или в чужбина и именно там ще се устрои.