Приютът за бездомни мъже в Добрич вече е пълен

Въпреки топлото за ноември време, приютът за бездомни мъже в Добрич вече е пълен. „Приехме и последният, шести човек. Не ми се мисли какво ще се случва през зимата, когато температурите паднат под нулата”, коментира отговорникът за временния Център, към Фондация „Ръка за помощ”, Александър Иванов. Приютът за мъже е едниственият в Добрич, а капацитетът му е за шестима бездомници, въпреки че през миналата зима се намери местенце и за седми човек. Тук попадат несретници с най-различни нещастни съдби. Последно приет е Рамадан. Той е на 64 години – нито работи, нито пък има право на пенсия. 3 години е живял в полуразрушена къща в Добрич. Остава на улицата, тъй като собствениците на имота решили да направят генерален ремонт. Бисер пък живял с баща си из съборетини във вилната зона на Добрич. Баща му умира и той не знае какво да прави. По нелеп начин в приюта попада млад мъж – работил няколко месеца през лятото по Южното Черноморие, работодателят обаче не му платил нито лев. Младежът живее на квартира – няма с какво да си плати наема, няма пари за ядене и моли за помощ Сашо Иванов. „С интелигентните е лесно – бързо им намираме работа, те си стъпват на краката и освобождават място”, казва Сашо и припомня случай преди няколко месеца, когато 38-годишен мъж внезапно се озовава на улицата, след като умират родителите му. От приюта му помогнали, а сега бездомникът е на работа в чужбина.

От старите обитатели са останали само двама. Единият е Наско, известен в Добрич като човека с бялата коса, който спял в тръбата на Дървения град в Градския парк, където малчуганите се провирали през деня. Тук все още е и Светослав, който от девет години скитал. Последно живял в горичката зад болницата, откъдето го прибрали в приюта. Имал два дюшека – лягал върху единия, а с другия се завивал, отгоре се покривал с найлон. Мъжът е с коксартроза на единия крак. Светослав продължава да е в приюта, защото странно, но решението на комисията по ТЕЛК се бави вече много месеци, въпреки всички изрядно подадени документи навреме.

От Фондация „Ръка за помощ” не скриват задоволството си от щастливата съдба на Христос, който престоя в приюта повече от година, и за когото „Телеграф” и „Монитор” писаха. С попадането си тук, 60-годишният Христос Никос Атанасиадис, роден в Полша, с гръцко потекло, бе спасен от ослепяване. Повратен момент в живота му се оказал смъртта на неговата съпруга през 2003 г. Той останал сам, а синовете на жена му го изгонили от семейния апартамент. По същото време фалира и Обувен завод „Добрич”, в който мъжът работил 20 години. Така Христос се озовал на улицата – без работа, без заплата, без покрив, без близки. Развил диабет, който засегнал очите и краката му. Благодарение на екипа на временния център, ръководен от Сашо Иванов, мъжът получил 100 процента инвалидност, ппостъпил в болница, където оперирали очите му. Сега Христос е в дома за стари хора в с. Полк. Савово и се радва на луксозен живот.

„Вече никога назад”, отсича и Радослав, който в момента работи и получава заплата от частна фирма. Пет години той живял по горички и подлези в града, хранел се от кофите за смет. Дори когато бил в приюта, известно време продължавал да носи храна от кофите, въпреки топлото ядене в приюта. „Сега е спретнат, радва се на живота”, казва с гордост Сашо Иванов.

http://www.monitor.bg/a/view/77324-%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%8E%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D1%8A%D0%B6%D0%B5-%D0%B2-%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%87-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%B5-%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%B5%D0%BD