Приказка за „Сердика”. Когато Добрич бе млечния път на международния пазар

Върху глобуса все още има държави, които са чували за нашата само заради Христо Стоичков и киселото ни мляко. Прясно пастьоризирано мляко, кисело мляко – краве, овче и биволско, плодови кисели млека, бяло саламурено сирене – краве, овче, биволско и козе, кашкавал, сирене „Крема”, извара, сухо мляко, руло-кашкавал, кашкавал с маслини, млечна салата, топено-пушено сирене. Това са продуктите, с които „Сердика” заливаше пазара в продължение на дълги години. Българите, навършили повече от 30 години навярно все още си спомнят невероятния вкус и полезните качества на тези изделия, по които вече само въздишаме.

Предприятието се създава през 1959 г. и работният процес започва да кипи на адрес бул. „25 септември” № 100. Почти веднага се превръща в основен производител и търговец на млечни продукти у нас и в чужбина. Работи по изцяло български технологии, използва уникални млечно-кисели култури Лактобацилус булгарикус и Стрептококус термофилус, и се прочува с факта, че всички изделия са био. Киселата бактерия вирее само по нашите географски ширини, затова е призната и за един от националните символи на България. Точно тя е била причината обаче истинското кисело мляко да има кратък срок на годност.
 
Клиентите на международните пазари се надпреварват да купуват добричките млека, защото чуват, че осигуряват дълголетие и желязно здраве. България става известна с киселото мляко, което укрепва имунната система и пази от алергии. Всички здравословни ефекти на бактерията са доказани и описани в научни трудове, вкл. от носителя на Нобелова награда Иля Мечников. Именно той е направил откритието през 1908 година, за да могат по-късно майките да отглеждат здрави деца, а възрастните да се предпазват от болести и болки като закусват всеки ден с деликатесите на „Сердика”. Фирмата е разполагала със собствена лаборатория за следене на качеството на готовата продукция, а с лични хладилни камиони е разпространявала храните до търговските мрежи. Традиционни партньори на компанията стават САЩ, Близкият изток, Русия и Македония. До 1997 г. предприятието е изкупувало до 540 тона мляко на ден само от територията на бившия Толбухински окръг. Ерата на „Сердика” е била през 1989 г. Тогава фирмата удря годишна печалба в размер на 12 милиона лева. През зимата са се преработвали около 350 тона мляко, а през лятото това количество е достигало до 500 тона дневно. Още тогава се правят планове „Сердика” да затвори цикъла и да се сдобие и с кравеферма. Министерството на земеделието уверява компанията, че ще подкрепи реализирането на проекта. Единственото условие е било държавата да осигури обори и земя. През 1995 г. смяната на правителството сменя и историята на предприятието. Повече никога не се заговаря за затварянето на цикъла. За срива на производството, който настъпва бавно, но сигурно, ръководството на фирмата обвинява изцяло държавата и нейното отношение към животновъдите. Всички субсидии се разпределят към растениевъдството и никой не дава и 5 пари за съдбата на 38 200 дойни крави, 1 милион кокошки-носачки, 300 000 овце и 300 000 свине, които са се отглеждали и колели с цел търговия в Толбухинския регион.
 
Преди две години през месец февруари вестник „Стандарт” разбунва духовете с новината, че „Белла България” разпродава активи на изпадналото в несъстоятелност млекопреработвателно дружество „Фама Сердика” и неговите продукти „Роса”. Тайно е обявен търг за наддаване за няколко от промишлените сгради на завода. След оценка на сградите и оборудването им става ясно, че ще бъдат продадени за 2,2 милиона лева. До ситуацията се стига след смяна на собственици и прехвърляния на вземания. През лятото на 2011 г. испанският фонд за дялови инвестиции GED продава "Фама" на дружеството "Фермер 2006". Като причина се изтъква, че "Фама Сердика" не може да изплаща заема от 4.3 млн. Евро към Европейската банка. През ноември 2011 г. Варненският съд обявява „Фама” в несъстоятелност. Партньорите получават писмо, гласящо че холандското протеже "Ипекс груп" става изключителен дистрибутор на продуктите, произвеждани от "Фама Сердика". Става ясно, че холандската Impala Invest е успяла да обедини всички фирми в структурата на "Белла".
 
До февруари 2012 г. става ясно, че само в рамките на година са били съкратени повече от 300 души, работили за "Фама Сердика". Млекопреработвателното предприятие обаче така и не подава уведомление за масови съкращения, тъй като през 2011 г. служителите са били назначавани на срочни трудови договори към две фирми - "Ипекс груп"ООД –Пловдив и  мандра "Рилци"- Добрич заради смяната на собствениците. Срочните договори са намалили заплатите на работниците с по 100 лева с обещанието като компенсация да им се дават ваучери. Тогава синдикалният съюз на КТ "Подкрепа" обявява, че производството на кисело и прясно мляко вече е прехвърлено във Враца.
 
Заставали ли сте до щанда с млеката в магазина скоро? Ако се вгледате по-внимателно може да установите огромна прилика между вида на опаковките на млеката „Сердика” и „Активиа” – зелен фон, рекламно послание в ярко червени букви на жълт фон, името на фирмата се изписва с бели букви на син фон, а логото й се изобразява с допълнителна червена дъга. И дотук с приликите. Защото днес трайността на млякото не е само 72 часа, а месеци. Отгоре не плува слой вода, а стои гъсто като гипсова отливка. Повечето хора смятат, че точно това е показател за доброто качество на млякото. И точно там грешат. През годините работници от бранша сами са признавали, че вече се използват дъвка и нишесте, за да изглежда млякото по-гъсто и качествено. Киселият вкус, някога добиван от комбинацията между двете бактерии днес по-скоро сладни, а според срока на годност, който надхвърля понякога месец можем да съдим, че тези бактерии са мит в производството. Днес кисели млека с повече Лактобацилус булгарикус могат да се намерят по селата и то не точно в мандрите, а от домашно производство.