Рицар на Мелпомена от Добрич реже наденица „Бони” с хирургически скалпел (снимки&видео)

Сигурно вече сте го гледали в хитовата комедия „Районна болница” в Драматичен театър „Йордан Йовков” или в забавната реклама на македонска наденица „Бони”. Чаровният добричлия Владимир Цветков е новият рицар на храма на Мелпомена, както актьорите наричат обителта на изкуството си. В Деня на театъра неговите колеги го посветиха в ордена и го заклеха да изпълнява професионалните си задължения „в бедност и богатство, в болест и здраве”.

Владимир получава образованието си в Театрален колеж “Любен Гройс“ и отскоро търпи успех след успех в кариерата си на млад актьор. Скромничи като всеки човек на изкуството и не може да си представи живота си без играта на сцената. Влюбен е в театъра и доказателство за това е фактът, че го виждаме на почти всяка постановка в Добрич, нахлупил модно каскетче, притихнал сред публиката и вперил поглед в играта на големите Радомир Андонов или пък на Николай Урумов. Кой е Владимир Цветков, позволете да ви разкаже самият той:
 
Представи ни се с няколко думи така, както би искал да те познават читателите на dobrich24.com.
 
Това е изключително трудно, защото все пак хората изграждат представа за теб в техния поглед и мисли. Всеки разбира човек по собствен начин, но как искам да ме възприемат - Аз съм Владо, който е завършил при един невероятен преподавател проф. Сейкова. Тя промени изцяло виждането ми за живота. Тя ме накара да вярвам в нещата които правя и да ги правя така, че като се обърна да съм спокоен, че съм дал всичко от себе си. Обикновен човек с принципи, които трудно бих могъл да прескоча. Прекалено емоционален, което не винаги ми помага в нещата, с които се занимавам, понякога малко мързелив, но за приятелите ми бих направил всичко, а по написаното досега може да съдите, че съм и доста разпилян и в мислите си.

В Деня на театъра публиката на „Районна болница” стана свидетел на коронясването и посвещаването ти в храма на Мелпомена. Моментът бе изключително вълнуващ. Церемонията беше ли репетирана предварително или колегите ти решиха да те изненадат? 

Не беше репетирано нищо. Признавам, че бях наистина много изненадан. Мисля, че си личеше по неориентираното ми държание и недоумяващият ми поглед. Будилникът, който ми подариха с идеята никога да не закъснявам за репетиции стои до главата ми. Не ми се е налагало да го ползвам, но за сметка на това ще остане един невероятен спомен. Благодарен съм на колегите ми за това и най-вече на режисьора, защото доколкото разбрах това е било негова идея.

Тогава ти се закле да работиш в тежките условия на труд в българския театър и да търпиш малките актьорски заплати. Тези сериозни фактори ще бъдат ли в състояние някога да те откажат от кариерата на артист?

Аз не възприемам театъра като средство за печелене на пари, нито като работа. Това е изкуство и като всяко изкуство те зарежда с много емоция и усещания. Театърът за мен е начин на живот. Когато приключи представлението не можеш просто да се съблечеш и да си отидеш вкъщи. Ти носиш героя с теб, той става част от теб. Затова и не мога да мисля за театъра като средство за печелене на пари.

Какво те зарежда и мотивира в професията ти?
 
Усещането, че все едно летиш когато си на сцената. Това, че когато си там е различно, енергията, която се получава по време на представление не може да се сравни с нищо друго. Това за мен е свещено място.
 
Ако не беше станали актьор с какво щеше да се занимаваш?
 
Наистина не зная. Много ми е трудно да си го представя.
 
А кой е Владимир Цветков, когато не е на сцената? Как се забавляваш?
 
Ходя редовно на театър, на кино, на изложби, всякакви културни прояви, но най-вече обичам да съм сред природата, знам че звучи тривиално, но природата ме зарежда. Обичам много да спортувам. Тениса е новата ми мания и, разбира се не на последно място да излизам с приятели и да се забавлявам.
 
От няколко седмици насам играеш без почивка в комедията с доста пиперлив хумор „Районна болница”. А сега те виждаме и в реклама на „Бони”. Как успя да се „разкъсаш” между телевизионния проект и театралната сцена в Добрич?
 
Рекламата я снимах точно в разгара на репетициите за „ Районна болница”. Беше изключително забавно. Екипът, с който снимах са невероятни професионалисти. Една голяма част от кадрите всъщност вие не ги виждате от рекламата за съжаление.
 
А вярно ли е, че като седнеш на масата с деликатесите на „Бони” и потоп да те връхлети няма да се разсееш от замезването?
 
Аз съм изключително голям чревоугодник. Ако има нещо вкусно бих жертвал всичко, за да се насладя на храната, по същия начин както го правя в рекламата. Храната е много важна за мен. Хубавата храна.
 
Много е забавно. В телевизионната реклама виждаме героя ти страшно концентриран върху хапването на наденица. В ролята на хирург обаче се разсейваш непрестанно с клюки за покупка на ботуши и за това коя с кого се е разделила. Кой герой приляга повече на собствения ти характер?
 
Този от рекламата със сигурност.
 
Признаваме, че рекламите ни дразнят ужасно, когато се прекъсват филми и интересни предавания, особено ако са скучни. „Бони” обаче приковават вниманието в малкия екран с интересни сюжети. Защо се снима в рекламата, какво те провокира?
 
Аз обожавам киното. Начина на работа е съвсем различен и определено ми харесва. 
 
Как се подготви за ролята на хирург, за да се превъплътиш по-убедително в героя си? А какво е усещането да си хирург с престилка и маска?
 
Признавам че ми беше изключително трудно. Както повечето хора, които имат лек страх към онези със зелените престилки в началото се борех със себе си. Но в последствие ми стана много забавно, защото както всички виждате аз съм доста шантав хирург. Не пожелавам на никой да попада на такъв хирург като мен.
 
Зрителите чуват доста нецензурни думи и ругатни в „Районна болница”, а и в много други постановки през последните години. Езикът на улицата продава ли повече билети?
 
Това по-скоро трябва да попитаме режисьорите и директорите на театри, но моето мнение е, че не трябва да смесваме улицата с театъра, защото именно театъра е мястото където можем да се откъснем за миг от улицата и битовизмите които ни заобикалят.
 
В „Районна болница” си партнираш предимно с по-възрастни колеги и се оказваш с*кс символа в комедията. Ако станеш звезда от ранга на Асен Блатечки и Юлиян Вергов смяташ ли, че ще свикнеш с клюките из жълтите медии. Човек може ли да се примири по някакъв начин с това ровичкане в личния живот?
 
Това за с*кс символа сега го чувам. Не го знаех!!! Иначе не зная как бих реагирал на разни клюки. По принцип не ми допадат клюките, но пък всеки има право да изказва мнение. Както се казва „ Във всяка лъжа има по малко истина”, та и във всяка клюка най-вероятно има по малко истина. Може би ако започнат да излизат лъжи по май адрес много ще се дразня.
 
Здравеопазването в България е болна тема. Повечето болници са в критично състояние. Това осмивате и в „Районна болница”. До каква степен е редно според теб театралното изкуство да задълбава в злободневието на народа? Това някаква морална подкрепа към хората и проблемите им ли е?
 
Смятам, че не трябва  където има рана  да се бърка  в нея,  а да се изчака да зарасне.
 
Чували сме режисьори да казват за някои герои „Хората искат да виждат себе си, когато го гледат”. Това ли е смисълът на актьорската игра?

Замислих се дали да отговаря от страната на зрител  или от страната на актьор. Смятам че човек трябва да усеща общата енергия, която създават актьорите на сцената и да си взима поука от цялостната идея или просто да се забавлява.

В „Районна болница” в теб бушуват почти истерични емоции. Как се заражда в теб тази енергия?

Трябва да видите какво се случва зад кулисите преди представление. Там се ражда цялата енергия.

Като лекар, който за малко се е грижил за пациенти, макар и само на ужким не смяташ ли, че във всяко едно отношение българинът не е фен на превенцията, а чака да се стигне до лечението, когато вече е късно?
 
Превенцията е въпрос на дисциплина и отговорност. Според мен българинът и трудния живот, който води не му дава възможност и време да се замисли за здравето си, а когато се наложи просто няма избор.
 
Ако ти дадат възможност да си избереш герой, чиято роля да изиграеш кой ще бъде образът? А защо точно него?
 
Бих изиграл Рос от любимия ми сериал „ Приятели”.

Какво стои пред теб в професионален план?

Сега подготвяме „ Албена” и мисля, че ще стане много добро представление.

Театърът в Добрич ли е твоето място?
 
Времето ще покаже.
 
За какво се борят съвременните артисти? За извоюване на по-високи заплати и по-добри условия за работа или за възраждане на любовта на публиката към изкуството?
 
За аплодисментите на публиката.
 
Ти си сред успелите млади хора в Добрич. Служиш за мнозина като добър пример и доказателство, че все пак има перспектива за добро бъдеще в нашия град. Къде се крие тайната според теб, която може да накара младите да повярват, че животът има смисъл и че мечтите се сбъдват?
 
Вярата. Човек трябва да вярва в успеха. Едно нещо става невъзможно тогава, когато спрем да вярваме в него.
 
И за финал: Какво ще пожелаеш на читателите на dobrich24.com?
 
Като един виден хирург им пожелавам да са здрави, за да не попадат в моите ръце.
 

 

Видео: