Роми от Добрич въртят канал с проституция и незаконно гласуване в "селото на ДПС" между Полша и Германия

Това е една история за изборите като унижение, за родината като мащеха и за бъдещето такова, каквото не искаме да ни се случи. С тези думи започва поредния си скандален репортаж Миролюба Бенатова за предаването „ДикOFF” на Нова телевизия, излъчен миналата неделя.
 
Историята проследява задкулисието по време на избори. И докато у нас автобусите от Турция намаляват, то в Полша и Германия се редят на опашки гласоподаватели от Кърджали, тръгнали на „политически туризъм” в полза на ДПС. Викат му „полското село на ДПС”. В него живеят роми от Добрич, Сливен, Русе и Варна. На последните избори, състояли се само преди месец Ленкница се прочува със 100% гласували за ДПС. На 25 май, когато Европа гласува за нов парламент там имало само една невалидна бюлетина. Жителите му са българи. Имат мустаци и златни зъби. Въртят два основни бизнеса – проституция и търговия. Устроили са се в колиби и магазините им напомнят на катуни. Само по вида на селото може да се познае какви етноси го населяват, но се обиждат на обръщенията „цигани” и „сводници”. Определят се като единомишленици, които единодушно са гласували за една партия. 202-ма от тях подават молба до България в селото да бъде поставена избирателна секция, за да не се разхождат до родните си места.
 
Ленкница се намира в гранична зона и по-голямата част от търговските обекти се държат от изселилите се там преди години наши роми. Казват, че ако не е техният бизнес пазарът и германците биха си отишли. Сред местните най-активни и будни са хората, дошли от сливенското село Баня и от Добрич, на който там все още викат Толбухин.

Някогашният кмет на село Баня Мурат Кемал прокарва пътя на съселяните си към Полша. Местните искат само едно – ГЕРБ и ДПС да се обединят в коалиция и да оправят българската държава. И са убедени, че в политиката онези, които не са се харесвали пак могат да се прегърнат и да започнат да изправят страната на крака.
Само по начина на разсъждаване на българите в Ленкница може да се прозре истината. А тя е, че изборът е бил контролиран и заявленията за отваряне на секция в селото са били подписвани от хора, които не живеят там.
 
Гласоподавателите не са наясно кой е бил водач в листата на ДПС, но са категорични, че е имало избори и те са отишли да дадат подкрепата си за любимата си партия. На въпроса защо го правят, те отговарят, че ДПС е в кръвта им и само тя пази правата им откакто е отминало Бай Тошовото време. Мотивират се, че в селото има силно мюсюлманско присъствие, някой е дошъл, обяснил им, че може да се прокара  на местно ниво властта на ДПС и те гласували. Никой от запитаните обаче не знае кой е водач на листата на ДПС. Цитират имената на Ахмед Доган и Лютви Местан без дори да знаят за какво точно са гласували. Въпреки това се кълнат, че в България няма да се върнат, защото „там няма пари и за цигари”.
Цялото население на селото се състои от 231 души. Всички те са гласували за една партия според протокола, но се намират и такива, които твърдят, че са дали вота си за друга политическа сила. Някои пък споделят, че са им взимали паспортите, за да гласуват насила.

Обясняват добрата си организация за изборите и технологията на единомислието с липсата на пари, но с присъствието на разбирателство. Смятат, че партията на Лютви Местан е направила много за тях и близките им. Признават с  чиста съвест, че организаторите на изборите в Германия обещавали да поемат разходите по погребенията в случай, че някой почине в замяна на глас в полза на ДПС. Трети разкриват, че не познават политици, не са наясно с воденето на политика, но са били избрани от посолството да участват като наблюдатели или членове на избирателни секции. Намират се и такива, които с усмивка на уста и развален български език казват „След 20-30 години България ще е нашо”.
Междувременно момичета от Добрич и Шумен стоят на пътя между селото и близкия град, а скъпи коли с Русенска, Варненска, Сливенска и Добричка регистрация обикалят шосетата по цял ден и ги наблюдават. Девойка от Добрич споделя, че работи с още 4-5 момичета в крайпътен хотел, собственост на полякиня, но и там няма работа също както в България. По думите й в България всеки умира от глад и затова се е принудила да работи в чужбина. Плащат по 100 злоти глоба или както казват там за „мандат на пътя”.
 
Веднага след вота на 25 май Лютви Местан обявява на пресконференцията, че очевидно ДПС е силна партия и без стълкновения от автобуси. Във Франкфурт обаче веригите от возила с кърджалийска регистрация доказват точно обратното – колко добре организирано е било гласуването.