Събота, 16- ти Декември
ГОРЕЩИ НОВИНИ
Начало / Новини / Добрич
С княжески указ от 19.02.1882 г. град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван в Добрич

С княжески указ от 19.02.1882 г. град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван в Добрич


 

На територията на град Добрич са открити археологически останки от времето на античността (ІV-ІІІ в. пр. Хр. - ІІ-ІV в. сл. Хр.) и ранното средновековие (VІІ-ХІ в. сл. Хр.). 

Старобългарски некропол с гробове по езическия обред и с характерен инвентар от гърнета и кана има в центъра на града (между драматичния театър “Йордан Йовков” и концертна зала “Добрич”). Опустошителните нашествия на печенеги от първата третина на ХІ век обезлюдяват вътрешността на Добруджа и животът в селищата замира през целия период на Второто българско царство. 

През ХVІ век на това кръстопътно място (оттук минават пътища от Дунав за Черно море и от Източна Европа за вътрешността на Балканския полуостров) отново възниква селище. Негов основател е турският пътуващ търговец Хаджиоглу Пазарджик, чието име градът носи до 1882 г. 

Според сведения на турския пътешественик Евлия Челеби, посетил града към 1646-1650 г., в него има над 1000 къщи, около 100 дюкяна, 3 хана, 3 хамама, 12 джамии, 12 училища.

През ХVІІ-ХІХ в. градът се развива като занаятчийски, търговски и земеделски център. Прочува се с изделията на тъкачеството, абаджийството, бакърджийството, с кожено-ловджийските си принадлежности, както и със селскостопанските си продукти - жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал. До днешния модерен централен площад на Добрич е оформен етнографски комплекс с работилнички, които съхраняват старите възрожденски занаятчийски традиции. 

До началото на ХІХ в. населението на града достига 12 000 жители, предимно турци. Първите български заселници са пришълци от източните части на България след руско-турските войни (1810, 1828, 1845 г.). След Кримската война тук се заселва голяма група българи от Котленско. 

През 1851 г. се организира прочутият Добрички панаир, който приема стоките на едрите търговци от Варна, Русе, Шумен и по-далечни градове. Оформя се културният облик на града, развиват се църковното и просветното дело, въвежда се девическо образование. Първата българска църква тук - “Свети Георги”, е построена през 1843 г., а през 1844 г. към нея е открито българско килийно училище. От 1869 г. започва благоустрояване: изгражда се градски парк, телеграфна връзка с град Варна, създава се пощенска станция, започва да работи построената през 1866 г. градска болница. 


Градът е освободен от османско робство на 27.01.1878 г. С княжески указ от 19.02.1882 г. град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван в Добрич, на името на добруджанския владетел Добротица. 

На развитието на града през първите десетилетия на ХХ век се отразяват политическите превратности в резултат на водените от България три поредни войни. Първата окупация от румънските власти трае до 1916 г. След подписване на Ньойския мирен договор Южна Добруджа (и град Добрич) е в границите на Румъния. Борбата срещу румънската окупация продължава до 1940 г., когато е подписана Крайовската спогодба и Южна Добруджа е върната на България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич. На тази дата се чества Денят на град Добрич. 

Няколко десетилетия градът носи името на маршал Толбухин. От 19.09.1990 г. с президентски указ е възстановено старото име - Добрич. 
Снимка: i57.tinypic.com



Вземи линк:

Коментирайте и Вие