Спомени за „Калиакра” или „Когато в Добрич всичко течеше по олио и маргарин”

„Калиакра” АД – бул. „25 Септември” № 67. Мястото, където се произвеждаха растителни хранителни масла (рафинирани, наливни, бутилирани), мастни киселини, шрот, маргарини, халварин и фритюрна мазнина. Заводът бе основен производител на олио и държеше над 10% от пазара. Годишно фабриката преработваше 100 хил. тона слънчогледово семе и вливаше свежи приходи в хазната на града. До 2002 г. След това " Bunge Limited" поглъща предишния собственик "Сереол" и става притежател на бранда. Мултинационалната компания “Bunge Limited” е световен лидер в бранша. Като седалище на „Бунге” се посочва адрес в Ню Йорк, САЩ, а мястото на европейския офис е в Женева. И вместо на година да се пускат на пазара пълния капацитет на завода, той започва да пласира по 40-45 хил. тона.  
 
През март 2007 г. се разгласява новината, че собственикът на маргарините “Калиакра” и “Рама” - “Юниливър”, възнамерява да мести производството им от Добрич в Плоещ, Румъния. Стотици безработни настояват за обезщетение от поне 12 заплати, но получават само по 6 и то с уговорката, че ще напуснат доброволно. Цял Добрич застава зад уволнените и призова към бойкот на олио “Калиакра”, за да не се подпомага чуждата икономика. Скандалът в Добрич стига и до ушите на българските евродепутати в Брюксел. 
 
През април 2007 г. медийните заглавия скандализират с новината: концерна Bunge Limited спира производството на олиото с марка „Калиакра”, както и на дейността добричката рафинерия "Kaлиакра" АД.
 
Монополистът "Бунге" замразява производствените мощности и предлага на персонала си два варианта – хората да бъдат освободени по взаимно съгласие и да бъдат компенсирани с по шест заплати, или да бъдат съкратени и да получат две заплати обезщетение. Работниците в маслодобивния завод в Добрич обаче не са съгласни с размера на обезщетението. Те искат „европейски обезщетения” на стойност 24 заплати. Започват стачка. Те правят жива верига на портала на фабриката и спират камиони, натоварени с бутилки олио и с изкупено ечемично зърно.
 
Закриването на фабриката се случва, когато цената на нерафинираното олио и на крайния продукт стабилно расте, заради засиления износ за западните пазари, където суровината се използва за биодизел. Твърди се обаче, че закриването е належащо заради лошите икономически и финансови резултати на дружеството през последните години.
 
В началото на месец юли 2007 г. американският собственик на завода за олио напуска България заради силната конкуренция, сивата икономика и остарялото оборудване. „Бунге” обявява, че не може да изпълни изискванията на Европа за екология, влезли като задължителни, след като България става членка на съюза. Според компанията-собственик заводът в Добрич е прекалено голям лукс и вместо да се инвестира в обновяването му може направо да се построи нов.
Изделията на „Калиакра” започват да се правят в Унгария, защото американският собственик настоява, че там има по-добри условия и заводът е по-модерен от този в Добрич. „Бунге” уточняват, че през последните 4 години са инвестирали 5 милиона долара в качеството на продуктите, но заради опасността България да не влезе в Евросъюза инвестицията излизала прекалено рискова.
"Бунге" се заканва да запази у нас само складовете си за зърно и все пак да продължи продажбата на олио у нас. Директорът на "Бунге" за България Цветан Илиев излиза публично със становището, че у нас огромна конкуренция си правят 130 вида олио. Той посочва, че такъв пазар няма дори в Русия.
 
През юли 2007 г. в Женева работниците в "Калиакра" запознават Управителния комитет на Европейския съвет на работещите в "Бунге" с материалите и началото на кампанията „Не купувайте олио Калиакра", организирана от КНСБ. Започват преговори за обезщетенията на 180 уволнени работници.
 
През 2010 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) назначава секторен анализ заради повишението на цените на олиото. През 2013 г., КЗК установява, че „Калиакра" и две компании от контролиращата я група Bunge, както и петте им основни дистрибутора в страната са правели системни нарушения. Контролният орган стига до този извод след проточилото се близо 3 години разследване. Проучването на КЗК е установило, че договорите между "Калиакра", "Бунге Зрт" - Унгария, и "Бунге Румъния Срл" и дистрибуторите им "Гама-Ник-Митев-2004", "Теодоро Бабаров-Клио комерс", "Д и Д комерс енд диливъри", "Лъки 2003", "Вучко 2-Братя Вучкови и сие" са напълно идентични и съдържат механизъм, който позволява на доставчиците да определят цените за препродажба. За играене по правилата на уговорката дистрибуторите получават стимули под формата на отстъпки, а в случай на неспазване е трябвало да  прекратят договорите и да се лишат от отстъпките.
 
След купищата противоречива информация и дотам не съвсем пълна, не ни остава друго освен да погледнем какво пише на етикета на бутилката олио в кухнята ни. Макар да бе сменен преди броени месеци (няма и толкова), надписът гласи: Рафинирано 100% слънчогледово масло, богато на натурален витамин Е, подходящо за пържене, готвене, салати, майонеза и приготвяне на различни сосове. Разпространявано от "Bunge Romania". Произведено в Румъния. Една бутилка струва 3,19 лв. Източници твърдят, че по последна информация в Добрич работи единствено търговският отдел на „Калиакра” АД, който изкупува зърно за Румъния.