Пон, 18- ти Декември
ГОРЕЩИ НОВИНИ
Начало / Новини / Добрич
Стоян Стоянов: Българските мебели имат добри шансове на пазарите в Европа и САЩ

Стоян Стоянов: Българските мебели имат добри шансове на пазарите в Европа и САЩ


 

Стоян Стоянов е завършил история и география във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". През 1995 г. създава мебелната компания "Тедива" в гр. Добрич. Днес в нея работят около 150 души, голяма част от които са висококвалифицирани. От 2012 г. е председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост, в която членуват 400 фирми.

Каква беше 2014 година за мебелния бранш?
- Сътресенията и разместванията за бранша започнаха от 2008 г., когато свърши хотелиерският бум и единствен голям клиент за мебели останаха търговските вериги. През 2014 г. обаче обемите бяха доста добри, има ръст на продажбите, но фирмите отчитат понижение на нивата на печалба. Правилата на пазара днес се диктуват от търговците. А за тях цената е определяща и това принуждава производителите да правят компромиси с качеството и нивото на влаганите материали. За да се отговори на очакването за драстично ниски цени, се работи с плоскости, които са с по-малка дебелина – от 18 мм минахме на 16 мм, после станаха и 15 мм. Вече са рядкост мебели, които се изработват от дървесина. Тази тенденция се налага от 2008 г., но това за мен са полумебели.

Кои са най-търсените на мебели на българския пазар?
- Хората обичат да си сменят диваните. Често става дума за еднодневки на цена 300-500 лева. Спалните също драстично понижиха цената си, но аз лично намирам, че покупката на много евтини мебели не е е добър избор. Не казвам, че евтините мебели са вредни, но смятам, че, когато купуваш най-евтиното, ти само пълниш къщата. Както казват хората в нашия край: "Купувам си багаж."

Каква част от мебелната продукция се изнася, какво е съотношението външен - вътрешен пазар?
- По официални данни 85% от продукцията са за експорт, останалите 15% са за вътрешния пазар. Но аз бих казал, че около 40% е за вътрешния пазар и 60% за външния, защото официалната статистика не включва един голям процент сива икономика. По изчисления на нашата камара около 20% от мебелното производство в стойност е сиво. Принос за това имат персони, които имат дърводелски машини, но не са регистрирали фирми, или са регистрирали фирми, но не отчитат никакви обороти. Някои от тях са наши бивши служители. Лошото е, че има легално работещи компании, които подпомагат тази дейност, като предлагат полуфабрикати. Това са разпробити, кантирани плоскости, които фирмите в сивия сектор купуват, слагат едни винтове между плоскостите и продават мебели. Това поведение е твърде некоректно и в бранша определено има настроение срещу тези търговци на плоскости, от които и ние купуваме. Това е твърде некоректно спрямо основните клиенти, които работят по правилата. В бранша се налага идеята за регистър на мебелните фирми, който би помогнал за изсветляването на икономиката. Имаме положително мнение за това на икономическото министерство.

За работа на ишлеме ли става въпрос при продукцията, които се изнася?
- В нашия бранш няма ишлеме. Има модели, които се дават и се изпълняват. Дизайнерът е, да речем, от САЩ, заявителят е от Италия, изпълнителят е от България. Това е едно кооперирано производство. Големите мебелни компании в България работят на този принцип. Истината е, че експорт не могат да правят малки фирми. Това е във възможностите само на сериозни компании, които са инвестирали в добра техника. Факт е, че много фирми от бранша се възползваха от оперативна програма "Конкурентоспособност" и купиха високопроизводителни машини, с което увеличиха качеството на изделията и производителността си в пъти. Това даде тласък на мебелното производство в страната.

Кои са основните задгранични пазари на българските фирми?
- На първо място е Европейският съюз - там отиват 70% от продукцията ни. В момента имаме подкрепа от Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия и икономическото министерство да посетим няколко държави от бившия съветски блок като Казахстан, Армения, Грузия, а също и държавите от Персийския залив, в търсене на потенциални клиенти.

Едно от недоволствата на потребителите е, че дизайнът на българските мебели не е добър.
- Нашият дизайн не се различава кой знае колко от световния. Разбира се, аз приемам тези упреци, защото ние като производители малко работим с младите дизайнери - носители на нови идеи. Тази година камарата организира за пръв път конкурс "Българска мебел на годината – Работилница за идеи", предназначен за концептуални проекти, които все още не са произведени или внедрени в масово производство. Общо 66 проекта се състезаваха в пет категории. За всяка категория избрахме по един победител. Всички проекти ще бъдат представени пред членовете на браншовата камара в търсене на възможности за тяхната реализация. Но истината е, че нуждата от ниска цена често прави изделието да изглежда не достатъчно изпипано.

Какво е мнението на бранша по актуалните проблеми с добива на дървесина?
- Проблемите с дървесината са много. Вие сте свидетели как лобитата, които работят за това необработена дървесина да се изнася за Турция, получават трибуна навсякъде. Отношението на нашата браншова камара е единствено към строителната дървесина, ние нямаме поглед върху технологичната дървесина. Смятаме, че българската дървесина трябва да бъде използвана най-вече в България, а ако има излишъци – тогава да се предлага и на чужди пазари. Дървесината и към момента не достига, а цените на българската и на вносната не са различни. Последната оферта, която получихме от Турция например, дава същите цени, които получаваме за дървесина от Родопите, доставена до Добрич. Нека да жалим българската гора и да не я съсипваме. Смятам, че плановете за добив, с които се оправдаваме, могат да бъдат коригирани, добивът да бъде контролиран и същевременно да има препитание за тези хора, които я добиват.

Как си осигурявате кадри за бранша?
- Хвърляте ме от един голям проблем в друг, още по-голям. Специалисти няма. За жалост в Лесотехническия университет има голям недостиг на кадри, които да се обучават. Инженери няма. Ако има – те остават в София, не влизат в производството, не искат да влязат в талаша, както казваме ние. В София беше закрит Техникумът по дървообработване. Сега работим съвместно с Министерството на образованието и успяхме да създадем доста паралелки по дървообработване. Техника има, но кадрите са безспорен проблем не само за нашия бранш. Преди няколко години работодателите казваха: "Който ме напусне, повече не може да се върне при мен." Днес нещата са обърнати на 180 градуса, ако някой ценен служител напусне и после поиска да се върне, виждам как всички са склонни да го приемат обратно. Нашите служители по време на отпуск пътуват в чужбина, за да работят, което е много лошо. Затвърждава се мнението за работещите бедни. Личното ми виждане е, че е време да се помисли за някаква минимална часова ставка, а не за минимална работна заплата. И не човек да взема 360 лв. на месец, а да му се брои реално трудът, който е вложил. Иначе стимулираме нищоправенето.

Какви са очакванията ви за 2015 г.?
- Надявам се, че ще е по-добра, макар че на българския пазар не може да се очакват чудеса. Нашето предимство е, че българските мебели са с твърде ниски цени заради малките режийни разходи, които начисляваме. Убедени сме, че заради тези скромни надценки върху материалите, които формират цените, нашите мебели стоят много добре пред западния купувач. Въпросът е да се намери звеното, връзката, която да свърже нашето производство с големите пазари в Европа и САЩ. Мисля, че тези деца, които вече завършиха западни университети, могат да станат наши агенти, посланици. Те вече имат солидно икономическо образование и биха могли да започнат да предлагат нашата стока на световния пазар, вместо да ни извиват ръцете досегашните "стари кримки" посредници.

http://www.capital.bg/biznes/stoki_i_prodajbi/2015/05/03/2525212_stoian_stoianov_bulgarskite_mebeli_imat_dobri_shansove/
Снимка: www.capital.bg



Вземи линк:

Коментирайте и Вие