Стремим се да сме сред интелигентните градове в България

Община Добрич е с внедрена ГИС за управление на подземната инфраструктура от 2011 г. Разкажете малко повече за проекта.

- ГИС на подземна инфраструктура е реализирана по проект"План "Бъдеще" – подобряване на капацитета на човешките ресурси в община град Добрич за по-добро градско управление, планиране и развитие".Проектът беше изпълнен с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез Финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство. Целта му бе да се извърши геодезическо заснемане и цифровизиране на подземните проводи и съоръженията (ППС) към тях на територията на община град Добрич и изработване и внедряване на географска информационна система на ППС. В резултат от проекта бе изработенаспециализирана кадастрална карта на ППС на община град Добрич и бесъздадена ГИС на подземни проводи и съоръженията към тях и модул за устройство на територията на територията на община град Добрич, която бе предоставена за ползване и на отделните експлоатационни дружества – партньори по проекта.
 
Каква е добавената стойност, която отчитате няколко години по късно?

- Добавената стойност се изразява в по-добривзаимоотношения с експлоатационните дружества. Колегите от дирекция "Устройство на територията" ползват системата за работа за предоставяне на информация към инвеститори, по отношение на вземане на решения от страна ръководството на общината за проекти, които имат инвестиционен характер, за проекти, които касаят вземане на различни казусни решения, ситуации за решение. Така че няколко години по-късно категорично отчитаме ползи от внедряването на подобен софтуер и се стремим да сме от малкото градове в България, които биха се нарекли интелигентни градове.
От 2011 г. досега имаше доста неща, които се налагаше да променяме и регулираме. Това е нов продукт за България, като цяло и все още за съжаление не са унифицирани и не са уеднаквени стандартите по отношение на данните и техния пренос и във връзка с това как можем да ги споделяме с други администрации и граждани. В нашата система има данни за подземната инфраструктура, кадастър и регулация. Ние изпитваме затруднения по отношение на актуализацията на данните, които се променят непрекъснато и това изисква хора, време и добра координация. Важен момент е и обучението на специалистите в администрацията, които трябва да работят с ГИС и актуализират данните в софтуера на системата, така че ние правим стъпка по стъпка системата да става по-използваема, по-четима и по-разпознаваема от страна както на експертите в администрацията, така и на колегите, които работят в съответните експлоатационни дружества – партньори на проекта.
Директивата създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност – INSPIRE, е все още нов и труден за внедряване стандарт, чрез който данните и информацията да бъдат съвместими и използваеми от общността.
 
В кои сфери намира най–голямо приложение внедрената ГИС технология?

- Абсолютно във всяка сфера. Всичко, което в момента общината разработва като мащабни инвестиционни проекти, се случва на база на данните, с които разполагаме. Например проектирането на улична мрежа, проектиране на друг тип базова инфраструктура се базира на информацията, които ние имаме в ГИС софтуера. Освен това съответните експлоатационни дружества също активно използват това приложение и съответно, когато имаме инвестиционен интерес от страна на бизнеса или на външни партньори, тези данни се ползват още в началните разговори, преди да се вземе окончателно решение за съответните намерения. Данните се използват за изготвяне на новия общинския план на община град Добрич, а преди и при изработване на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие.
 
Планирате ли надграждане на системата и в кои направления?

- Да, община град Добрич планира да разработва проекти, свързани с надграждане на системата. Вече направихме това по отношение на интегрирания план за градско възстановяване и развитие, който отново е базиран на такава платформа. Това, което предстои, е да разсъждаваме дали можем да направим зелен кадастър, който да бъде поредният слой към ГИС, също обсъждаме варианти да направим проекти за устойчив градски транспорт, който също може да бъде като приложение от ГИС и да се съвмести с действащата в момента система. Също така изключително актуална е темата за превенция на риска. Например в град Добрич през лятото на 2014 г. имаше голямо наводнение. Ние обмисляме вариант да се разработват и внедряват системи за превенция, които също биха били приложими и съвместими с това, което сме започнали да разработваме преди години, касаещо подземния кадастър. Така че това, което общината прави в момента, е да сондира идеи, които да обобщаваме, за да търсим технически решения и съответно в момента, в който отворят всички възможни оперативни програми, да търсим и алтернативно финансиране. Все пак това не са евтини решения на този етап и за съжаление общините не разполагат със свободен финансов ресурс, за да го правим сами, затова ние търсим възможности основно чрез европейските фондове.
 
Каква е оценката ви за новите възможности, които дават оперативните програми за периода до 2020 в посока интелигентни решения, технологии, иновации?

- Все още не можем да кажем, че сме категорични в тази посока, и очакваме да бъдат окончателно одобрени оперативните програми и да се отворят съответните схеми с насоки за кандидатстване, за да можем да се произнесем по този въпрос. Ние търсим и партньорства както с областните администрации, така и с колегите ни от Румъния, които също са много активни. А по въпроса за внедряване на подобни приложения ив момента вървят разговори и преговори за надграждане за развитие на подобни бази в общината.

Автор: Силвия Ценова


http://gradat.bg/news/2015/06/02/2545746_stremim_se_da_sme_sred_inteligentnite_gradove_v/?ref=miniurl