Вторник, 22- ри Септ.
ГОРЕЩИ НОВИНИ
Начало / Новини / Добрич
Съдебните заседатели - ако ще са партийци, по-добре да ги няма

Съдебните заседатели - ако ще са партийци, по-добре да ги няма


 

В съдебната система, която трябва да е политически неоцветена и неангажирана, има стройна армия от партийни назначения. И не става дума само за определени съдии - към подобни порочни явления в последните години обществото разви някаква чувствителност. Съдебните заседатели обаче досега оставаха в сянка, а се оказва, че при тях партийните квоти вече се прилагат съвсем открито и без никакви задръжки.

При поредната сесия за заседатели, която тече в момента, квотният принцип за разпределение е нагло официализиран. Вече се разбра, че общинарите в Добрич, Благоевград и Симитли са получили писмени инструкции - могат да номинират когото си искат, но накрая разпределението на местата ще стане по квоти, съобразени с последния местен вот. Тоест според местата на съответните партии. Този метод гарантира, че само изпитани партийни кандидати и "наши хора" ще бъдат предложени на съдилищата уж като независими граждани.

Вече се чуха



единични гласове на съдии, че случващото се е недопустимо



Дано да се събере критична маса от недоволни, защото сега е моментът този безобразен подход да бъде спрян. До края на годината ще се попълват местата за следващия 5-годишен мандат на заседатели в повечето районни и окръжни съдилища в страната. И няма основания да се съмняваме, че добричкият модел не действа с пълна сила навсякъде. Заглавия от типа "Едва натъкмиха съдебните заседатели..." не липсват в местния печат. Висшият съдебен съвет обаче, който би трябвало да брани независимостта на системата, остава сляп, глух и безмълвен за тези казуси. И как иначе, след като самите членове на съвета възпроизвеждат модела на партийните квоти.

Заседателите се предлагат от общинските съвети и формално се избират от общите събрания на съдилищата. А съветниците разпределят местата на квотен - партиен или приятелски принцип. И списъците са пълни с "правилни" хора, които най-малкото да изкарат някой лев (хонорар от съдебния бюджет, около 40 лв. дневно), а при нужда и да решават удобно определени дело. Стига се дори дотам, че някъде



номинациите се правят директно от партийните централи,



вместо кандидатите сами да подават документи. Така е де факто. Де юре заседателите трябва да са справедливият глас на гражданското общество в съда. Избираемите съдии, за които от време на време се чуват гласове.

Политическият интерес е само поредното доказателство, че заседателите изобщо не са маловажно звено в съдебната система. Те участват при разглеждането на определени наказателни дела на първа инстанция. При това те могат да обърнат изхода на делото, защото гласът им тежи, колкото този на професионалният съдия, а заседателите са винаги мнозинство в съставите. В зависимост от това какво наказание предвижда законът за престъплението, съотношението между съдии и заседатели в състава е 1:2 или 2:3.

Преди време в Разград например с гласовете на двамата заседатели шофьор на автобус, който при катастрофа беше причинил смъртта на четирима души, се размина с ефективната присъда, за която гласува професионалният съдия в състава. Гласът на обществото обаче реши, че е достатъчна и условна присъда. Едно от делата от сагата "Софийски имоти" пък приключи с осъдителна присъда за Тошко Добрев, вместо с оправдателна, каквато искаше съдията, след като



заседателите обърнаха гласуването в своя полза



И въпреки че в ръцете си гражданите, работещи в съдебната система, имат голяма власт, те остават анонимни. И тук не става дума само за това, че пред нито една съдебна зала не е обявено поименно кой точно заседава вътре. Нито се случва съставът да се представи пред подсъдимите и публиката. Съдиите поне подават имотни декларации и такива за конфликт на интереси. Заседателите не правят и това. А законовите изисквания за кандидатите са повече от скромни - да са дееспособни български граждани, между 21 и 65-годишни към момента на определянето им, да се ползват с добро име в обществото и да не са осъждани за умишлено престъпление. 10% от тях трябва да са с педагогическо образование. Това е всичко.

В общинските съвети обаче явно разчитат "добро име" като "добри връзки". И това, че в годините заседателите не са забърквали сериозни скандали, вероятно отчасти се дължи и на удобната им анонимност.



Мненията за нуждата от заседатели са на двата полюса



Като се започне от това, че са архаизъм, който трябва да бъде премахнат от конституцията и от закона, че участват в делата като статисти, неспособни са да вземат решения за нечия съдба, или пък взимат важни решения, без да се компетентни. Противниците на тази теза смятат, че заседатели трябва да има, защото спасяват съдиите от капсулиране в рутината.

И тъй като заседатели има, крайно време е да се напише ясен и конкретен регламент за избора им, да се промени начинът на партийно кадруване и наистина да се гарантира участието на обществото в съдебния процес. Освен това трябва да бъдат завишени изискванията към тях, особено в сферата на конфликта на интереси. В същото време трябва да им бъде осигурено адекватно обучение и условия за работа в съдилищата, където понякога те дори няма къде да оставят палтата си, докато са по дела.

Каквото и да е решението на проблема, то трябва да бъде взето бързо, след като вече години наред темата се неглижира. А междувременно партийните централи ще задушат и малкото останал граждански контрол в разкъсваната от зависимости съдебни система.

http://www.segabg.com/article.php?id=727499
Снимка: www.segabg.com



Вземи линк:

Коментирайте и Вие