Тафо Великов – добричлията, който промени електронната музика завинаги

Той е следващият българин, който ще прослави народната музика след историческия пробив на Валя Балканска и нейният „Излел е Дельо Хайдутин”. До Космоса само времето ще покаже дали Тафо Великов ще достигне, но едно е сигурно – светът вече знае името на този даровит добричлия, чиято най-голяма страст е електронната музика. Меломаните в Добрич вече го познават от супер успешните трап партита, които той заформя в клуб „The Maze” и от участията му по партита и фестове. Той е амбициозен, талантлив, упорит и... много зает напоследък, защото се редят на опашка, за да го поканят като медиен гост или като човека, който весели тълпата. Запознайте се с най-младия автор на музика в Добрич, който не се определя като DJ и скромничи за майсторството си „зад пулта” от разговора ни с него:

Представи се за читателите на dobrich24.

Казвам се Станислав, но приятелите ме наричат Тафо. Слушателите вече ме знаят с псевдонима “Digital Nottich”, под който пускам и издавам електронна музика.

От колко години се занимаваш с музика? Кога почувства, че именно тя е твоето призвание?

Вече около 7 години, като едва последните 2 стана малко по-сериозно. Мисля, че бях на 16, когато започнах да се занимавам с бийтбокс и правене на любителски записи, ей така за себе си. После реших да пробвам да вкарвам други мелодии, зарязах битбокса и и звуци и се заиграх със софтуер за правене на хип-хоп инструментали. През 2009-та се запознах с дъбстеп музиката, когато още шепа хора в България бяха чували за нея. След като започнах да се занимавам с електронна музика малко по малко се научих да си синтезирам собствени инструменти, звуци и семпли. Така започнах да си изграждам свой стил и оригинлано звучене, въпреки че понякога само един единствен звук ми отнема часове за да го направя точно така, както го искам. В момента голям процент от „инструментите“, които се чуват в музиката ми, са си мои, като изключим разбира се народните мотиви и вокалните семпли.

Все по-често чуваме името ти в Добрич. Май работиш много, а?

Някои хора ходят за риба в свободното си време, други мързелуват - аз си цъкам музичка и пускам по събития, пък и какво по-хубаво от това да отидеш на парти и ти да избираш музиката (смее се).

А откъде се появи култовият ти псевдоним Digital Nottich?

През вече далечната 2009-та си направих профил в Soundcloud, мрежа в която можеш да споделяш всякакъв тип аудио. Там качвах първите си дъбстеп парчета, сурови и все още незавършени. Реших да си измисля някакво име, защото „Taffo” ми беше доста .. не артистично. Първото нещо, което ми хрумна беше „Крива Нота“, но го написах на латиница, защото повечето слушатели тогава бяха предимно чужденици. След като пуснах няколко седмици по-късно “Gaidastep”, бързо насъбра 1 000 слушания, което за мен тогава беше страшно много. Имаше едно момче, което остави коментар върху парчето „Ей, Нотич, много яко си смесил гайдите с дъбстеп“. С него си пишехме и обменяхме опит. Той така ме наричаше – Нотич. На мен ми хареса и реших направо да го оставя така, добавих “Digital” отпред, защото много отиваше на новият ми тип звучене. Като цяло „Нотич“ идва от „нота“. Сега не ми харесва, но вече съм изградил някакво име и ще е трудно да го сменя

Албумът ти „Enter My World” те изстреля към световните величини. Твои парчета станаха част от компилацията Ethnostep. Вторият "Trapp'd In Music", който издаде наскоро вече радва ли се на подобен интерес?

В “Enter My World” основния жанр беше дъбстеп, а точно когато го издадах този тип музика беше в своя пик. Етно елементите в албума бързо грабнаха българските слушатели. В “Trapp’d In Music” има 7 парчета и 5 различни жанра от сферата на електронната музика. Той е повече за ценители на бас/денс музиката. В момента по-голямата част от аудиторията ми е от българи, а тук денс музиката не е толкова актуална в момента, колкото е например хип-хопа. Хората вече не дърпат толкова много музика, предпочитат да я слушат онлайн или наживо, а в промоутърските канали гледанията са много. Като цяло албума е в пъти по-добър откъм продукция, все пак съм понаучил доста неща за последните 2 години. Привлякох вниманието на един много голям промоутърски канал – InTrap Channel, който доста помогна за разпространението и до момента публикуваните парчета са с десетки хиляди слушания. Медийната подкрепа също е повече, представих албума си в Katra FM и гостувах на предаването “The Voice Of Underground” по радио The Voice. Сега съм поканен пък да направя и гост селекция за едно Лондонско радио, което ще стане през май месец. Имам повече участия на живо. Успях да си намеря и лейбъл и се очаква следващите релийзове да са вече през него и да се появя най-накрая и по онлайн магазините като iTunes.

Какво те привлича в българската народна музика, че я издигаш в култ? Какво демонстрираш като я миксираш с електронно звучене – връщане към традициите или един нов прочит на нещото, което популяризира най-силно България?

Не мисля, че я издигам в култ. На фона на цялата музика, която съм правил и издал до момента, тази с народните мотиви е малък процент. Просто тя най-много се забеляза тук. Но народната музика си е магия, кой не изтръпва, кагато я чуе? Тя винаги ще си бъде актуална. Смесването й с електроника е добър начин да напомниш на младите за нея, но трябва да я запазим в традиционния си вид, все пак това е част от нашата култура и история.

Освен на пулта, умееш ли да свириш на някакъв инструмент?

Не бих казъл, че имам особени умения „зад пулта“ и не съм си сложил титлата DJ. Аз правя авторска музика, а да я смесвам на живо е доста добър начин да я представя на хората. Така имам и възможност да промотирам не само своята работа, но също така и друга музика, която харесвам и смятам, че трябва да бъде чута. Хората трябва да разберат, че DJ и продуцент са различни неща, и не всеки, който им пуска музика трябва да носи тази титла. Истинските DJ-ове имат далеч повече умения от това да направят един приличен преход от едно парче към друго. Може би по-правилната дума за мен, когато съм „зад пулат“ ще е „промоутър“. Но да се върнем обратно към същността на въпроса – своите мелодии записвам с комбинация от миди контролер в комбинация със софтуерен синтезатор или семплър. Имам си и един аналогов, така че да речем, че мога да свиря на клавишни инструменти.

Научихме, че твое парче е станало част от саундтрака към немски филм. Кое свое постижение можеш да определиш като най-голямото и значимото за кариерата ти?

Всяко малко постижение е важно. Може би най-много се радвам на поканата си за тазгодишния WakeЪП фест, на който ще същата сцена, на която ще бъдат и далеч по-големи световно известни имена в електронната музика и не само.

Разкажи ни за феста Wake ЪП. Къде и кога ще се състои? Кого и какво събужда това събитие?

За втора година ще бъда на Wake Ъп. Изключително съм очарован от организацията на това събитие. Всичко е на ниво – артистите, музиката, шоуто, хората – всичко! Фестивала става все по-голям с всяко ново негово издание. Миналата година бяха пуснати 2 000 билета, тази година са повече. Фестивала се провежда в Куклен, на 15-тина километра от Пловдив и продължава 3 дни. Всяка вечер има музика, а през деня се правят уъркшопове, работилници, семинари и се организират спортни игри. Едни от обявените артисти за тазгодишното издание са DRS, Нокаут, Zafayah, DJ Uno & MC Melo D от Лондон, световноизвестния транс DJ EGORYTHMIA. Организаторите са обещали и още едно голямо име от хаус сцената, но все още го пазят в тайна. Аз лично ще се включа с едночава селекция с много авторска музика, но също така ще разчупя с трап, дръм енд бейс и може би електро.

Правиш доста успешни ТРАП партита в The Maze. Ти си като отговор на молитвите на младите хора да се зароди клубен живот в Добрич. Какво те мотивира?

Правим ги с моята приятелка и още едно момче. Всеки в екипа си има своята роля в организацията. А какво ни мотивира - еднообразието в града. Беше си рисковано първият път, защото вложихме много собствени средства в организацията и искахме всичко да е на ниво, но пък успяхме да съберем повече хора от очакваното и стана пълна лудница! Още на следващия ден хората взеха да питат „кога ще бъде следващото“. Колкото до музиката – трап не е единственото, което може да се чуе. Идеята е да представим всичко свежо и ново от световната бас/денс сцена, за това минаваме през стилове като електро-хаус и дръм енд бейс например, но трапа винаги е колуминацията на вечерта.

Каква е прогнозата ти за развитието на подобен вид „trap“-насочени ивенти в Добрич?

Знам ли? Ако нещата продължават така добре, може би догодина ще заформим нещо още по-голямо. Повечето почитатели на електронната музика гледат на нея като на едно цяло. То е ясно, че след време трапа ще отстъпи място на нов тип звучене.

Би ли обяснил какво е ТРАП музика за онези, които не разбират? Ако пред теб застане едно 8-годишно хлапе какво ще му кажеш за този стил така, че да разбере същността му?

Терминът „трап“ се използва за именоване на 2 различни музикални жанра, или по-точно под-жанра. Оригиналния трап е разновидност на хип-хоп музиката и си съществува от много време, но в последните няколко години много денс продуценти смесиха този тип звучене с по-съвременни стилове, като дъбстеп например. Така се роди нов жанр, смесица от други, чиято основа е модерния хип-хоп; атмосферата, дроповете, структурата и енергията са като в дъбстепа и се срещат и елементи от други електронни стилове. На него също му се вика „трап“ и това малко обърква хората. Но въпреки, че електронния трап е силно повлиян от този в хип-хопа, разликата е очевидна.

Къде ще прекараш лятото на 2014 година? Задават ли се големи участия по фестивали и плажни дискотеки под открито небе?

Покани за участия си получвам от време-на-време, но музиката не е единственото, с което се занимвам. Все още съм студент, а и съм на постоянна работа, която също харесвам, така че участията на живо са малко по-нарядко. Ще видим за какво ще остане време на лято, по-скоро предпочитам да го прекарам като правя нова авторска музика.

Имаш собствен уеб сайт и в него качваш музиката си за безплатно теглене. Ти не си ли от онези артисти, които са склонни да влязат в дома на потребителите като Асен Блатечки и да им изядеш салама за отмъщение, че пиратстват безнаказано?

Смятам, че като издавам нещата си по този начин по-лесно може да стигне до повече хора. Хората са заляти от всякаква музика днешно време и надали биха платили за някого, за който дори не са чували. А и всички изпълнители печелят повече от участията си. Хората няма да спрат да дават пари за музика, просто я предпочитат по различен начин. Skrillex стана известен като пусна първия си албум за свободно сваляне, сега е милионер. Как ли? Постоянно е на път, по турнета. Неговата музика я няма по тракери и сайтове за нелегално сваляне ли? За Бога, дори Моби, едно от най-големите имена на електронната сцена пуска музика бепзлатно и подкрепя бит торент. Аз не съм чул да мизерства и да рови в чуждите хладилници. „Тубата“ е също вариант, самият аз съм вече партньор и скоро YouTube ще започне да ми плаща за всяко гледане в моят канал. Пиратстването пречи само на най-големите, които не искат да разберат, че индустрията се променя и големите лейбъли отстъпват на по-малки организации, защото интернет предостави възможност за тях да постигнат огромни резултати с по-малко средства, та дори си мисля, че в бъдеще ролята на издателя ще е излишна, и преди години са съществували професии, които вече ги няма, ама за това никой вече не реве, нали? Но и аз си пиратствам, какво толкова. Пиратство си е имало винаги, преди презаписвахме касетки. Няма начин да го спрат, но има начин да се намали и то не с глупави реклами, а с креативно мислене, което доста независими артисти успяха да покажат.

С кого работиш напоследък?

Точно сега работя по ново EP със Smo, макар в последните години да не съм особен фен на рапа, на него много му се кефя. А и направихме едно много готино парче за първият ми албум, а римите и стила му супер яко се вписват с електрониката ми. Очертават се и други две парчета - едното трап, а другото дъбстеп, с един вече доста по-добре познат хип-хоп изпълнител, но няма да издавам повече за момента.

Можеш ли да се сетиш за събитието и сцената, на която си усетил най-силно емоцията на публиката, като резултат от твой сет?

Определено WakeЪп! Чувството да видиш как хората скачат и оценяват нещо, което си създал е уникално. Christmass Eve Bass, което направихме с No Crew също е незабравимо за мен. Събрахме толкова много хора в Добрич и всички си избухвахме на любимата музика. Емоцията е неописуема, дори да не е толкова мащабно събитие като фестивала.

И за финал – какво ще пожелаеш на читателите на dobrich24?

Да бъдат по-добри един с друг, сякаш е достатъчно.