2 май – църквата почита Свети цар Борис-Михаил – Покръстител на българите

Тази година се навършват 1150 години от приемането на християнската вяра от българския народ. На днешната дата Българската православна църква почита паметта на Свети цар Борис-Михаил – Покръстител на българите и родственик на св. Мъченик княз Боян Български. Той приема християнската вяра, когато патриарх Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България. Управлявал България в славния за държавата период 852-889 година. След собственото си покръстване и приемането на името на Византийския император Михаил, заповядал да бъде покръстен и целият български народ. Това се случва през 865 г. Има теории, че приема религията, защото душата му е търсела нещо по-смислено и възвишено, на което да се уповава. Запазените доказателства от живота му сочат, че е искал през царуването му да надделяват разума и духовността над политиката. Предполага се, че е прозирал нуждата от обединително начало на двата етноса в новата България. Говори се, че е търсел спасение за държавата след разгромната война с ромеите и е бил заставен да приеме техните унизителни условия.
Учениците на светите братя Кирил и Методий подпомагали книжовната дейност в България и желанието на Борис да образова народа си.
 
През 889 година владетелският трон се заема от големият му син Владимир Расате.  а Борис се оттегля в манастир. Не след дълго научава, че първородният му наследник е изменил на дълга си към народа и баща си и готви преврат за връщането на езическата вяра. Тогава Борис отново хваща меча и се завръща, за да свали Владимир. Заменя го с другия си син Симеон. След като се уверил, че делото му няма да остане напразно и повече никой няма да дръзва да се опълчва на Бога, Борис заживява в монашество.

Църквата обявява цар Борис за „равноапостолен светец” като покръстител. Датата 2 май не е случайна. Именно на нея владетелят склопил очи през 907 г. Името Борис се тълкува като борба, славен бой, оптимизъм. Според преданията името Борис идва от думата „бор”, а в митологията дървото е било символ на безсмъртието. Смятали го за тялото на мъртвия и възкръснал Бог, който притежава силата да носи лятото след тежката зима. Днес празнуват всички с имената Борис, Бориса, Борислав, Борислава, Боряна.