Арх. Николай Христов: Архитектът в момента е всичко друго, но не и творец

ВИЗИТКА
Арх. Николай Христов е роден през 1989 г. в Добрич, но е отраснал в гр. Генерал Тошево, където завършва средното си образование. През 2014 г. се дипломира в специалност „Архитектура“ във ВСУ „Черноризец Храбър“. По време на следването си печели второ място в конкурс за „Естетизация на зелени предблокови пространства“ – Варна и плакет втора степен в конкурс за реновиране на „Женски пазар“ – София. Паралелно със следването започва работа в архитектурно бюро „Есенти Рачински“. Заедно с екипа работи по проекти на еднофамилни и многофамилни жилищни сгради, на индустриални, обществени и хотелски обекти. От началото на 2016 г. е архитект на свободна практика, занимава се изцяло с Online проектиране.
Проблеми с некомпетентни инвеститори, некоректност в заплащането и бюрокрация съпътстват работата ни
– Защо избрахте да се реализирате в България?
– Не знам, честно казано. Архитектурата е пряко отражение на картината в страната, която е доста неприятна, особено за младите хора като мен. Но аз винаги съм се водил от максимата, че когато има проблем пред човека, тогава той се учи и еволюира, той създава. Не е правилно да критикувам системата и да съм недоволен не защото нямам това право, а защото по-добре би било да следвам максимата: Не е важно какво можем да вземем, а какво можем да дадем! Затова предпочитам да опитам да се реализирам тук, в България, отколкото да не съм пробвал дори. И не е вярно, че умните хора са напуснали България.
– С какви проблеми се сблъсквате по време на Вашата работа?
– Бих искал да конкретизирам малко повече истинския работен процес, но не като етапи на строителството, а като „човешки фактор“. Проблемите с некомпетентни инвеститори, некоректност в изплащането на хонорари и бюрокрацията са все брънки в работата на архитекта като цяло. По-големият проблем, бих казал, е, че обществото приема архитектурата като бизнес. Като млад специалист, сблъскал се отскоро с процесите на проектиране, бих казал, че е трудно да се прави „истинска“ архитектура. Ще опиша реалната ситуация като примерен сценарий. Започвайки от проекта, не можеш да очакваш от едни хора, които гледат на архитектурата като „малки апартаменти и много на брой“, с ако може „малки прозорци“, а „фасада -каквото се получи“, да оставят нещо запомнящо се и трайно. Приоритетите са сменени, а вкуса го няма. На практика е невъзможно да осъществиш проекта си във вида, който е на хартия, ако няма респект между отделните страни – архитекта и инвеститорите и строителите. В крайна сметка, когато предадеш одобрените папки на възложителя, това не означа, че работата е приключена. Мисля, че тя от този момент нататък започва. Затова архитектът трябва да е упорит.
– В каква обществена кауза във Вашия град бихте се включили?
– Аз живея в момента във Варна и съвсем скоро участвах в инициатива, свързана с проектиране на градска инсталация под формата на сърце. Казва се „Каменно сърце“и има за цел да събере в себе си част от камъните от грамадата на площада пред сградата на община Варна. Имам идеи и за други проекти с архитектурна насоченост, но предпочитам да ги споделя в близко бъдеще.

http://stroitelstvoimoti.com