Каварненското село Белгун се организира в спасителна акция за опазването от набези на бандити на иконите, които са дело на тревненския майстор Захария Цанюв и синове му. Инициатори на доброто дело са бившият кмет на Белгун Ангел Демирев, съпругата му Йорданка и бившият секретар на читалището в селото Маргарита.
Хората се опасяват, че някой може да задигне ценните икони, които в момента се намират 150-годишната църква "Св.Св. Кирил и Методий" в село Еникьой в Северна Добруджа, Румъния. След 1858 г. тракийци от Земенци, Ямболско построяват храм върху земя, която им се дарява от бащата на Йорданка. По разкази на местните самият Апостол за свобода Васил Левски е станал първият учител в селото. Там е известен и като църковен певец. Лично той подарява на новопостроената свещена обител икона на Светите братя Кирил и Методий, изографисана от Стефан Цанюв. Всички икони в храма са дело на Захария Цанюв и братята - Никола и Цаню. ПО олтара и стените на църквата могат да се видят образите на Йоан Кръстител, Тайната вечеря, Рождество Христово, Вознесение Христово.
След като Южна Добруджа се връща на България през 1940 г. Много от жителите на Еникьой се заселват в Белгун, Септемврийци и Било. Днес старата църква с иконите е заключена. Жителите на Еникьой си имат нов храм. Никой не се грижи за стопанисването на древните икони, които са от особено важно значение не само за християнската религия, която се е разпространявала по нашите земи, но и за историята ни.
Организаторите на спасителната акция смятат, че иконите трябва да се върнат от Румъния в България, на която са принадлежали от самото начало. Имат идея да изложат половината в Регионален исторически музей Добрич, а останалите да бъдат подредени в храма в Белгун - "Св. Цар Борис I". За проекта си вече са уведомили министъра на културата - Петър Стоянович.
Ангел Демирев е бил кмет на Белгун в продължение на 2 мандата. Той е участвал в Общинския съвет на кметството. Разказва, че на територията на Белгун са влизали няколко села, на които се е носила славата, че са образцови. Заедно със съселяните си е строил водопроводната мрежа през средата на миналия век.
В Белгун в момента живеят не повече от 260 души. През славните си години е имало читалище, построено от ръцете на българите, преселили се там от Румъния, библиотека и кино. Местните с мъка споделят, че сега няма и помен от добрата инфраструктура на Белгун от онова време, но се надяват да успеят да опазят поне ценните икони.
Снимка: lekuva.net
Коментирайте и Вие