Бъдни вечер – християнският семеен празник с постните ястия

Днес отбелязваме Бъдни вечер. За християнското семейство това е един от най-светлите празници в годината. Знае се още като „малката Коледа” и е посветен на дома и семейството. Според вярванията се свързва с плодородието. На 24 декември денят започва да расте с по едно грахово зрънце. Смята се, че Богородица е родила Иисус на Бъдни вечер, но е съобщила за това на 25 декември.

На трапезата се нареждат 7 постни ястия – колкото са дните в седмицата, 9 – колкото трае една бременност или 12 – за всеки месец от годината. Гозбите се наричат на членовете от семейството за здраве. На Бъдни вечер се ядат варен боб, пълнен пипер, лозови сарми, тиквеник, жито, мед, орехи и плодове. Най-възрастната жена прави обреден хляб като го замесва с блага дума и пожелания за берекет и щастие. Първото парче се отчупва за Богородица и покойните, а второто се оставя за семейното огнище.

Преди вечеря трапезата се прекадява с тамян от най-възрастния човек на нея. Изрича се молитва. В огнището се слага дебел дънер, наричан още бъдник. Той трябва да тлее до сутринта, защото символизира появата на Иисус Христос. Масата не се раздига до следващия ден, защото се вярва, че починалите сядат на нея да похапнат. На 25 декември се слага край на четиридесетдневните коледни пости. На този ден семействата забравят за лошото, сплотяват се и отварят сърцата си за доброто и обичта към ближния.