Докъде води деградацията на държавността

Ще трябва да свикваме с подобни явления, коментира поредните наводнения в страната министърът на околната среда и водите Ивелина Василева пред БНТ. "Предвид климатичните промени ще трябва да свикваме с обилни валежи и наводнения, ще има и други екстремни явления като горски пожари, засушаване и ураганни ветрове", заяви тя и добави, че има максимално добра координация между звената на министерството и се извършва постоянно адаптиране на водната инфраструктура към променящите се климатични условия.

Хубаво, ами ако не искаме да свикнем? Ако не ни е приятно по два пъти в годината да изгребваме десетки кубици вода от дворовоте, мазите и къщите си? Ако не щем пък да ни се удавят посевите и да ни мре реколтата? Какво правим в този случай? Един друг капацитет, Асен Личев (директор Дирекция „Управление на водите“ в МОСВ), в интервю за Нова тв направо заяви, че за всичко е виновна промяната на климата и буквално се скара на водещия, когато той го запита какво ще се прави от тук насетне, за да не се допускат нови наводнения. Да си призная, не знам какво по дяволите означава Дирекция "Управление на водите", но с оглед на заявените управленски намерения по-добре би било тя да се казва "Управление на водопади".

От всички изявления на бандата директори на водопади останахме с впечатление за една катастрофична предопределеност, която каквото и да правим ще ни застигне независимо от всичките ни усилия. Единствено църквата (да ме прощава Господ) все още мълчи по случая и пропуска да отбележи, че наводненията са наказания за многото ни грехове. Като се абстрахираме обаче от апокалиптичната неизбежност, лъхаща от предсказанията на нещастните ни властимащи, е хубаво да си припомним какво правеше държавната власт по времето, когато страната ни все още беше държава, а не сервилна колония.

Ще дам два примера, които са ми особено близки. Баща ми е родом от с. Батово, Добричко, където прекарах по-голямата част от детството си. Селото ни е в сърцето на Батовската гора, която е най-голямата добруджанска гора и най-северния лонгоз в Европа. Освен това то се намира в средата на водосборния район на р. Батовска, която е най-голямата добруджанска река. В миналото гората е била бастисвана толкова много, че в навечерието на Освобождението на Южна Добруджа от румънско робство през 1940 г. от нея остават само малки участъци. Но дори и те са подпалени от румънците при отстъплението им. Новата българска власт заварва гората почти напълно опустошена. Липсата на дървета, които да задържат и попиват падналите дъждове води до появата на огромни наводнения, които по няколко пъти в годината почти напълно отнасят селото. След 1944 г. започва огромна работа по възстановяване на Батовската гора. Сечта е напълно забранена и започва ежегодно залесяване на всички изсечени и опожарени райони. Издънките на старата гора бързо покълват и в резултат след 30 години гората е напълно възстановена. През 80-те години тя беше вече толкова гъста, че се случваше дори и горски надзиратели, какъвто беше и моят дядо Костадин, да се губят в нея по време на лов. Като резултат наводненията постепенно намаляват - и като брой, и като обем. Аз си спомням последното някъде около 1993 г., което беше толкова малко, че ние си играехме покрай водата. От тогава насетне спряха напълно. Но след 1989 г., и особено от началото на XXI в. гората започна отново да се сече. Мащабите на сечта бяха толкова големи, че само за около десетина години половината гора изчезна. Дивата сеч, при това съвсем законна, продължава и в момента. И познайте - наводненията се завърнаха. Преди две години имаше наводнение за първи път от 1993 насам, миналата година дори отнесе един мост и изкърти близо километър асфалт, а тази неделя заля близо 1/3 от къщите в селото.

Другият пример е свързан с родното село на баба ми по майчина линия. То се казва Величково, Дългополско, и е в долината, където р. Луда Камчия се влива в р. Камчия. Когато бяхме малки и баба ми ни водеше със сестра ми при роднините ни там, името на реката ми правеше особоне впечатление. "Защо е луда реката, ма бабо?", питах аз, а баба ми разправяше, че навремето много прииждала и заливала селата, и затова така я наричали. Аз разбира се въобще не и вярвах, защото реката течеше на няколкостотин метра от селото и хич не ми се вярваше, че малката вада, каквато тя представляваше през лятото, би могла да залее Величково. Обаче баба упорстваше и ме заведе да видя дигите, които пазеха цялото камчийско поле. Тези диги са били изградени през 30-те и 40-те години на миналия век именно за да спрат наводненията, като паралелно с това се извършва и мащабно залесяване и се възстановяват всички унищожени по-рано гори в района. Накрая са построени и три язовира - "Камчия", "Тича" и "Цонево", които съвсем укротяват реката. Поне до вчера, защото снощи по всички новини показаха как евакуират почти всички жители на селото заради заплахата от наводнения. Изведнъж приказките на баба как навремето се качвали на покрива на къщата за да се спасят от водата ми зазвучаха доста по-истински... Същевременно директорите на водопади обясняват наляво и надясно как за всичко бил виновен климата, забравяйки да пояснят, че такива бедствия е имало и преди. Е, сигурно тогава климат е нямало.

Но като съм почнал, да споделя и нещо друго. Тук говорим за водата, която може да се укроти с диги, язовири и залесяване. А вятъра как да спрем? Навремето в Добруджа духал един особен вятър, наречен суховей. Той се появявал пролетно и лятно време и носел със себе си много фин прах, от който посевите и реколтата загивали. Този вятър обаче днес е история, защото през 1949 г. започва програма по залесяване на цяла Южна Добруджа с лесозащитни пояси. С израстването на дърветата в тях вятърът и носеният от него  прахоляк са спрени, като така не просто се спасява реколтата, но в комбинация с уедряването на земите и новите методи за земеобработка добивите са увеличени над 5 пъти! Разбира се след 1989 г. поясите започнаха да се секат. Всеки ден пътувам по пътя между Варна и Добрич и буквално пред очите ми изчезнаха два пояса. Когато питах в областната дирекция по земеделие гори защо ги секат, ми отговориха, че били болни. Дали обаче е болна гората, или държавата? И кой ще е виновен, ако суховеят се завърне? Пак ли ще са климатичните промени?

Да се върнем на темата. След всички бедствия и страхотии, сполетели измъченото ни отечество, какво ни казаха нашите колониални администратори и жалки компрадори, наричащи себе си правителство? "Свиквайте, така ще е". Нито дума за спиране на сечта, било то законна или незаконна, нито дума за нови диги, нито дума за коригиране на речни корита, нищо! Само да свикваме с ужаса, защото така щяло да бъде вече... За да е деградацията на държавността ни пълна и завършена, по новините излезе, че щели да пращат затворници да помагат срещу наводненията. Навремето, когато имахме българска държава, а тя си имаше българска войска, тази работа я вършеха българските войници. Сега, когато сме колония, която няма армия, а наемен експедиционен корпус, ще чакаме затворници да ни спасяват. Има ли нужда да пиша повече? Всъщност има. Министърът на вътрешните работи Вучков се закани по телевизията, че щял да вземе най-строги мерки, за да опази имотите на евакуираните от селата хора от мародери. Нали се сещате кои са мародерите? Ако не се сещате, да ви кажа - циганите от горната махала на Величково, живеещи високо на склона над жп линията и поради тази причина останали в селото. Когато миналата година писах текст, в който изразих възмущението си от циганските мародери в Аспарухово, една пасмина от професионални грантополучатели набързо пуснаха сигнал срещу мен в прокуратурата. Сега чакам да видя дали ще пуснат и срещу министъра.

Ще завърша с един много ярък спомен от края на моето детство. Дядо, бог да го прости, вече се беше пенсионирал. Седяхме пред къщи и се разправяхме нещо, когато мина един съсед. Заприказваха се нещо с дядо, но в един момент по пътя пред нас мина един камион, идващ от гората, пълен с дърва до горе. Дядо го изгледа как се отдалечава, оставяйки пушилка зад себе си, и изпсува - "Ебаха й мамата на гората, мамичката им...". А съседа се изплю и рече - "Бат Костел, те на държавата ебаха мамата, ти за гората си седнал да плачеш."

http://kostadin.eu/2015/02/03/%D0%B4%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/