Неделя, 17- ти Декември
ГОРЕЩИ НОВИНИ
Дроноград, щата Вашингтон, колкото Добрич

Дроноград, щата Вашингтон, колкото Добрич


 

Петролните и газовите компании винаги са били сред най-силните бизнеси в корпоративната история на САЩ. С шистовата революция от последните няколко години те са и един от основните източници на работа за доста региони в Щатите извън големите мегаполиси. Затова и пет от шестте региона с най-голям ръст на заплатите в страната добиват усилено ценната суровина. По-интересен обаче е този, в който не се добива шистов газ. Това е окръг Кликитат в щата Вашингтон. Нормално е, ако никога не сте чували за него. Дори повечето американци също са в неведение къде се намира. Той постепенно се превръща в един малък технологичен оазис. Но за разлика от Силициевата долина и по-малките IT центрове като Сиатъл и Бостън, в които стартъп обществата започват да набират сила, Кликитат разчита на нещо различно. Той се превръща в един необичаен епицентър на една цъфтяща индустрия. В окръга се строят безпилотни летателни апарати, или вече добили популярното наименование дрони. Историята за Кликитат е любопитна и показва как така една набираща известност технология може да трансформира цял окръг. Но ако погледнем на нещата с по-голям размах, може да видим потенциала, който се разкрива през разработчиците на безпилотници. Независимо дали те се правят за военните или за граждански цели.
 
Колкото Добрич
 
Окръг Кликитат в щата Вашингтон разполага с население около 21 хил. души, горе-долу колкото има в община Добрич в България. Там обаче средната заплата се е увеличила с 23% в периода между 2010 и 2013 г., показват данните на Бюрото по статистика на САЩ.

"Там нямаше и помен от рецесия от гледна точка на заети места, защото индустрията с дрони започна да набира скорост в момента, когато икономическата криза започна да оказва влияние", коментира Далас Фридли, икономист към щата Орегон, цитиран от Quartz.

Технологичният свят е изпълнен с различни "индустрии на бъдещето", които обещават щедри икономически придобивки, но впоследствие се оказват просто мечта. При производството и разработката на дрони, макар и в малък мащаб те създават работни места, с реални, и то добри заплати. В случая с Кликитат това са около хиляда заети (или около 5% от цялото население на окръга), които работят за между 10 или 15 компании. Най-голямата от тях е Insitu Group, дъщерно дружество на Boeing, което е специализирано в производството на малки и леки безпилотници, предназначени най-вече за военните. Компанията е и най-големият работодател в областта. През 2013 г. средната годишна заплата в индустрията с дрони е 68 хил. долара, доста над типичните сектори за малките отдалечени региони. При туризма и селскостопанския сектор в САЩ годишните възнаграждения са съответно 17 хил. и 24 хил. долара. Цифрите в Кликитат може да не са внушителни на фона на факта, че в целия щат Вашингтон заетите в авиокосмическия сектор са 8500 души, наети от 1350 компании. Но поради факта, че окръгът е отдалечен, без да разполага с голям икономически център или мегаполис, това за него е истински индустриален бум.
 
Добрият пример
 
Красивата природа привлича професора по аеродинамика Анди фон Флотов. Той решава да се премести в Кликитат основава Hood Technology – инженерна компания, която работи по различни безпилотни проекти. Няколко години по-късно той убеждава стария си състудент Тад Макгиър да се присъедини към него. Така те двамата основават Insitu Group.

"Исках да бъда в отдалечен район, в който едновременно да мога да живея и летя на спокойствие", коментира Макгиър. Той напуска Insitu през 2005 г. и основава Aerovel – друг производител на дрони. Три години по-късно Insitu е придобита от авиогиганта Boeing за приблизително 400 млн. долара. В момента дъщерната компания се смята за една от водещите в бранша с 400 млн. долара приходи за 2013 г. и разполага с около 800 служители. Повечето от тях са базирани в Клитикат, включително и завод за производство с разгърната площ от 12 хил. кв. м. Основният продукт на Insitu е ScanEagle – тримтеров суперлек дрон, който може да лети 20 часа, без да каца и без да му е необходима писта. Той е предназначен основно за въоръжените сили на САЩ, като компанията печели 14 договора всеки на стойност над 6.5 млн. долара, а през 2013 г. флотът на Щатите подписва контракт за 300 млн. долара.

Успехът на Insitu насърчава местните хора, които са започнали в компанията, да основат собствени проекти, свързани с безпилотниците. Cloud Cap Technology е фирма, която разработва софтуер за полет на автоматичен режим за дрони. Компанията е базирана в съседния щат Орегон, но добре показва как може да се насърчи предприемачеството в региона от един добър пример. Какъвто дава Insitu на хората в Кликитат и околностите.

Цъфтящ пазар

 
Историята ясно илюстрира колко трансформиращи могат да бъдат новите технологии и как те могат да направят работни места с високо възнаграждение. Както и как един успешен пример дава началото на цяла екосистема от свързани дружества. Основната причина за добрите резултати на Кликитат е бумът на безпилотниците през последното десетилетие. Военните не само в САЩ, но и във все повече държави проявяват засилен интерес към дроните. От Великобритания до Иран и Русия. Общо по света има над 420 производителя на безпилотни летателни апарати. Засега основният фокус и съответно поръчките идват основно от военните, но постепенно започва да се наблюдава и раздвижване при продажбата на модели за граждански цели.

Ако през 2013 г. целият пазар е бил под 6 млрд. долара, то през 2015 г. се очаква да достигне 7 млрд. долара, а догодина вече да е 9 млрд. долара, показват данни на Business Insider. Масивна част от поръчките ще се паднат на военните модели, но се очаква до няколко години да има истински бум на гражданските дрони. До 2024 г. цивилните поръчки ще съставляват над 3 млрд. долара от целия пазар, което се пада една четвърт от всички договори. Сумарно през 2024 г. се очаква бизнесът с дрони да надмине 12 млрд. долара. С други думи, тепърва тази индустрия ще се развива.
 
В търсене на регулации
 
Важен момент е, че докато сега повечето производители и свързани с дроните бизнеси са във военния сектор и голяма част от тях са базирани в САЩ, при гражданските се наблюдава друга тенденция. Някои от първите компании, концентрирани върху гражданските модели безпилотници, са основани извън Щатите. Такива са швейцарската senseFly, която е дъщерно дружество на френската Parrot, канадската Aeryon, шведската CybAero, китайската DJI и южнокорейската Gryphon. Примерите тепърва ще се увеличават.

Отделно забраната в САЩ за цивилното ползване на безпилотници, докато не бъдат изготвени конкретни регулации, може да забави тази индустрия в невоенния й сегмент. Така амбициите на Amazon да ползва дрони, за да прави бързи доставки, за момента са замразени или поне на територията на Щатите. Федералната служба по авиационна безопасност FAA трябваше да е готова с проект с правила за ползване на безпилотниците за цивилни нужди през тази година, но по всичко личи, че това няма да се случи преди 2017 г. Европа също разглежда идеята да разработи конкретни регулации за гражданските дрони, за да не настане хаос в небето. Това може да се окаже и единствената по-сериозна спирачка пред използването им от обикновените хора и бизнеса.
 
Цивилните дрехи на безпилотниците
 
За какво могат да се ползват те? Краткият отговор е: за много неща. Facebook и Google похарчиха милиони долари да придобият малки производители на стратосферни дрони, като технологичните гиганти искат да разпръскват чрез тях безжичен интернет и в най-отдалечените места. Amazon и DHL демонстрираха доставките на пратки по въздуха, като използват безпилотници.

Повечето хора и бизнеса ще могат да ползват дроните основно за заснемане от въздуха. Някои компании вече наемат подобна техника и фирми, за да могат да снимат клипове с дейността им, както и да направят кадри за реклами на техни продукти. Развитието на сензорните технологии и софтуера за автоматизация може да премахне необходимостта на оператор и пилот с дистанционно на дроните. Малките безпилотници могат да бъдат използвани от любителите на силни усещания, като заснемат техните каскади от различни ъгли, без камерата да е статична. Lily Camera например е малък квадрокоптер-дрон, който автоматично следва притежателя си и едновременно с това снима видео във висока резолюция. В него са интегрирани GPS и Wi-Fi система, която определя местоположението, а собственикът му ползва специален локатор, който безпилотникът следва.

Независимо дали са автоматизирани или не, малките дронове за заснемане може да се окажат следващата еволюционна стъпка на преносимите камери за екстремни спортове. В момента този бизнес се оценява за милиони и няма да е изненада, ако след няколко години около някой сноубордист кръжат 2-3 дрона, които да публикуват видео на притежателя си в YouTube.

Във всички случаи индустрията с безпилотниците тепърва ще разгръща потенциала си както във военния, така и в цивилния сектор. Примерът с окръг Кликитат дава надежда, че покрай този бизнес могат да се изградят цели общности в отдалечените региони, които да не зависят от дейности с ниска добавена стойност, а могат да се концентрират в развитието на иновации.

http://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nauka/2015/06/05/2547816_dronograd_shtata_vashington/?sp=1#storystart
Снимка: www.capital.bg



Вземи линк:

Коментирайте и Вие