Събота, 16- ти Декември
ГОРЕЩИ НОВИНИ
ИСТОРИЯТА НА УНИВЕРСИТЕТСКА БОТАНИЧЕСКА ГРАДИНА БАЛЧИК (ЧАСТ 2)

ИСТОРИЯТА НА УНИВЕРСИТЕТСКА БОТАНИЧЕСКА ГРАДИНА БАЛЧИК (ЧАСТ 2)


 

Част 2: Идеен проект и изграждане на лятна резиденция. Видов състав в парковата част

Бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария е изградена в североизточна България, на около 2 км югозападно от град Балчик до стръмния морския бряг на географски привлекателно и същевремено стратегическо място.

В тази местност през 1924 година са съществували пет воденици. За целите на изграждането на планирания комплекс от Министерство на земеделието и владенията са закупени и/или „безплатно” прехвърлени по силата на действащия тогава закон за земеделската реформа в старото Кралство терените от българските собственици. Площта, собственост на кралицата постепенно се е увеличавала, като към 1937 година кралските владения се простират върху площ от над 20 хектара, а към 1938 година теренът възлиза на 24,5 хектара.

Работата по интимния комплекс започва с изграждането на „Тенха Ювах”, в превод  от турски „Усамотеното гнездо”. Между 1925 и 1930 година освен тази сграда, известна днес като Двореца са построени павилион „Мави далга” (в превод от турски – „Синята вълна”), предназначен за принц Николае и наричан към днешна дата вила „Принц Николай”; „Сабур Жеви”, предназначена за персонала, позната днес като вила „Сюита”, „Къщата на домакина”, известна под името вила „Гутман”, вила „Арка” и част от стопанските постройки. Техен архитект е Емил Гунеш.

Параклисът „Стела Марис” (от лат. – „Звездата на морето”) е изграден между 1925 и 1930 година под ръководствто на Гаетан Денизе.

Вила ИВКА (Y.W.C.А. – абревиатура от  Young Women's Christian Association – Християнска асоциация на младите жени) е ползвана от най-голямата световна организация на жените, борещи се за социална и икономическа промяна по света. Всяко лято в резиденцията са идвали девойки от цяла Румъния, най-често сираци, пострадали от войните. Между 1931 г. и 1938 г. сa построени още: Къщата на пощаджията (вила „Залез”); къщичката към черквата („Аязмото”), винарната, разположена над Къщата на домакина (вила „Гутман”); Къщата на граничарите (вила „Избънда”); вила „Елиса” (шивалнята). Вила „Избънда” е проектирана от архитект Хенриета Делавранча – Гибори, проектант на емблематични сгради в град Балчик, построени в този период.

Строени са и други сгради, които днес са причислени към „изчезналите архитектурни обеми”. Това са Храмът „Мария Рух” (от арабски език: рух – дух, душа) по проект на Америго Фурлане, срутил се при свличане на земни маси. Предполагаемото му местоположението е в близост до „Терасата на Илеана” и вила „Избънда”. Винарната е друг изчезнал архитектурен обем, чиито основи откриваме в северозападна посока, над Къщата на домакина (вила Гутман), както и „Кара далга” (в превод от турски – Черната вълна), известна като пушалния салон. Последната се е срутила при свличане на земни маси през 1957 г.

Паркова част

Липсват конкретни данни относно годините на паркоустрояване на отделните тераси и допускаме, че някои от градините, прилежащи към сгради, са създавани непосредствено след завършването на вилите и павилионите. Паркоустроените пространства впечатляват с два от компонентите, характеризиращи архитектурната композиция на един исторически парк - растителност и декоративни характеристики.

Градините са изпълнени в геометричен стил, като основни структурообразуващи елементи са релефа, който обуславя оформянето на отделните градини върху тераси, и водните елементи – река, канали, водни огледала, водопади. Придаващи характерен облик на парка са множеството архитектурно – паркови елементи – делви, кюпове, кръстове, тронове и др., с произход от Турция (Истанбул), Далмация, Испания, Мароко, Молдова, Бесарабия, България.

Присъствието на тези елементи в парковата среда, създава впечатление за хармонично съжителство на различни култури. Лесли Гарднър коментира съвкупността от разнообразните декоративни елементи в публикацията си „Скандал в Тихото гнездо” по следния начин: „В парка, който постепенно „слиза” към морето, следвайки стръмния терен, Мария Румънска е струпала достатъчно съкровища, за да запълни няколко музея и в същото време достатъчно вехтории, за да снабди няколко западни антикварни магазина и няколко източни базара.”  

Градината на Дюки (Ducki-Garden) – в близост с „Тенха Ювах” е кръстена на Виктория Мелита – Дюки, сестра на кралица Мария. Днешното й име - Градината на Лабиринта се е наложило от нейното хоризонтално и вертикално оформление, включващо множеството изградени каменни зидове, измежду които минават алеи и сводове, подобно на тунели. Общата площ на градината е приблизително 1150 кв. м. Теренът в тази част е с голяма денивелация. Разчупената в план линия на подпорните зидове има пряка връзка със създаване на благоприятни микроклиматични условия за засаждането и развитието на скална растителност. В книгата си за скални цветни кътове и алпинеуми, Никола Минчев много точно посочва примерите за организацията на великолепни цветни кътове върху стъпаловидните тераси в Балчик: „...Умело изградените подпорни стени, изящно оразмерените тераси, площадки, стъпала, както и внесената подходяща декоративна растителност и съчетанието й с паркови елементи правят този обект класически образец за изграждане на цветни кътове при подобни теренни условия.” Заявките за семена и разсад, изпращани от дворцовите градинари към едни от реномираните по това време компании за производство на растителен материал, включват определен набор от растителни видове, подходящи именно за скални кътове, описани като „…нискорастящи видове за скални работи.“ Сред тях са: Abronia umbellata Lam (Аброния), Arctotis venusta Norl. (Арктотис), Asperula tinctoria L., (Асперула), Calandrinia umbellata DC. (Каландриния), видове от р. Collinsia (Колинзия), р. Cotula (Котула) и др.

Алеята на крал Александър е създадена в периода 1925-1930 върху приблизителна площ от 68 кв. м, като зацветяването е с подчертано сезонен характер – ириси през пролетта, рози и лилиуми през лятото.

Градината на Илеана или „Терасата на Илеана” е на площ около 635 кв. м, като единствената достоверна налична инфорамция за растителността в нея е, че е имало „грамадни дюлеви дървета”.

Градината при Кара Далга (Пушалния салон) е най-отдалеченото паркоустроено пространство в западна посока. За тази несъществуваща към момента градина можем да добием представа от описанието, което ни дава самата кралица. „… около тази постройка аз проектирах павирана градина с обширни пространства, в които засаждахме светлорозови петунии.” (H.M. Queen Marie of Romania, 1935).

На изток от сградата „Тенха Ювах”, в близост до преустроените воденици и юзината, се намира естествения водопад, с височина 15 м. Пространството около водопада също е било обособено като градина, позната днес като „Градината при водопада”. На това място са растяли върби и тополи, дървесни видове, характерни за крайводните местообитания.

Градина Мави Далга 

По протежение на най-ниската тераса, покрай морето, във визуална връзка с павилиона за принц Николае се намира градината „Мави Далга”. Тази градина е била предназначена за представително пространство, където са се давали приеми. В източната й част е разположена Римската лоджия. Пред лоджията се е намирал пристана за лодки. В план градината има почти правоъгълна форма. Разделена е по надлъжната си ос с воден канал, а напречно посредством плочници. Растителността е  била представена от многогодишни и едногодишни цветя: нискостъблени рози, акценти от щамбови рози, богата колекция от ириси. Теракотените съдове разположени покрай Римската лоджия са били зацветени с мушката (р.Pelargonium). Наблюдава разпространението на кохията (р. Kochia) в повечето от градините на най-ниската тераса.

Градината на принц Томислав, внук на кралица Мария е квадратна с голям кръстовиден каменен басейн в средата, опасан с водни канали, със свободното и непринудено зацветяване с подчертан сезонен характер. Срещат се щамбови рози, сред килим от петуниии.

Алеята с белите кремове води към параклиса „Стела Марис”. В нея се срещат представители на Lilium candidum L., които кралицата споменава в книгата си „Историята на моя живот“. „Беше тук, в градините на Швейцарската вила, където аз открих за първи път Lilium candidum... Откакто открих чудото на тези бели кремове в швейцарската градина, съм се опитвала да ги посадя, където и да съм създавала градина. Понякога успявах, а понякога не. Доста по-късно осъществих моята голяма мечта, в Балчик, на тераса с изглед към Черно море.” (Marie, Queen of Romania 1933).

Емблематичната днес Божествена градина (Gradina lui Allah) не се свързва с определена сграда, не попада в обхвата на първоначално изградените обекти, няма визуална връзка с тях, намира се в съседство със стопанските сгради и зеленчуковата градина. Градината е разположена върху приблизителна площ от 2970 кв. м. Тя е продълговата в план, почти правоъгълна тераса, която е разсечена надлъжно от плитък воден канал. В северната част има изградена триструйна чешма, водата от която захранва същия този канал. Цялата градина е ориентирана север – юг. Разположена е перпендикулярно на морето, което се явява визуална задънка в южна посока. В северната част на градината са бил разположени редови насаждения с овощни дръвчета като: череши, вишни, кайсии, ябълки. Имало е площи, засадени с рози и лалета и декоративни растения във вазите, и още едро-цветни гергини, калдъръмче.

Гетсиманската градина е разположена в най-североизточната част от крайбрежната ивица, в близост до параклиса „Стела Марис“ и Аязмото. Няма конкретни налични сведения относно видовия състав на растителността и разположените в тази част архитектурно – паркови елементи. В наличните архивни документи никъде не се споменава градина с това название. Площи, засадени със сезонни цветя, петунии – лято и луковични – пролет.

По смисъла на своето изграждане и функциониране в този исторически период дворцовият парк се категоризира като „парк с ограничен достъп”. Сезонната му ползване (пролет-лято) определя видовото разнообразие на растителни видове за зацветяване - предимно от едногодишни по природа и използване видове и многогодишни по природа, но едногодишни по предназначение видове.

Каква е съдбада на този на този обект, създаден за нуждите от усамотение на една кралска особа и със статут на такъв в продължение на около 15 години; какво се е променило и как се е надградил, за да се превърне в една от най-посещаваните у нас  туристически дестинации и институция с научна и образоватлена мисия, престои да продъжлим да ви разказваме...

http://www.ubg-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=317%3A2015-07-20-14-15-02&catid=13%3A2012-04-12-22-17-05&Itemid=6&lang=bg

Снимка: www.ubg-bg.com



Вземи линк:

Коментирайте и Вие