Небето има някакво невероятно очарование, има емоция, но и строги закони

Никак не беше лесно през трудните години на прехода и във вихъра на хиперинфлацията да оцелеем, казва директорът на Астрономическата обсерватория в КърджалиЗвездното небе очарова мнозина. Но има хора, които посвещават живота си на това да изучат тайните му. Такъв един човек в нашия град е Агоп Узунбохосян, директор на Астрономическата обсерватория „Славей Златев“ в Кърджали. Роден в Шумен, израснал в Добрич, завършил Физическия факултет на Софийски университет, от 1984 г. работи в кърджалийската обсерватория. Споделя, че не съжалява за този голям преход, който е направил по диагонала на България. Тук намерил своята реализация като физик и астроном.
Никак не беше лесно да си директор на едно такова звено през трудните години на прехода и във вихъра на хиперинфлацията да оцелеем. Въпреки това стиснахме зъби и издържахме, това разказва за времето, през което е ръководител на Обсерваторията.
Разговора води
Божидара АНГЕЛОВА
– Господин Узунбохосян, защо решихте да станете физик и да се занимавате с астрономия, а не, например, летец – пак става въпрос за небето над нас? Това ли беше детската ви мечта?В никакъв случай не беше детска мечта. Изборът ми да уча физика направих в гимназията и ако може някой да връща времето назад, пак бих избрал физика. Естествено като си коригирам грешките в живота. Много пъти съм имал възможности да се откажа от физиката и да започна нещо друго, но още съм в тази професия. Небето има някакво невероятно очарование, има емоция, но и строги закони, които превръщат понякога емоциите в трудно задължение.– Как човекът, физикът, директорът и синдикалистът съжителстват заедно във Вас?Работил съм в едни много динамични времена. Между 1994 и 2000 година беше така, че човек да стои на една страна и да се затвори в кабинета си беше невъзможно. Затова съм се занимавал с обществена дейност като моя гражданска позиция. Но за съжаление разбрах, че всичко е било излишно. Оказа, че каквото и да говорехме и правехме, то си оставаше някъде във въздуха. Дойдоха няколко десни управления на България, а това доведе до увеличаване на административния апарат. Това няма нищо общо с дясната политика. Дойдоха и хора, които се афишираха като социалисти и отидоха да поднесат цветя на тоталитарния вожд. Това означава, че през тези 26 години в България нищо не се е случило. Много жалко, но е факт.– Лесно ли е да се занимава човек с наука днес, когато всекидневието е сведено до груб прагматизъм и битка за насъщния?Един наш асистент казваше: „Науката е една дупка, в която всеки копае според възможностите си и според мотиката си. Някои изваждат от там големи скъпоценни камъни, други копаят, за да проправят път на други. Изразът „Да се занимаваш с наука“ звучи като клише, защото кое е качественото става ясно след време. Ласкателно е ако направиш нещо ново, но пък ако събираш информация 11 години за слънчевата активност, както правих на младини, това остава незабелязано. И двете имат своята тежест и стойност. В моята работа съм направил път за двама астрономи, които са много добри и аз много се радвам на това нещо. Те минаха и през школата на „Белите брези“ край Ардино и стигнаха до една добра кариера в БАН.– Миналата седмица открихте изложба на детски рисунки. Това ли е начинът да доближите учениците до науката астрономия и до вас?Всяка година оставам приятно изненадан от тази инициатива, която е съвместно с учителите по труд и рисуване в СОУ “Отец Паисий“. Всяка година в част от рисунките ние намираме нещо много творческо. На една от наградените рисунки детето беше използвало такива реални цветове, каквито са в Космоса. Насочихме децата към сайтове със снимки, придружени с грамотен коментар.– Как ще обясните на един обикновен кърджалиец защо съществува обсерваторията в града– обсерваторията на Рожен е близо – до Смолян?Функцията на роженската обсерватория е друга. Там се работи по научни изследвания и програми, идват хора от чужбина да правят наблюдения. През роженския двуметров телескоп човек не може да погледне пръстените на Сатурн, защото имат много малки зрителни полета. Там можеш да видиш сериозен инструмент и да се почувстваш горд, че в Южна Европа това е единственият двуметров телескоп. С нашите телескопи в обсерваторията хората могат да наблюдават пръстените на Сатурн, четирите галилееви спътника, лунните форми и още – да беседват с нас, да покажем на кърджалиеца къде може да прочете неща, плод на сериозни научни изследвания.– Кърджалийци изкачват ли баира там в парк „Простор” да дойдат в обсерваторията?Има. Звънят хора, които са идвали като ученици. Питат ни дали сега работим. Разбира се, че работим. Всеки, който желае, може да дойде.– Нашата обсерватория разполага със скъпа специализирана техника. Какви наблюдения правите?Правим обективни астрономически наблюдения – на слънчевата активност, на други обекти. Така наречените променливи звезди само в нашата галактика са 15 милиона. Тези обекти са предоставени на любители астрономи, на ученици и студенти, които да ги наблюдават и да изпращат своите наблюдения. Така стои въпросът и за метеорните наблюдения.Има места в Европа и САЩ, където ние и нашите ученици изпращаме данните от нашите наблюдения, а те ги анализират. Наблюдението е достъпно за нас, но анализирането е по-сложна задача.
– Какво става със спектралната лаборатория?Спектралните изследвания са сложно нещо и ние нямаме такива възможности да ги правим. Някога са били заложени елементи на спектрална лаборатория, но на практика не са правени такива. По астрономически проекти работим. Те са свързани с метеорните наблюдения. Включени сме по една програма с БАН, но когато се случат нещата, тогава ще ги известим.– Обсерваторията в Кърджали е със статут на извънучилищно учебно заведение, имате кръжочна дейност от години…От Кърджали са излезли трима астрономи, с които поддържаме връзка. Това са Валентин Димитров, работи в Южноевропейската обсерватория в Чили, доц. Иванка Статева от Института по астрономия в БАН, и Джелил Руфат от Калифорнийски технологичен институт, занимава се с космическо инженерство. Най-тесни контакти с нас поддържа доц. Иванка Статева. Тя е активен член на астрономическия клуб „Вега“ и с нея правим програмата на лятната школа по астрономия на „Белите брези”.– Наистина ли земята под Хухла е „жива“?Там, където е параклисът на върха Свети Илия, има геомагнитна аномалия, тоест има изкривяване на земното магнитно поле. От какво е предизвикана – не можем да кажем. Може да има поток под параклиса и от течащата вода да се променя магнитното поле. Дали има подземия и тунели там, това не смея да коментирам. Трябва да се направи една сериозна експедиция, за да се изяснят тези неща. Възможно е да има кухини под този параклис. Понякога в земната кора има места, които са от по-леки материали, те също могат да повлияят. Такова отклонение има и на светилището Татул край Момчилград, но не и на Перперикон край Кърджали. Това не означава, че трябва да даваме някаква оценка за мистичността на трите обекта.– Има ли извънземни?Има много спекулации по тази тема. Като ученик четох книга на Артър Конан Дойл. Там извънземните търсят живот на Земята на дъното на океана. За тях звучи неестествено, че ние живеем на сушата, след като 2/3 от планетата са вода. Логично е да очакваме, че някъде в нашата галактика има форми на живот. Космическият телескоп „Кеплер“ проследява много звезди. Броят на планетите извън Слънчевата система надхвърля 3000. Наш физик е открил много интересна планета около двойна звезда. Геометрията на орбитата й е сложна. Има планети и със сходни на нашите условия, но разстоянията са ужасяващо големи. Ако там има живот, то информацията между нас и тях пътува безкрайно дълго време. Прослушването на Космоса е започнало от началото на 60-те години. До тук няма никакъв сигнал. Радио и телевизионното „замърсяване“, което е около нашата планета, достига вече на разстояние повече от 40 светлинни години. В този радиус има твърде много звезди и планети и вероятността върху тях да има високо развита цивилизация, която като хване шума от Земята, няма начин да не реагира. Въпреки това Космосът мълчи. Това е факт.– Какво Ви предстои?Това лято ще бъде 46-тата школа по астрономия и астрофизика на „Белите брези“ . Отлично място за почивка и туризъм, за лекции и нови познания. Финансирането ни е от Фондация „Америка за България“. Миналата година благодарение на тази фондация закупихме астрономическа цифрова камера. Резултатите показват, че тези уреди не са купени напразно.Имаме публикации в научни издания, където пише, че наблюденията са извършени на „Белите брези“. Имаме много амбициозни и талантливи млади наши колеги, които са нахъсани да работят и аз се радвам за тях.
Снимка: Божидара АНГЕЛОВА

http://www.rodopi24.com/news/8053/agop-uzunbohosjan-nebeto-ima-svoeto-ocharovanie-no-i-strogi-zakoni