Предизвестена ликвидация

Продават се последните останки от бившето държавно предприятие на "Стопански търговски комплекс" ЕООД (което е под юрисдикцията на Министерството на икономиката). Затъващото в дългове от години дружество се разделя с апетитни имоти в Балчик и в Габровския балкан.

Ликвидаторът му Венелин Петров

трябва да ги разпродаде до края на годината

тъй като последният срок за ликвидация, посочен в Търговския регистър, е 31 декември тази година. Петров е сложил на тезгяха 78% от идеалните части от правото на собственост и правото на строеж върху Профилакториум „Електра” в Балчик. Става дума за изграден хотелски комплекс на три етажа и за сутерен и двуетажен хранителен блок. Застроената им площ е от 1272 кв. м, общата разгърната площ е 3520 кв. м плюс съответните идеални части от терен от 6500 кв. м, върху който са построени сградите. От обявлението става ясно, че комплексът се намира в курортната  зона на града. Цената, която се иска за него, е 770 000 лева. Тази сума едва покрива само стойността на земята, която излиза по 77 евро на квадрат. От обявите за продажба на недвижими имоти в този регион става ясно, че регулираните терени (без сгради) се продават за по около 100 евро на квадрат.

Другият имот на държавното дружество, който също е сложен в тезгяха, е във вилна зона „Сборно място”. Той е с площ от 941 кв. м, плюс построените на терена две бунгала - по 36 кв. м всяко. Тук обявената цена е 40 600 лева.

Цените на двете почивни бази край Севлиево и край Габрово са още по-смешни. Имотът от близо 24 дка (23 859 кв. м) в Севлиевско, заедно с построената върху него сграда от 89.76 кв. м, е обявен на цена от  35 000 лева.

Още по-евтино се продава почивният дом в габровското село Черневци. Той може да бъде закупен за 20 хил. лева. Теренът е с площ от 1306 кв. м, а на него е построена сграда на два етажа, всеки с площ по 185 кв. метра.

Ликвидацията на това дружество

е започнала доста отдавна. Още преди пет години в. “БАНКЕРЪ“ (в броя си от 7 април 2010-а) изнесе данни за „стопяването“ на държавните имоти в активите му. В публикация под заглавие „Държавен имот в Балчик се гмурна в частен джоб“ разказахме за невероятните умения на нашенските управници да изцеждат до капка всичко, което е под юрисдикцията им, докато са на власт. И тъй като тези истории не бива да бъдат забравяни, а и все още се водят десетки съдебни дела, е редно да ги припомним.

Истински спектакъл е бил разигран и при полузаконното присвояване на хотелския комплекс „Електра“ заедно с приличен обем прилежаща територия на брега на морето в курортната зона на двореца - Балчик. Историята е дългогодишна, но участниците в нея са стриктно подбрани.

Дружеството "Стопански търговски комплекс" ЕООД е създадено през 1998-а със заповед на министъра на промишлеността с цел да обедини всички държавни почивни бази и така да се подобри оперативното им управление. Със заповед от 1999-а на покойния Александър Божков в капитала на държавната компания е включено правото на собственост върху терен с обща площ от 6500 кв. м и четириетажна сграда със застроена площ от 1172 кв. метра. Имотът е безвъзмездно прехвърлен в новата фирма от държавното по това време дружество "Елпром-ЕТ" ЕАД, Добрич, преди то да бъде приватизирано. Теренът, върху който е изградена сградата още през 1982-ра (протокол №6 от 18 май на Окръжния народен съвет), е преотдаден на Завода за апарати с високо напрежение - гр. Толбухин, за да си построи почивна станция. През 1984-а, на основание на договор между бившия завод и бившия окръжен клон на БНБ - Толбухин, започва съвместно строителство. Сградата е завършена през 1986 година. В края на 1989-а е подписан разпределителен протокол между Комбината за апарати с високо напрежение и създадената по това време Толбухинска търговска банка АД. На базата на този документ банката получава собственост върху 20% от завършената сграда и същия процент от земята, а другите 80 на сто остават за комбината. През 1993-а заводът за апарати с високо напрежение се преименува на "Елпром-АВН" ЕООД, Добрич. Издаден е и акт за държавна собственост № 699 от 6 октомври същата година, чрез който се поделят квотите на собственост от сградата и терена. По-късно Толбухинска търговска банка АД фалира. Тя е изкупена от Централна кооперативна банка и започват да разпродават активите й. През 2002-ра частите от сградата в Балчик са прехвърлени от ЦКБ на дъщерното й дружество "ДТБ АКТИВЕ" АД. През август 2004-а управителят му Христо Чираков продава своята част от имота (20%) на "Д Форекс" ЕООД, собственост на Добромир Стефанов Андонов за 80 хил. лева. Странното е, че сделката е сключена на цена, по-ниска с 27 хил. лв. от данъчната му оценка. Така частната фирма става съсобственик и притежава 20% от общата разгърната площ в хотелската сграда, където 80 на сто все още държи държавното предприятие. Очевидно обаче партньорството в имота не се е понравило на новия му притежател и той започва да търси начини

да реши проблема стъпка по стъпка

Най-безвредният за това вариант е да намери възможност да изкупи земята от държавата, а по-късно някак да придума съдружниците си да му продадат и техните дялове от сградата, по възможност по-евтино. Адепт на намеренията си Добромир Андонов намира в лицето на тогавашния областен управител на Добрич - Динчер Хаджиев. Самият той стана доста популярен със значителния брой прокурорски проверки и съдебни дела за продажби, замени и обикновени кражби на държавни терени. Така през септември 2006-а Хаджиев решава проблема на Андонов, като създава нов акт за държавна собственост (№3869) за земята към хотела. Три месеца по късно - през януари на следващата година, той направо я харизва на съсобственика на имота - Андонов, и го прави горд притежател на целия терен. Влиянието на предприемача Андонов очевидно е доста сериозно, защото остатъкът от апетитния терен, който се намира в непосредствена близост до Ботаническата градина, е спазарен за смехотворната сума от 82 112.64 лв., или по 20.55 лв. за квадратен метър.

Помощник в узаконяването на сделката

става бившият ликвидатор на държавното дружество "Стопански търговски комплекс" - Здравко Димитров. Странно защо той не се противи да го лишат от земята на дружеството. Нещо повече, без особени притеснения подписва декларация, че е съгласен това да се случи.

Купувачът се оказва играч не за подценяване. В информационната система "Дакси" името му е свързано с няколко доста известни в приватизацията и съвместната дейност на земи и терени в цялата страна дружества като "Супер Боровец пропърти фонд", "Д Транс", "Дунавска коприна" и т.н.

Междувременно започва ново кадастрално изчертаване на терените в района. Последните скици на имота показват, че от него някак странно започват да изчезват малки квадратчета. При това делене през септември 2009 г. - според скица №18029 от кадастралната карта на района, се вижда, че

за десет години имотът се е стопил

от 6500 кв. м през 1999-а на 5144 кв. метра. Но и новите парцелчета са обозначени като собственост единствено и само на фирма "Д-Форекс" ЕООД...?!

Докато совалките по приема на обекта от новия собственик вървят с пълна сила, грижата за рехабилитацията на старата сграда е прехвърлена изключително на държавното предприятие. Със съгласието на същия дружелюбен бивш ликвидатор - Димитров, само през 2006-а в нея са вложени около 500 хил. лева. Софийската фирма "Валмакс Трейдинг" ЕООД, собственост на 24-годишния тогава Пламен Асенов, извършва строително-монтажните работи в хотелския комплекс, ремонтира и друг обект на държавното предприятие - в с. Баня, община Панагюрище. Справка в архивите Стопански търговски компании за извършените дейности показва доста любопитни подробности. Протоколите за ремонтите са почти като извадени под индиго. Цените са значително завишени в сравнение с цените на тези дейности, определени в единния класификатор за строителство. Дори в единия от протоколите за Балчик е записан ремонт на басейн, оценен на 40 100 лв., а

всъщност басейн... няма

Още предишният ликвидатор на държавното дружество Владимир Цачев се беше хванал за главата с безумията около тези „сделки“. Тогава  пред в."БАНКЕРЪ" той каза, че очевидно тези разходи са изписвани, като протоколите са копирани от единия обект за другия и просто е сменяно името - иначе той не може да си обясни как така графата "ремонт на басейн" ще попадне в документацията на строително-монтажните работи в Балчик. Това, разбира се, не е пречило на държавното предприятие да се разплати стриктно и в срок със строителя на основание именно на тези протоколи.

„Когато за пръв път отидох в комплекса в Балчик, разказа преди пет години Цачев, по нищо не личеше, че съвсем наскоро за ремонта му са били налети такива огромни средства. Имаше незавършени работи в приземния етаж, падащи мазилки и купища неизвършени, но описани в протоколите дейности. Сега вече успяхме с минимални инвестиции да въведем имота в прилично състояние, за да можем в бъдеще да търсим купувач за него.“

Това се случи преди пет години, а делата за нищожността на тази сделка продължиха да обикалят съдилищата, докато се стигна до обявяването на нищожността на сделката, сътворена от областния управител на Добрич. Сегашният ликвидатор Петров също потвърди казаното във в. "БАНКЕРЪ" преди петилетка, но за разлика от предшественика си, не беше толкова словоохотлив. И макар че обеща да ни даде повече информация около подготвените за продажба имоти, в крайна сметка реши да замълчи.

Така или иначе нещата са повече от ясни. Сега за пореден път държавата прави опит да прибере поне нищожна част от налетите в този имот пари. Едно обаче е съвсем ясно и то е ,че обобщената "диагноза" в този случай (и не само при него) е вследствие на "вирус", "инжектиран"  преди години. А последствията са предизвестената ликвидация на държавните предприятия, чиито имоти "по правило" се "преливат" в частни джобове срещу смешни суми.

 http://www.banker.bg/upravlenie-i-biznes/read/predizvestena-likvidaciia