Предлага се пълна забрана за лов на голяма белочела гъска в България

Поради намаляващата си численост преди няколко десетилетия червеногушата гъска бе обявена за световно застрашен вид от Международния съюз за защита на природата, член на който е и Министерството на околната среда и водите. Тя се размножава в тундрата на Русия и по- голямата част от световната й популация редовно зимува в района на Крайморска Добруджа (езерата Шабла и Дуранкулак), Бургаските езера и отделни влажни зони по река Дунав. Най-важните територии за опазване на гъската бяха включени в европейската мрежа Натура 2000, а именно - Дуранкулашко езеро (BG0002050), Шабленски езерен комплекс (BG0000156), Калиакра (BG0002051), Било (BG0002115), Атанасовско езеро (BG0000270) и др. Част от тези защитени зони са обявени и за защитени територии, управлявани от РИОСВ Варна и Бургас, където лова се води строго забранен.
Един от основните фактори, застрашаващи оцеляването на вида през зимата е незаконния отстрел и безпокойство по време на лова на голямата белочела гъска. Голямата белочела гъска е единствения вид гъска, който е ловен вид и за съжаление редовно формира редовно смесени ята с червеногуши гъски (както и с други защитени видове гъски като малка белочела, сива и посевна гъски) по време на зимуване. По време на този лов редовно се безпокоят и преследват червеногушите и другите защитени видове гъски, а има и значителна статистика и за отстреляни защитени гъски.
Всеки лов на смесени ята от червеногуши и големи белочели гъски на практика се явява директно нарушение на чл. 38. (1), т. 2 от Закона за биологичното разнообразие. По тази причина МОСВ предложи като компромисно решение на този проблем забрана на лова през месец януари в най- важните за гъските защитени зони. За съжаление това не бе реализирано досега.
Тази забрана е компромис, защото:

•  гъските редовно излизат извън защитените зони;
• значителна част от защитената зона е вече със статут на защитена територия, забраняващ лова;
• това е само няколко процента от ловните площи на ловните сдружения в района на защитените зони и няма да ги ощети значително.

 
Въпреки това един такъв режим ще съдейства значително за осигуряването на няколко спокойни места за зимуване на червеногушите гъски в България. Пълното решение е забраната на лова на голяма белочела гъска, което не е предлагано досега с оглед избягване на конфликти с ловната общност. Червеногушите гъски са изключително интересен обект за екологичен туризъм и в случай, че не бъдат преследвани могат да привличат хиляди туристи от цял свят! В защитена зона Дуранкулашко езеро зимуват около 6000 червеногуши гъски заедно с около 2000 големи белочели гъски. На практика всеки лов на голяма белочела гъска там е нарушение на Закона за биологичното разнообразие и Закона за лова и опазване на дивеча.
 
Уважаема госпожо министър,
 
Във връзка с изложеното по-горе моля да ми бъде отговорено:
 
Какво възнамерява да направи МОСВ за решаване на този проблем? Не смятате ли, че е наложително или с Ваша заповед да въведете забрана за лова в периода декември-февруари в защитените зони Дуранкулашко езеро (BG0002050), Шабленски езерен комплекс (BG0000156), Калиакра (BG0002051), Било (BG0002115) и Атанасовско езеро (BG0000270) или при следващите промени в Закона за биологичното разнообразие да предложите пълна забрана на лова на голяма белочела гъска в България като я обявите за защитен вид и така решите радикално проблема?
 
 
 
            София, 03. 02. 2016 г.                      проф. д-р Вили Лилков:
 
                                                                       Народен представител от ПГ на РБ