Неделя, 17- ти Декември
ГОРЕЩИ НОВИНИ
Проверка цените на водата за поливане и възможността за изграждане на зеленчукова борса в Шабла

Проверка цените на водата за поливане и възможността за изграждане на зеленчукова борса в Шабла


 

 
ЧРЕЗ
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
 
ДО
ПРОФ. ИВАН СТАНКОВ
НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ОТ ПГ НА АБВ
На Ваш № 554-06-1034/10.07.2015 г.
 
Относно:    Проверка цените на водата за поливане, съответствието на площите за пасища с предназначението им и възможността за изграждане на зеленчукова борса в община Шабла
 
 
 
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ПРОФЕСОР СТАНКОВ,
 
 
Във връзка с поставените от Вас въпроси относно проверка от страна на Министерството на земеделието и храните за съответствие на цените на водата за поливане в община Шабла с тези на останалите части на страната и изисква ли се справка  за разпределението на площите отредени за пасища, както и какви са възможностите за създаване на зеленчукова борса в района, Ви уведомявам следното:
І. Относно цените на водата за поливане
На територията на община Шабла изграденият държавен хидромелиоративен фонд се състои от следните шест напоителни полета:
НП „Шабла 1” – поливни площи – 3 632 дка;
НП „Шабла 3” – поливни площи – 1 035 дка;
НП „Езерец” – поливни площи – 6 361 дка;
НП „Тюленово” – поливни площи – 6 141 дка;
НП „Ваклино” – поливни площи – 800 дка;
НП „Дуранкулак 1” – поливни площи – 3 343 дка. 
На територията на тези напоителни полета (с изключение на НП „Шабла 3”) са учредени следните сдружения за напояване:
СН „Шабла-Тюленово” – НП „Шабла 1” и НП „Тюленово”;
СН „Чайка 99” – НП „Езерец”;
СН „Ваклино” - НП „Ваклино”;
СН „Дуранкулак” - НП „Дуранкулак 1”. 
За 2015 г. предложения за цена на услугата „доставка на вода за напояване” са представили СН „Шабла-Тюленово” и СН „Дуранкулак” за помпено доставяна вода, съответно - 0,2513 и 0,2722 лв./м3 без ДДС.
През последните години, обаче, сдруженията изпитват финансови затруднения, поради намаляване на водоползвателите, размера на поливните площи, доставяните обеми вода и съответно приходите от дейността напояване. Това прави невъзможно извършването на ремонтни работи при експлоатацията и поддръжката на предоставените им съоръжения. Поради тези причини в началото на 2015 г. от сдруженията за напояване „Шабла-Тюленово”, „Чайка 99” и „Ваклино” са постъпили искания за връщане на предоставената им за безвъзмездно ползване хидромелиоративна инфраструктура, които са удовлетворени.
Предложената от „Напоителни системи” ЕАД и утвърдена от Министерството на земеделието и храните за 2015 г. цена на услугата „доставка на вода за напояване”, извършвана на територията на община Шабла от „Напоителни системи” ЕАД клон Черно море, е 0,24 лв./м3 за гравитачно доставяната и 0,44 лв./м3 без ДДС за помпено доставяна вода І-во стъпало.
Такава е цената на услугата за всички области на Северна България, както и за областите Бургас, Благоевград, Кюстендил, Перник и София в Южна България.
За първи път през тази година цената на услугата е диференцирана по региони. Това позволява в районите, където се напояват повече площи с повече водни обеми, да се определят регионални цени, които са значително по-ниски, от тези в районите с по-малко поливани площи.
По този начин е дадена възможност за намаляване на цените за гравитачно и помпено доставяна вода І-во стъпало и те са съответно – за областите Стара Загора, Кърджали и Хасково - 0,22 и 0,38 лв./м3 без ДДС, за областите Сливен и Ямбол - 0,22 и 0,42 лв./м3 без ДДС, за област Пловдив - 0,15 и 0,28 лв./м3 без ДДС и за област Пазарджик - 0,13 лв./м3 без ДДС (няма цена за помпена вода).
За първи път през тази година, освен по региони, цената е диференцирана и в зависимост от начина на доставка и поливната норма, като особено внимание е обърнато на капковото напояване, което обикновено се прилага за напояване на овощни и други трайни насаждения, но напоследък се използва и при различни видове зеленчуци. С оглед насърчаване прилагането на тази значително по-ефективна и щадяща водния ресурс технология за напояване, цената за капково напояване е няколко пъти по-ниска от тази на повърхностно доставяната вода по открити канали.
 
ІІ. Относно разпределението на площите отредени за пасища
В рамките на зелените изисквания, които са част от директните плащания е въведено задължение към държавите членки на Европейския съюз (ЕС) да запазят съотношението на декларираните постоянно затревени площи от бенефициентите на директните плащания. Поддържането на съотношението на постоянно затревените площи като част от зелените изисквания е на национално ниво. В случай, че това съотношение бъде нарушено заявителите за директни плащания, субект на задължението за зелени изисквания, които управляват площи, които са били разорани се задължават да ги преобразуват обратно в постоянно затревени площи иначе ще търпят санкции по зелените изисквания. В рамките на зелените изисквания има безусловна забрана за разораване на постоянно затревени площи, които попадат в екологично чувствителните зони по НАТУРА 2000.
Съгласно разпоредбата на чл. 33а, параграф 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Министерството на земеделието и храните създава слой „Постоянно затревени площи” с цел запазване на постоянно затревените площи, който се одобрява и изменя със заповед на министъра на земеделието и храните. Включените в този слой площи могат да се декларират за подпомагане с директни плащания само като постоянно затревени площи. За подпомагане като постоянно затревени площи могат да се декларират и площи извън слоя „Постоянно затревени площи”. Посредством разпоредбата на чл. 33б, параграф 1 се забранява преобразуването и разораването на площите, включени в слой „Постоянно затревени площи”. Министърът на земеделието и храните може в срок до 1 март, по изключение да разреши със заповед на земеделски стопанин преобразуване в друг вид земеделски площи или разораване на постоянно затревени площи, включени в слой „Постоянно затревени площи”, извън обхвата на защитените зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие, които са негова собственост, при условие че друга площ в стопанството бъде съответно преобразувана в постоянно затревена площ. Съгласно разпоредбата на чл. 16д,                                   параграф 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, специализираният слой „Постоянно затревени площи” в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) включва съществуващи към момента на създаването му затревени площи с минимален размер 0,1 хектара, които:
са с начин на трайно ползване по Картата на възстановена собственост - пасища, мери, ливади или друг вид постоянно затревените площи;
попадат във физически блокове, включващи постоянно затревени площи, в които поне през една от последните 5 години има заявени затревени площи.Предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето. Промяната на предназначението на земеделските земи се допуска само по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със Закона за опазване на земеделските земи.
 
ІІІ. Относно създаване на зеленчукова борса
Собствениците на земеделска земя могат да искат определяне и утвърждаване на площадка и промяна на предназначението на земята, когато това им е необходимо за изграждането на обекти, несвързани с използването на земята по предназначение. Изграждането на зеленчукова борса и цех за бързо замразяване върху земеделска земя е възможно да се осъществи, след като бъдат проведени процедурите, разписани в Закона за опазване на земеделските земи и Правилника за негово приложение. Преди това обаче, за всеки обект, който се предлага да бъде изграден или разширен върху земеделски земи, се определя необходимата площадка с проект за подробен устройствен план, който се изработва при спазване на изискванията за възлагане, нормативите за необходимата земя за застрояване и обема и съдържанието на плана, определени по реда на Закона за устройство на територията. За определянето на площадките се изискват и влезли в сила решения или становища, издадени по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и по реда на Закона за биологичното разнообразие. 
Следва да се има предвид, че общинските съвети и кметовете на общините в рамките на предоставената им компетентност определят политиката и осъществяват дейности по устройство на територията на съответната община.
Основният инструмент на Общата организация на пазара (ООП) за укрепването на позициите на производителите на плодове и зеленчуци на пазара, са организациите на производители (ОП). Целта на организирането на производителите на плодове и зеленчуци в ОП е да се повишат техните възможности за заемане на по-силни позиции на пазара по отношение на купувачите (особено когато са супермаркети), осигуряване на по-добри възможности за реализация на произведеното на по-добри цени, планиране и намаляване разходите за производство, проучване и въвеждане на устойчиви производствени практики и иновации. Накратко казано организирането на земеделските производители повишава тяхната конкурентоспособност и по този начин допринася за разширяване на производството, което от своя страна подпомага заетостта в сектора на земеделието.
В страната ни признаването на организации на производители на плодове и зеленчуци е уредено с Наредба № 11 от 15 май 2007 г. за условията и реда за признаване на организации на производители на плодове и зеленчуци и на техните асоциации и за условията и реда за одобряване и изменение на одобрените оперативни програми. С изменение на наредбата от 12 юни 2015 г. са предвидени по-опростени критерии за признаване на организации на производители на плодове и зеленчуци, които се доказват с минимален брой документи. Промените включват също и намаляване на минималния брой членове на организацията на производители от 7 на 6, както и намаляване на размера на минималният оборот, като условие за признаване на организацията на производители на плодове и зеленчуци, от 200 000 лева на 50 000 лева. 
Признатите ОП са единствените структури в сектора на плодовете и зеленчуците, които могат да получават финансово подпомагане по пазарни мерки от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ). При прилагането на схемата за подпомагане на ОП не се определят национални тавани, т.е. не се фиксира максимален размер на помощта за дадена държава членка. Основна форма за финансово подпомагане на ОП са разработените от тях оперативни програми, които се одобряват от Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция. Оперативната програма представлява инвестиционна програма с период на изпълнение от 3 до 5 години, която си поставя поне две цели от определените в чл. 33 на Регламент (ЕС) 1308/2013, като напр. планиране на производството, подобряване на качеството на продуктите, увеличаване на търговската стойност на продуктите и други. Изпълнението на оперативната програма се обезпечава с оперативен фонд, който се финансира от финансови вноски на членовете на организацията или на самата организация и от финансова помощ от ЕФГЗ. Тъй като размера на помощта от ЕФГЗ е ограничена до 4,6% от стойността на предлаганата на пазара от ОП продукция, то в Наредба № 11 е предвидено и допълнително национално съфинансиране на оперативния фонд. Националната финансова помощ може да бъде в размер до 80 % от средствата, набрани от членовете или от самата ОП, но не повече от 25% от годишната стойност на реализираната на пазара от организацията продукция и от левовата равностойност на 1 500 000 евро.
ПРОФЕСОР СТАНКОВ,
С пласмента на готова продукция в община Шабла, поради липсата на зеленчукова борса и възможности за бързо замразяване, може да бъде решен именно чрез финансиране по оперативна програма прилагана от ОП. За да се възползват от тази възможност, заинтересованите производители трябва да се обединят в организация, която да бъде призната по реда на Наредба № 11. Признатата ОП може да изготви оперативна програма, в която да заложи като дейности изграждането на тържище, изграждане на хладилни цехове и други съоръжения, свързани с реализацията на продукцията. Инвестициите за изграждане на такива съоръжения са допустими за подпомагане по оперативната програма.
Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. предвижда възможност за инвестиционна подкрепа за пазари на производители, регистрирани съгласно Закона за стоковите борси и тържищата, по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи”.
Подмярката предвижда максимален размер на общите допустими разходи за един кандидат за целия период на прилагане в размер на левовата равностойност на 3 млн. евро. Предвидената финансовата помощ е в размер на 50 % от одобрените разходи за микро-, малки и средни предприятия и 40 % от размера на одобрените разходи за големи предприятия.
 
 
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
Министър на земеделието и храните
 
 
 
                                                                                     
Снимка: shabla.be



Вземи линк:

Коментирайте и Вие