Стига ми! Още 2 г. и спирам да пея

- Миро, как така ще се оттеглиш от сцената? Звучи нереално... Хората те обичат.- И аз обичам хората, няма да ходя надалеч. Просто ще сменя мястото от това пред прожектора с това зад него.

- Сигурно си имаш причина...

- Единствената причина, заради която все още съм на сцена, е любовта на хората. Без тях още преди 4 г. щях бавно и незабележимо да пренасоча вниманието към хора, които продуцирам. Дивна беше успешното начало, но после разбрах, че е твърде рано и си дадох време като артист още няколко годинки, до 40-ия ми рожден ден.

- Как изобщо ти хрумна да се откажеш от музиката?

- Свиря на пиано от 7-годишен, на 14 вече бях в хвалението на църквата, а тя беше от хиляди членове. Започнах да участвам в конкурси на същата възраст и ги печелех, а на 17 получих и първото си "Гран При". На 19 на първите музикални награди в страната ни изобщо (организирани от БНТ и НДК) бедното момче от Добрич, в компанията на най-големите български звезди и до днес - Лили Иванова, Васил Найденов, Георги Христов и т.н., спечели в раздел "Дебют" (честно, чувствах се като трън в компанията на зашеметяващи орхидеи). А на двайсет и нещо вече бяхме "Каризма". Така че по-голямата част от съзнателния ми живот е бил свързан със сцената. Сега просто искам да видя какво ще бъде извън това. А музиката е нещо, без което не мога, и ще продължавам да я правя. Не забравяй, че скоро ще излезе и албумът, който правя вече 6-а година - "Месия". Най-после!

- Как ти се отразяват клубните изяви?

- Зареждат ме, от една страна, но от друга - ме изцеждат емоционално. Така съм устроен, че ми пука за всичко. Понякога пея около час и нещо, а после 2 ч раздавам автографи и се снимам. Друг път още докато пея, започват да се снимат с мен, и не мога да кажа "не", защото не искам да разочаровам хората, но пък това пречи да забавлявам другите гости на клуба. Когато свърша с ангажимента си, понякога не мигвам цяла вечер, защото си мисля как е можело да стане по-добре и дали съм обърнал внимание на всички...

- А сега накъде?

- Всички понякога искаме да сменим работата, шефа, колегите. В това отношение съм щастливец - сам съм си шеф през повечето време, но нощният живот от почти 10 г. не е част от моето ежедневие - освен когато е по професионални причини. Сега, лимитирайки времето си на сцена в клубовете, мога да им се насладя, тъй като най-вкусно е последното парченце шоколад, когато знаеш, че няма повече. Като знам, че до 2 г. ще преустановя клубните изяви, изживявам всеки миг пълноценно, оставайки честен и верен и към хората, и към себе си.

- Защо не си правил голям концерт с "Каризма" или сам в НДК или "Армеец"?

- "Каризма" бяхме страхливи, а и бавни... За нас това беше твърде голяма хапка. Самостоятелно в бурята около излизането на "оМИРОтворен" направих турне, но тъй като паралелно участвах в това на Слави Трифонов и "Ку-ку бенд", а и още едно друго, делегирах организацията на моето собствено турне на организатори, които го провалиха и фалираха. В този момент се срина доверието, което имах в хората, и затворих ангажиментите си само до клубове и частни партита. И то - с договорки само с мен или личния ми асистент, с когото работим заедно около 13 г. Но! Сега мога да помисля за концерти, защото имам партньор, на когото мога да се доверя - Лили Грънчарова и "Миро мюзик".

- Каква музика ти се прави?

- Аз и в момента я правя... Пиша музиката, която ме вълнува. В това отношение търпя критики, защото вече предпочитам да не се съобразявам с мейнстрийма, а това е основна част от бизнес модела - да следваш актуалното течение. Има песни, които бих написал или продуцирал за друг, защото имам усет за хит, но не бих ги изпял. Даже не си задавам въпроса "защо", това съм аз и така го чувствам... Ето това е още една причина да реша, че след 2 г. ще се оттегля.

- Как се прави хит у нас и как по света?

- Навсякъде е едно и също, за временен хит не грешиш, когато заложиш на низките страсти или клозетния хумор. Дори казвам, че у нас са по-меки и възпитани, макар че модата да се пее за "голямо, дебело дупе" навлиза и тук... Ако сте видели актуалния хит на Дженифър Лопес, ще разберете какво казвам - видеото е само големият й разкрач, а "анаконда" на Ники Минаж е с още по-брутален клип...

Хубавите песни, от друга страна, си имат лоялна публика и оставят следа във времето. Но тъй като "колкото си по-прост, толкова си по-шумен", продукти тип "one hit wonder" като "Gangnam style" правят повече впечатление.

- Ти би ли направил скандално видео?

- Имаш предвид след опита ми с "Мистър Килър" на "Каризма" и "Губя контрол" ли?

Вече не, още тогава, независимо дали беше бизнес решение или грешка на подрастването, не ми остави добър вкус. Слава на Бога, в момента имам свободата да не се влияя от обстоятелства извън мен и моят избор като отговорен човек е да не прибягвам до "противоречиви" концепции.

Не очаквам за това нито адмирации, нито разбиране, просто такъв е свободният ми избор и харесвам последствията от него.

- Как разбираш кои приятели са истински?

- Ние, българите, си знаем, че "приятел в нужда се познава", но аз ще добавя от себе си - когато мечтаете заедно.

- Кога човек е най-суетен, когато е млад или обратно?

- За суетата възраст няма, но при повечето артисти дори не говорим за суета, а за една огромна дупка от липса на внимание, която те запълват на сцената.

- Задават се избори, какво ти е настроението - песимистично или оптимистично?

- Уморено ми е, както на всички, честно казано, но понеже целта на политическите играчи е да ни направят пасивни, мисля да гласувам, да им направим един "шах" и да ги матираме с активност.

- Защо преходът продължи толкова непосилно дълго, изобщо вярваш ли, че хората ще бъдат относително щастливи тук, някога?

- Да, вярвам, защото и сега познавам щастливи хора и то не от "богатите". Да сме щастливи, си зависи от нас, просто в нашите условия ни е по-трудно да го постигнем. А за прехода не знам, приятели. Някой се възползва от шока през 89-а и изигра една от най-добрите задкулисни игри в новата световна история. Мисля, че тези хора още потриват доволно ръце...

- Каниха ли те политически сили за листите им?

- Радвам се, че не. Спестиха ми неудобството да аргументирам отказ.

- Защо светът изглежда все по-невъзможно място за живеене? Ето, сега и промените в климата ни погнаха...

- Да сме оптимисти, всичко съдейства за доброто като краен резултат. Макар че във всяко време хората за говорели за "края на света" и "апокалипсис" - морален или физически, ние може би сме по-близо до него.

- Как виждаш бъдещето изобщо?

- Навремето, когато бях малък, имаше лексикони, та в един от тях имаше въпрос как си представяте 2000-а (говоря за около 86-а) и някой беше отговорил: "Студ, въшки и с*кс"... Та, представите ни за бъдещето са по-песимистични, отколкото ще бъде. Все пак трябва да признаем, че за с*кса е познал въпросният незнаен автор.

- Виждаш ли се като баща, накачулен от много пакостливи деца?

- Надявам се, да. И се надявам да слушкат, а не да са "Денис белята", но каквото - такова, и колкото - толкова, стига Бог да благослови.

- Ако попаднеш на самотен остров и трябва да избереш хора от пет професии, които да вземеш, какви би избрал?

- Хм... Лекар, архитект, инженер, биолог, геолог и пастор. Станаха шест.

- С кого би искал да направиш интервю?

- Има двама шведи с нощно шоу, братята Илвис. Мисля, че ще ми е забавно да си поговоря с тях.

- Какво те зарежда, изглеждаш винаги свеж?

- Шегуваш се! Старая се да изглеждам добре, за да не натоварвам хората. Иначе, когато мога, спя като панда, мога да спя дни наред, като се събуждам само за храна, и тишината - обичам тишина. В моята професия тишината и спокойствието са кът, така че си наваксвам.

- Кое според теб е най-силното ти оръжие?

- Това е благословение, което не зависи от мен. Благодарен съм на хората и Бог за него. От мен зависи само да предлагам добра музика като добра храна за душите на хората, а не музикалният еквивалент на дъвка с Е-та и подсладители.

- Като каза, че се оттегляш от сцената, разкажи няколко случки от участия...

- Най-много бисери твореше Галя - или й падаше бельото, или роклята, но най-често бъркаше градовете. На един концерт в Плевен успя да сбърка името на града над 10 пъти. Почна със Здравейте, Пловдив, публиката й крещи: "ПЛЕЕЕЕВЕЕН", тя се усмихва и след малко: "Къде са ви ръцете, Пазарджик?" и те пак: "Плеевееен" и така, докато не им каза Перник, Пещера, Поморие и т.н., не се спря. Накрая всички решиха, че се шегува, но не беше така, просто бяхме смъртно изморени, а Галя си беше и разсеяна, дори повече от мен.

- Как се измъкваш от риалитита като "Биг брадър", ухажваха ли те за някой от сезоните?

- Е, как?! Само че няма пари, които да ме купят за неща, които не мога да понасям.

- Кои са героите на новото време?

- Исус Христос е моят герой - сега и завинаги.

от Боряна Колчагова
Източник: Стандарт