Сряда, 26- ти Юли
ГОРЕЩИ НОВИНИ
Весела Фламбурари: Фантастичният свят на Мина кара деца и майки да четат

Весела Фламбурари: Фантастичният свят на Мина кара деца и майки да четат


 

Разговор с българската писателка Весела Фламурари за трилогията за Мина, от която излязоха първите два романа: „Мина, магиите и бялата стъкленица” – първа книга и „Мина и магията за предсказване” – втора книга, издателство MGB Books. Романите са структурирани в рамките на класическия приключенски жанр – фентъзи. Тя е и автор на приказки, пиеси, телевизионни и радио предавания за деца и юноши. Автор на статии, студии и рубрики за детска литература. Носител е на няколко литературни награди.

Каква е историята на Мина?

Тя започва много отдавна, с моето училище за надарени деца към детски хор към общината в Добрич, тогава се казваше Толбухин. Ръководител на хора беше маестро Захари Медникаров. С хора обиколихме почти целия свят. През тогавашните години само четири хора излизаха в чужбина и обикаляха България: Радиохорът на БНР, „Детска смяна”, хорът на момчетата от Пловдив и нашият. Всяко лято бяхме на пионерския лагер „Ивката”, намиращ се точно до оградата на Двореца в Балчик – който съм описала в книгата. По това време Двореца от години стоеше заключен и целия обрасъл в зеленина, направо – изключителен, див, тайнствен, вълшебен. Той и сега е много хубав, но е някак си „напудрен” и направен като за туристи. Влизахм в градината през няколко дупки в оградата му, по същия начин както и Мина влиза в градината. Разхождахме се и мечтаехме, дори през нощта бягахме от лагера, за да влезем вътре.

Другият етап от историята на Мина е свързан с едно розово гущерче, което се появи в Двореца, вече много години по-късно, когато се разхождахме там с моя съпруг - Василис Фламбурарис. Същият гущер (така си мисля :)) се появи като по чудо и в една градина в Атина. Така някак си нещата се свързаха помежду си – тръгна идеята за магьосницата, която е и гущерче, и магьосница, която кръстих Пимпинела Долче. Около нея се заформи цялата книга.

Мина донякъде съм аз, донякъде не съм аз. Тя обича да измисля истории, както и аз, но е много по-смела от мен. Тя, заедно с близнаците, се оказват много смело предприемчиво и умно трио. На няколко пъти те спасяват Горната земя. Това е вълшебна земя, в нея има магьосници, мечове, битки, но пък има и много ястия, които ядат, там готвят много.

Книгите са написани по българската народна митология и са тясно свързани с нея. В тях има три свята. Първият е Двореца - нашият, реалният свят. Вторият е Горната земя - вълшебеният свят на приказките, където се развиват приключенията. Третият свят е Космическият. Там живеят богове, наречени стопани, като Старчето с дълга, предълга брада (Педя Човек – Лакът брада), Жената с крилатата риза (самодивата), Юначето с огнени очи и с малки крилца под мишци (Змей-горянин) и Момичето с рибя опашка (русалката). Това са все герои от българските приказки и фолклорна митология.

Как те възприемат децата, когато се срещаш с тях?

Срещам се с деца от 1 клас и по-големи. Макар, че книжките са без картинки, децата си ги купуват. Все повече получавам писма от майки, които четат на децата си. Интересното е, че романите се харесват и на майките. Доволна съм, защото се оказа, че книгите действително стават и за по-малки деца – от 6-7-годишна възраст, стига да има кой да им чете. За мен това е много важно – детето ще започне само да чете, само когато има кой да му чете в началото. Дори и след началото, когато порасне, е хубаво да има някои да му чете. Тези незабравими мигове, които прекарваме всички заедно – мама, татко, баба, дядо, ги помним цял живот.

Децата много харесват срещите, защото те преминават като интерактивно представление с импровизирани и театрални кукли, дълго почти час. Понеже по професия съм куклен актьор и измислям такова представление, в което участват и децата. То не е изградено върху книгите за Мина, макар да е свързано с тях. Има връзка с народната вълшебна приказка, върху която стъпва фентъзи романа, и с градацията – минаваме през вълшебна гора, вълшебна планина, бием се с триглава ламя, появява се юнак-спасител и т.н.


Разкажи ни малко за втората, която излезе и за третата книга, върху която сега работиш. 

В първата книга злото успява да оживее, във втората книга борбата с него продължава, но Мина пътува много повече из Горната земя, и то сама. Среща се с различни хора и същества. Постепенно тя започва да разбира, че всички са водени от един и същи добри и лоши страсти. Това е, което ни свързва с всички около нас. Близнаците пътуват на друго място, с други. Макар че са разделени, накрая тримата пак се събират.

Какво ще пожелаеш на децата, които ще посегнат към книгите за Мина и ще попаднат в този магичен, вълшебен свят.

Първо, искам да пожелая на всички много, много здраве, на цялата ни планета и на природата ни - също много здраве. Нали и книгите ми са свързани с Горната земя – Зелените господарства. Второ, желая им да се заглеждат по книжки. Те са важно нещо в нашия живот, не защото мама, татко и учителят казват така, а защото те създават идеи, а идеите владеят света.

http://kafene.bg/%D0%B2%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B0-%D1%84%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0-%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82-19289/article/
Снимка: kafene.bg



Вземи линк:

Коментирайте и Вие