Четв, 17- ти Август
ГОРЕЩИ НОВИНИ
Начало / Новини / Свят
Вранча сега е спокойна, но може да ни изненада във всеки момент

Вранча сега е спокойна, но може да ни изненада във всеки момент

РУМЪНСКИЯТ ТОПСЕИЗМОЛОГ МИРЧА РАДУЛИАН:

 

Малките трусове не са предпоставка за по-голям

- Господин Радулиан, Вранча е зона, която тревожи не само румънците, а и българите. Можем ли да очакваме скоро по-силно земетресение от това на 24 септември т.г.? Каква е активността на Вранча в този момент?
- Вранча е зона, която е достатъчно добре определена с доста продължителна сеизмична характеристика. През цялото време, бих казал, е активна, но повечето земетресения са малки и умерени и те не са важни за хората и сградите. Когато говорим за статистика, а статистика означава приблизително, всички големи земетресения с магнитуд над 7 по скалата на Рихтер се случват 2-3 пъти на век, тоест все пак те са доста често срещани. От тази гледна точка Вранча е опасна почти по всяко време и във всеки момент може да се случи голямо земетресение. Проблемът е как да знаем това. Много е трудно и почти невъзможно да се предвиди. Що се отнася до земетресението на 24 септември, а то бе с магнитуд 5,6, това е един сравнително нормален трус. Такъв, със сила повече от 5, имаше и през 2009 г., и през 2013 г. Не трябва обаче да смятаме, че тези малки земетресения са предпоставка за по-голям трус. Не е задължително те да го предшестват. Силен трус може да стане във всеки един момент за съжаление. Характеристика на земетресенията във Вранча е тяхната дълбочина, поради което те се усещат на голямо разстояние от епицентъра. Огнището на това от 24 септември бе на около 100 км дълбочина, но е имало и на 150 км. Тези земетресения, бих казал, са за предпочитане пред плитките, защото последиците при тях са по-малки.
- През последните 200 години в района на Вранча са станали 5 силни земетресения с магнитуд над 7 – приблизително на всеки 40 години се случва силен трус. От голямото и разрушително земетресение на 4 март 1977 г., когато и в Румъния, и в България имаше жертви, са минали приблизително 40 години. Периодичността важен показател ли е за предвиждане на силен трус?
- Периодичността не трябва да бъде разбирана като принцип, т.е. не е феномен, който по правило показва кога ще се случат силни земетресения. Тя дава един среден, приблизителен период и в никакъв случай точен. Да се върнем на 19-и век например. През 1802 г. е имало едно голямо земетресение с магнитуд над 7. Следващото със същата сила е станало през 1838 г., т.е. между двете е имало къс интервал. После има една голяма пауза – от 70 години, и тогава идва следващото. В миналия век силни земетресения е имало през 1940 г., през 1977 г., след това през 1986 г. – един трус с магнитуд около 7, през 1990 г. имаше две достатъчно силни земетресения. Не трябва да смятаме, че на всеки 40 години ще има силно земетресение. Периодичността е относителна, много приблизителна и не задължителна. Във всеки век е различно, във всяка земетръсна зона – също.
- Каква беше активността на Вранча преди 1977 г.?
- Нямахме особена активност, но все пак се случи нещо. Имаше едно земетресение с магнитуд 6, приблизително шест месеца преди 4 март 1977 г. – през октомври 1976 г. Възможно е, но не е сигурно, че земетресение от 6-а степен е предвестник на силен трус. Също в 1986 г. имаше земетресение от 7,1 степен, а пет месеца по-рано – трус със сила 6 по Рихтер. Няма правило, всеки път е различно. През 1940 г. е имало по-интензивна дейност – много земетресения, повече от 5, и е достатъчно ясно, че те са свързани.
Много е трудно да направим оценка, докато не знаем какво се случва в земните недра. Сега не знаем, но в бъдеще... Не трябва да сме песимисти, бавно-бавно ще успяваме да разбираме повече.
И японските сеизмолози, които са много сериозни, признават, че този природен феномен е много комплексен. Разбираш сега какво се случва, но е много трудно да знаеш какво ще следва. Не е обикновена система - ако температурата на тялото се повиши, това се отразява на сърцето. Ние не знаем какво става с източника, който е на голяма дълбочина. Трудно е да се каже какво той ще произведе, не ни дава знаци.
- Могат ли вторичните земетресения да бъдат опасни?
- След големите трусове почти задължително има вторични шокове. Те имат различни характеристики в различните региони – във Вранча ситуацията е една, в Италия например съвсем друга. Във Вранча има по-малко повторения и с по-нисък магнитуд, те изглеждат като множествени афтършокове. От тази гледна точка е добре, защото не са опасни. Но понякога може да се появи и втори силен трус, както беше през 1992 г. Сутринта имаше земетресение със сила 6,9, а същия ден вечерта – със 6,4. Това означава, че не цялата енергия се е освободила в първата част и е последвал втори трус.
- Говори се, че животните усещат приближаването на земетресение. Това така ли е и представлява ли интерес за сеизмолозите?
- Аз вярвам, че животните могат да усещат, но не винаги. Не знам точно защо е така. Възможно е акумулирането на енергия в земните недра да се предава по някакъв начин на животните, а и на хората, които са по-чувствителни. Те усещат нещо, което не им харесва, и стават неспокойни. За науката е трудно да посочи защо някои изпитват това, а други не, защото хората казват за неразположението си след земетресението.
Способността на животните да предчувстват трусовете, разбира се, представлява интерес за учените. Сеизмолозите в Румъния и сега наблюдават поведението на някои групи животни, например в обсерваторията във Вранчоая. Мисля, че е по-добре да се следят животните, когато са на свобода, може и вкъщи да се наблюдават. Ако са много и на тясно пространство, стават неспокойни. Смятам също, че ако се следи поведението им на повече точки в една територия, информацията може да се съпостави и би била по-полезна.
- Колко силно трябва да е земетресението в нашия регион - България и Румъния, за да има срутени сгради и жертви?
- Има две ситуации. Ако говорим за Вранча, където земетресенията са дълбоки, магнитуд 6 не е опасен. Но не е така при трус със сила над 7. В другия случай, когато огнището е близо до повърхността, земетресение от по-ниска степен може да е разрушително. В зоната Шабла например е имало един трус с магнитуд около 5, който е предизвикал загуби. Има и други такива зони в нашия регион. Във Фъгъраш в Румъния трус със сила 5 също може да причини щети.
- Кои сгради са по-издържливи при земетресение – панелните или тухлените?
- Струва ми се, панелните, тухлените не са така устойчиви. Постройката трябва да е достатъчно стабилна и гъвкава. Твърде устойчиви са сградите от дърво. Колкото е по-стара сградата, толкова по-зле, но има и такива, които са много здрави.
В Букурещ по времето на Чаушеску се строеше достатъчно добре, но има и много опасни сгради на над 50 години. И в Румъния проблем е премахването на носещите колони. Едно вече проектирано здание не трябва да бъде преустройвано. Някои стени, които не са за сигурност, може да бъдат махнати, но все пак хубаво е да не се руши нищо. При земетресението през 1977 г. в Букурещ се срутиха 32 сгради и всички те са имали много проблеми с конструкцията, а някои са нямали носещи колони. Имаше и много полуразрушени постройки, но тези 32 бяха напълно сринати.
- На колко силно земетресение могат да издържат атомните централи в нашия регион „Козлодуй” и „Черна вода”?
- Мисля, че при трус със сила повече от 8 не би трябвало да има проблем.
- Кое е най-силното земетресение, ставало на територията на България и Румъния?
- Най-силното в Румъния е със сила 7,9 - през 1802 г., и то се е усетило в Москва и Санкт Петербург. В България е имало земетресение с магнитуд около 8 в района на Кресна. Такива големи трусове се появяват съвсем рядко.
- Какво трябва да правят хората по време на земетресение? Знаем, че в Румъния по телевизиите върви една кампания Nu tremur la cutremur (б.авт. - „Не трепери при земетресение”), която показва на хората как да реагират при бедствието.
- Във всяка къща или апартамент предварително трябва да определим едно място, което е вътрешно, далеч от стени, от прозорци, мебели и предмети, които могат да паднат – под масата, до бетонни стени, но не и до тухлени. Аз например живея на деветия етаж и имам едно подходящо тясно пространство между трите стаи.
Кампанията Nu tremur la cutremur е полезна, но опитът на Япония в това отношение е по-добър. Във всяко училище там децата имат поне веднъж в месеца практически упражнения какво да правят при земетресение и така придобиват рефлекс.
- В Букурещ ли бяхте по време на земетресението на 4 март 1977 г.?
- Да, бях студент във Факултета по физика. След като свършиха лекциите, отидохме с колеги да пием бира в ресторант „Букур”. Бяхме в мазето, когато започна да тресе. Земетресението беше на две фази. При първата някои мои приятели избягаха навън, аз останах. Втората обаче като че ли бе една експлозия.
- Да успокоим ли хората в България?
- Хората и в България, и в Румъния винаги са малко притеснени, но ние не можем да им кажем „Бъдете спокойни, няма да има земетресение”. Въпреки всичко трябва да споменем, че трусът от 24 септември не е нещо, което да ни тревожи. Вранча сега е спокойна, но няма нищо сигурно. Не трябва да мислим за земетресения, а да си живеем живота.
 http://www.monitor.bg/a/view/73678-%D0%92%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%B5-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82
Снимка: www.monitor.bg



Вземи линк:

Коментирайте и Вие