Започна Страстната седмица

От днес до Великден християните по целия свят отбелязват последната седмица от живота на Иисус Христос. Започва Страстна седмица или още Седмицата на страданията. На старобългарски „страст” означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Иисус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна седмица. Тя проследява тържественото влизане на Божия син в Йерусалим и завършва с неговото възкресение (Великден). Всеки ден от тази седмица се нарича велик - Велики. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата.

Първите 3 дни от Страстната седмица са отредени за разтребване вкъщи. На домакинската работа й се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве.
Според традицията православните българи не се докосват до никакъв труд на Велики четвъртък. Тогава се боядисват великденските яйца. На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве. На Велика събота се месят и пекат обредните великденски хлябове.
От Лазаровден до Томина неделя (Неделя след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.

Велики понеделник - Иисус Христос влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син ги изгонва, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смоковница - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
Велики вторник - Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления; разказва притчата за 10-те мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.
Велика сряда - Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното мирó. Провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде. Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.
Велики четвъртък - Произнесена е смъртната присъда над Иисус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски. В същата тази вечер, която според еврейските вярвания е началото на следния ден (след залез), Той е разпнат.
Разпети петък - Денят на великите страдания на Иисус. Наричан е Велики петък и Разпети петък. Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат. Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Станало слънчево затъмнение и земетресение.
Велика събота - Ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража. Още във вечерта на петъчния ден църквата отслужва Опело Христово.
Великден - Приключват Страстите Христови.
Светлото Възкресение - В последния ден от Страстната седмица, наречен Великден, е светлото Христово възкресение. Отново службата започва през нощта. Неделният ден е „започнал“ от залез слънце на съботния ден. След полунощницата в църквата свещеникът изнася светлината и призовава вярващите да дойдат и вземат светлина от незалязващата светлина, понеже Христос е възкресъл.