Болен мъж гние между 4 стени. Институциите нехаят

Трудно се разказват истории като тази на 58-годишния Марин Димитров-Минката. Мъжът живее ден за ден между 4 стени в свищовското село Българско Сливово, разкрива „Труд”. Страда от детски паралич и умствено изоставане. От далечната 1974 г. има издадено решение от ТЕЛК, че е осакатен по рождение и трябва да получава инвалидна пенсия. Днес той взима едва 100 лева. Нуждае се от настаняване в специализирано заведение. За него няма кой да се грижи и тъне в неописуема с думи мизерия.
Изоставен на произвола на съдбата, Минката, премръзва всяка зима. Краката му гангренясват вследствие на измръзването и следват операции по отстраняване на мъртвите тъкани. Постепенно мъжът остава без крака и с надвиснала опасност да не осъмне.
Съселяните на Марин се опитват да го спасяват. Носят му храна и дърва. Пишат до държавните институции и до омбудсмана. Досега резултат няма. Признават, че са готови да го изкъпят и облекат в чисти дрехи, за да го приемат в хоспис. Страхуват се обаче, че само ще го пратят в болницата за поредната операция, а след броени дни пак ще го заварят в неговата кибритена кутийка, осъден на студ и на глад.
Марин не е получавал помощи за отоплените от 2012 г., защото изтекла годността на личната му карта и му ги спрели. През 2013 г. социалните служби подали сигнал до Районната прокуратура в Свищов, че животът на Минката виси на косъм. Окръжният съд във Велико Търново излязъл с решението, че мъжът е недееспособен. В социалните домове места за Минката не се намирали, а от специализираните заведения за хора с умствена изостаналост отвръщали, че с частни лица не водят преговори за настаняване.