Сряда, 20- ти Септ.
ГОРЕЩИ НОВИНИ
Начало / Новини / България
Добрич, Сливен и Търговище са областите, в които отпадат най-голям дял ученици

Добрич, Сливен и Търговище са областите, в които отпадат най-голям дял ученици


 

Когато училищата отвориха врати на 15 септември миналата седмица, около 40 хиляди ученици не влязоха отново през тях. Това са децата, преждевременно напуснали образователната система. Заминали в чужбина. Спрени от училище по семейни причини. Или такива, които не виждат смисъла от обучението си. През последните три години тенденцията е стабилно негативна. Според данни на Центъра за информационно осигуряване на образованието към Министерството на образованието и науката през 2015 г. делът на отпадналите от училище надхвърля 5% в сравнение с 3.8% две години по-рано. Напускането се случва във всички образователни етапи, като най-голям е процентът на прекъсващите в осми клас. Проблемът е силно изразен в няколко региона на страната - в най-голяма степен в Добрич и Сливен (виж графиките). А ако се прибави броят и на тези деца, които никога не са били записани в училище и не фигурират в регистрите, числата могат да изглеждат още по-притеснителни.

Напускащите сега училище ученици са утрешните безработни, неквалифицирани за пазара на труда и изключени от обществото хора. Те няма да позволят на българския бизнес да се развива, защото няма да има достатъчно добре обучен персонал. Това пряко ще се отрази на икономиката на страната и привличането на чужди инвестиции. Ще влоши и картината на обществото, което ще страда под натиска на своите аутсайдери. Добрата новина е, че вече има примери на училища, успeли да върнат и задържат своите ученици. Ако държавата помогне тези модели да се разпространят, цената, която ще плати за намаляването и превенцията на проблема сега, ще бъде в пъти по-малка от тази, която ще плати след години за последствията.

Защо напускат учениците

Според данните на НСИ двете основни причини за отпадане от образованието са заминаване в чужбина - което се увеличава през 2015 г., и семейни фактори като бедност, необходимост децата да работят, нежелание или етнокултурни различия. И докато при първата група деца има шанс те да започнат училище в страната, в която са се преместили (макар българските институции да не проследяват какво се случва с тях), при втората прекъсването на обучението в повечето случаи е безвъзвратно. Освен това българската образователна система е изключително негъвкава и е почти невъзможно веднъж отпаднали деца да се включат отново в училище, дори и да искат. Това важи и за върналите се от чужбина. Дори да са учили извън България, бюрокрацията им пречи да приравнят знанията си и да продължат в адекватен за възрастта им клас.

Според програмния директор "Образователни политики" в институт "Отворено общество" Боян Захариев причините за заминаване в чужбина и за отпадане поради семейни фактори или нежелание са едни и същи и се свеждат до липсата на достатъчно възможности за развитие в нашата страна. "Възможностите за развитие, разбира се, са различни при различните групи деца, но в крайна сметка всичките водят до неща, които са лоши за нашата икономика и общество – напускане на страната, отчуждение, апатия, житейска пасивност, маргинализация, невъзможност за пълноценен живот в съвременната икономика", коментира анализаторът.

Председателят на Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" (организация, фокусирана в борбата с отпадането от училище - бел. ред.) Деян Колев обръща внимание на факта, че има група училища, които системно стават по-зле и в които отпадането достига 20% от учениците. "Очевидно в тези училища има някакъв системен проблем и там не се реагира целенасочено по подходящ начин", смята Колев. Той е на мнение, че масовото схващане, че децата отпадат от училище заради несправяне с българския и математиката, не е напълно вярно. Причините, казва Деян Колев, са много по-дълбоки и често са психологически - стрес, дискомфорт, липса на работа с родителите. Роля играе и фактът, че в голямата си част образованието в България не прави връзката с реалния живот и учениците и техните родители не виждат практическата полза от това, което се учи в училище.

Закриването на училища поради малък брой ученици също допринася за по-високия дял на отпадащите. Макар да е оптимизираща за бюджета мярка, това доведе до необходимост от пътуване до училище в друго населено място - стъпка, която много семейства не искат или не могат да предприемат било то по финансови причини, когато няма организиран училищен превоз, или по етнокултурни, когато предпочитат децата им да са наблизо.

Когато се завърти порочният кръг

Дори и сега някои да предполагат, че проблемът с отпадането касае само ограничен кръг деца, последиците от него ще са фатални за всички. Най-ясно видимият ефект е за икономиката, която не получава достатъчно добре квалифицирани хора и не може да привлича инвестиции. Икономистката от Института за пазарна икономика Зорница Славова отбелязва, че структурната безработица в момента е толкова голяма, колкото преди кризата. Според данните на Евростат делът на работодателите, които не разширяват дейността си заради липса на кадри, е два пъти по-висок в България, отколкото в останалите европейски страни. И това касае в най-голяма степен индустриите, в които не се изисква висше образование за позициите. Според Славова голям ефект може да има системата за дуално образование, в която учениците прекарват време в реални фирми и виждат смисъла от наученото. Това ще покаже на децата и родителите връзката между образование и работа, съответно доход, а държавата дори не трябва да отделя много средства за това - нужно е просто промотиране на програмата и стимулиране на директорите да се свързват с бизнеса.

Боян Захариев от "Отворено общество" припомня, че проблемът не се изчерпва само със самото отпадане, което е само едно от проявленията на проблемите в образованието. Анализаторът определя това като "отчуждение от образованието" и отбелязва, че косвените щети от него са толкова многостранни и големи, че трудно могат да се оценят накратко. Сред тях са бедността, социални проблеми, свиването на работната сила, проблемите със застаряването на населението при намалени приходи в социално осигурителната система, предаването на ниското образование и бедността през поколенията и много други.

И все пак решение има

За разлика от държавните институции, които по-скоро си затварят очите за проблема или залагат само на неефективни мерки, неправителствени организации и отделни училища от години работят усилено за задържане на учениците. Опитът на "Амалипе" например показва, че най-голям ефект има комплекс от пет стъпки, по които се работи едновременно. Първата е въвеждането на интеркултурно образование - специално за децата от малцинствата, които така имат шанс да видят нещо от своята култура в училище и да го почувстват като свое. Важно е и включването на учениците - чрез училищни парламенти и ученици наставници, както и на родителите - чрез родителски клубове и предаване на опит. Ключово е учителите да бъдат подготвени за работа в интеркултурна среда и да получават подкрепа от директорите и местната общност. "Когато тези неща заработят заедно, резултати определено се постигат", категоричен е Деян Колев и припомня "превенцията е поне няколко пъти по-евтина от интервенцията". Училищата, които през последните години работят по модела на "Амалипе", отбелязват спад на броя отпаднали ученици, повишават средния си успех и мотивират децата да продължат средното си образование.

Едно от тези училища е начално училище "Христо Смирненски" в Бяла Слатина, където повечето ученици са от ромски произход. Още когато встъпва в длъжността директор през 2001 г., Евгени Ангелов започва да "гони стандартите". Тръгва оттам училището да уеднакви критериите си с останалите и "шестица при нас да съответства на шестица и в друг регион". Назначава млади учители, включително от ромски произход, за да може децата да имат примери за подражание. Води студенти от педагогическия колеж на стажове, за да внесат нови преподавателски методи. Обикаля "от врата на врата" заедно с колегите си учители, когато някое дете не дойде на училище. Защото, казва Ангелов, "ако не го потърсим, няма как да дойде". Родителите се увещават с всякакви методи - от спокойни обяснения за ползата от училището до заплахи за спиране на детските помощи. Ако класният не успее, отива директорът, често с подкрепа от местната общност или пък с работодателя на родителя.

Евгени Ангелов се старае да възнаграждава учителите, които полагат големи усилия - както финансово, така и с морална подкрепа. И много държи на планирането - всеки преподавател има чеклист за деня, в който пише какви са му задачите, как ще ги преподаде, какво ще е домашното според нивото, до което учениците са стигнали. Така могат да се използват различни преподавателски техники и часовете да станат по-интересни за децата. Директорът не затваря вратите на училището пред нито едно дете. Така успява да реинтегрира например ученик, който се е върнал след няколко месеца земеделска работа в Гърция. Евгени Ангелов отказва да следва строгите предписания на закона и не изключва момче с много отсъствия, защото знае, че в по-далечното училище няма изобщо да отиде, а вкъщи няма кой да му обърне внимание. Организира футболен отбор за децата с противообществени прояви, изпраща ги на първенство, за да видят, че могат да успеят. "Най-голям ефект има, когато намираме начин детето да се чувства добре в училище, да открие в какво е добро и да му покажем, че може", казва училищният директор. Той измерва успеха на училището не в оценки на изпитите, а в "човешки съдби". Като тези на двамата си 13-годишни ученици, които бутат пазарни колички в един супермаркет за 15 лева на ден, но които той успява да накара да го правят в извънучебно време, за да идват на училище. Борбата, смята директорът, трябва да е за всяко дете.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2016/09/21/2831017_borbata_e_za_vsiako_dete/?sp=0#storystart
Снимка: www.capital.bg



Вземи линк:

Коментирайте и Вие