Предприемачът с германски манталитет и добруджански корен

За себе си казва, че е селско момче от Добруджа, чийто живот винаги е бил свързан с промени и борба с новото. Младежката любов го отвежда в Германия, където освен семейство създава и фамилен бизнес - само за да прехвърли основната част от него обратно в родината си. Александър Божилов не се приема за лицето на "Интрама". Както във всеки фамилен бизнес, и тук зад успеха стои семейството. В случая това са дъщерята Яна и съпругът й Франк Улрих. Преди повече от 20 години тримата създават компания в Берлин, която няколко месеца по-късно започва да работи и в България, а днес тук е основната й дейност. Бизнесът расте и последният проект на "Интрама" е изграждането на нов завод за опаковки в икономическата зона "Тракия" край Пловдив за 20 млн. лв., който трябва да заработи до края на годината. Зад всичко това стоят германският бизнес манталитет и българската предприемчивост.

Любов и бизнес

За миналото си преди Германия Божилов е лаконичен. Роден в добруджанско село, учил техникум в Добрич, завършил МЕИ (сега Технически университет), за кратко работил като техник на летище. Германската му история започва една майска вечер в края на 60-те години, когато каца на летището в Източен Берлин, където го отвежда любовта към бъдещата му съпруга.

Започва работа като сервизен инженер в AEG, където остава 18 години. Междувременно завършва външна търговия в Берлин – друга негова стара любов, която по това време в България е достъпна само за избрани. Когато пада Берлинската стена, решава, че е време за промяна, и започва да работи като регионален мениджър за компания от Щутгарт, където задачата му е да организира пласмента и да създаде търговската мрежа в т.нар. нови провинции от вече бившата Източна Германия. Опитът там се оказва безценен. "Аз преписвам наученото. Както изградих онази мрежа в Германия, така създадохме "Интрама" тук", казва Божилов.

Точно на този етап се появява Франк Улрих – в ролята на приятел и бъдещ съпруг на дъщеря му Яна. С нея се запознават през 1992 г. в университета в Берлин, където Улрих учи бизнес администрация и икономика. Затова и Божилов го нарича "финансовия министър" на компанията, а себе си определя като "техника". "По това време г-н Божилов търсеше нови предизвикателства за професионално развитие след падането на стената и така в края на 1993 г. тримата основахме компанията Intrama със собствени спестявания", разказва Улрих. В началото с бизнеса се занимава основно Божилов, докато Яна и Франк завършат. Започват с търговия – износ на месо от Германия за Русия, внос на краставици от България за Германия и т.н. "С времето осъзнахме, че всеки иска свежа храна, а за да е свежа, храната трябва да е опакована. Така се роди идеята и до днес опаковките са основният ни бизнес", казва Улрих.

Обратно в България

През есента на 1993 г. Божилов идва на панаира в Пловдив като посетител и вижда, че след закриването на бившите външнотърговски предприятия в страната има голямо търсене на машини, а предлагането е силно ограничено. Още на другата пролет Intrama се явява на панаира като изложител. По това време компанията е дистрибутор и представител на други производители на везни и машини за месопреработка и опаковане на хранителни продукти. В началото на 1994 г. започва да изгражда търговска мрежа в България – естествено от познатия на Божилов Добрич. Там организират и първото малко производство, като внасят фолио, което само се оформя за опаковане на храни.

"Искахме обаче тук да произвеждаме фолиото, не да носим материалите от 2000 км", казва Божилов. И добавя: "Ние, българите, сме много можещи – техници сме, импровизираме."

След няколко неуспешни опита за партньорство с местни фирми "Интрама" прави самостоятелно производство – в Асеновград. "Започнахме в един гараж. Когато приятел от Германия го видя, се просълзи и каза, че точно в такъв гараж неговият дядо е започнал семейния им бизнес", разказва Божилов.

Скоро става ясно, че бизнесът се нуждае от по-голямо помещение в по-голям град. И тъй като винаги са имали търговски офис и склад в Пловдив, решават да потърсят място там. Откриват го в комплекса на "Марицатекс", купуват сградата с банков кредит и през 2007 г. се преместват.

Новата фабрика

Сега е време за следващата крачка, тъй като и това помещение се оказва тясно, а конкуренцията налага рязък технологичен скок. Затова компанията започва изграждането на изцяло ново предприятие в зона "Тракия", в което да премести съществуващото производство и да разшири бизнеса с по-ефективни машини. Новото оборудване е изцяло автоматизирано и е три пъти по-производително от сегашното, което означава, че производството ще се умножи по четири. Заради допълнителната работа персоналът в Пловдив ще се увеличи от 60 души сега до 110 работници, като част от тях вече са наети и се обучават. До края на тази година строителството на сградата трябва да приключи, а производството трябва да стартира веднага. По тази причина в момента в Германия се изработват машините за бъдещото производство, така че да станат готови веднага щом помещенията бъдат завършени.

Заради спецификата на производството сградата трябва да отговаря на конкретни изисквания за климатизация, вентилация, височина и т.н. Инвестицията е 20 млн. лв. и основната част от нея се финансира с кредит от Уникредит Булбанк. "Ние сме консервативни, винаги сме работили с една банка, а и те обичат да работят с нас, защото знаят, че си плащаме", казва Божилов.

От търговец към производител и износител

Освен бизнеса в Пловдив преди шест години "Интрама" прави предприятие за печатане на етикети за хранителни продукти край София, а година по-късно започва и производство на машини. Така затваря цикъла, като вече предлага всичко за опаковането – от машини за пакетиране, през фолио до етикети. Машините са предназначени за малки и средни, както и за по-големи производители на месни и млечни продукти, а клиенти на етикетите са търговските вериги, които купуват също така пликове и везните на партньора Bizerba, на който "Интрама" са дистрибутор.

"Превърнахме нашата компания от чисто търговска в производствена", казва Улрих. В момента около 80% от продажбите на компанията са от собствена дейност, а все по-голяма част от продукцията се изнася, като сред пазарите й са Холандия, Гърция и Кипър.

"За нас е важно да имаме колкото може повече добавена стойност тук, в България. Много големи компании са като скакалци, отиват от страна в страна, дейностите им там обикновено са трудоемки и с малка добавена стойност. Ние не търсим да се възползваме от ниските разходи за труд тук. Разбира се, това е предимство, но не е определящ фактор, защото рано или късно с развитието на икономиката разходите за труд ще се повишат", казва Улрих. И добавя: "За да има една страна устойчиво конкурентно предимство, фокусът трябва да е върху продукти с висока добавена стойност, които могат да се продават на международния пазар."

Растеж чрез скромност

Философията на "Интрама" е, че всичко, което компанията печели, трябва да се реинвестира в производството. "Това е типичен манталитет за германския фамилен бизнес. Макс Вебер има теория, че съществува типична протестантска трудова етика, която е била двигателят на развитието на капитализма. Защото за протестантите целта не е да водят луксозен живот, а да бъдат скромни, за да отидат в рая", обяснява Улрих. Затова и от 20 години компанията влага отново всичко, което спечели. Това е и причината да порасне от трима души в началото до над 200 служители с търговски представителства в няколко страни и оборот от 14 млн. евро. Друг елемент от философията на "Интрама" е, че насърчава хората да се развиват вътре в компанията. "Много от хората ни са започнали работа тук преди 20 години, направили са кариера и са част от успеха на фирмата", добавя Улрих. А така семейството става още по-голямо.

http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2016/08/19/2814093_predpriemachut_s_germanski_mantalitet_i_dobrudjanski/