Петък, 24- ти Ноември
ГОРЕЩИ НОВИНИ
Начало / Новини / България
Дишай!

Дишай!

А понякога общините и институциите взимат решения, които съвсем ясно спъват процеса по получаване на информация. Да вземем за пример Пловдив, където една от станциите за измерване на състоянието на въздуха - до "Баня Старинна" в центъра на града, е преместена в периферния жк "Тракия". Преди преместването там са отчитани най-честите превишения на допустимата концентрация на ФПЧ10, отбелязва председателят на управителния съвет на "Асоциация за Европейска интеграция и права на човека" адв. Михаил Екимджиев, който е сезирал ЕК по случая. От Регионалната инспекция по околната среда и водите в Пловдив потвърдиха пред "Капитал", че измервателната станция е преместена, защото е била в близост до кръстовище с натоварен трафик, в район с прекомерно застрояване и с множество битови замърсители. С други думи, сензорът за мръсен въздух е бил преместен, защото въздухът е твърде мръсен.

 

Преди седмица съдържанието на по-едрите фини прахови частици (ФПЧ10) в софийския въздух за пореден път надвишаваше средната норма за денонощие между 1.5 и 2 пъти. Със сигурност не сте разбрали за това от Столична община или медиите, но вероятно сте го усетили със собственото си гърло. Както всяка зима проблемът с мръсния въздух постепенно започва да задушава жителите на много от българските градове. С това идва и ядът, че по този въпрос просто нищо не се прави. Няма спрени автомобили, няма безплатен градски транспорт, няма предупреждения да не се излиза на улицата. Вместо това има "награди" от международни класации за най-мръсен въздух.

Дребно възмездие за лошия въздух може да дойде от заведеното дело срещу България от Европейската комисия за неспазване на пределно допустимите норми на прах във въздуха между 2007 и 2013 г. През ноември излезе становище на генералния адвокат по делото, от което изглежда, че е по-вероятно страната да бъде осъдена за неспазване на правото на ЕС. Това, разбира се, не е никакво успокоение. По-важният въпрос е кога ще се появят конкретни мерки, които правят въздуха по-чист - и това да бъде измерено. Засега ясни данни няма, освен тези, които хората усещат с белите си дробове. Над 18 хиляди души умират всяка година от болести, свързани със замърсения въздух, каза преди няколко месеца председателят на Българското дружество по белодробни болести Диана Петкова. Други 50 хиляди, които страдат от хронична обструктивна белодробна болест, не могат да излязат по улицата в по-замърсените дни на зимните месеци, защото има опасност буквално да се задушат от кашлица.

Няма датчик, няма проблем

Проблемът с мръсния въздух наистина не е трудно да се реши, но за целта първо трябва поне да се знае реалният мащаб на проблема с повече детайли. Засега България продължава да няма точни данни какво се случва с въздуха и как проблемът въздейства на хората. Министерството на здравеопазването няма конкретна информация колко души са се разболели в следствие на замърсяванията. Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) пък дава информация за качеството на въздуха с ден закъснение. "Има упорито нежелание да се публикуват данни в реално време", обяснява Ивайло Хлебаров, съветник по проблемите на околната среда към сдружението "За Земята", който следи отблизо проблема. Освен това в момента няма законов механизъм, чрез който населението да бъде информирано при надвишаване на нормите на нива на ФПЧ. На следващия ден виждаме броя превишавания, но това не е от полза, смята Хлебаров.

А понякога общините и институциите взимат решения, които съвсем ясно спъват процеса по получаване на информация. Да вземем за пример Пловдив, където една от станциите за измерване на състоянието на въздуха - до "Баня Старинна" в центъра на града, е преместена в периферния жк "Тракия". Преди преместването там са отчитани най-честите превишения на допустимата концентрация на ФПЧ10, отбелязва председателят на управителния съвет на "Асоциация за Европейска интеграция и права на човека" адв. Михаил Екимджиев, който е сезирал ЕК по случая. От Регионалната инспекция по околната среда и водите в Пловдив потвърдиха пред "Капитал", че измервателната станция е преместена, защото е била в близост до кръстовище с натоварен трафик, в район с прекомерно застрояване и с множество битови замърсители. С други думи, сензорът за мръсен въздух е бил преместен, защото въздухът е твърде мръсен.

Предвид хаоса с данните, засега остават ясни най-вече причините за проблема. Битовото отопление на дърва и въглища, транспортът, големите ТЕЦ-ове в близост, дори и непочистените улици повишават нивата на фини прахови частици, които бавно ни разболяват. На практика няма и промяна в никоя от големите политики, които насърчават замърсяването. Данъците за автомобили са по-ниски за по-старите автомобили с далеч по-лоши екологични показатели. Държавата дава енергийни помощи на семейства с ниски доходи, които отиват предимно за твърди горива.

Малкият мръсен проблем на София 

Все пак в последните години привидно има малко подобрение в показателите на градове като София. Градът успява да PRоизведе и положителни новини заради някои палиативни зелени политики - строежът на третия лъч на метрото и инвестициите в нови превозни средства за градския транспорт (макар и част от тях дизелови). Нищо от това обаче не е убедително, докато не се появят реални данни. В крайна сметка покрай строежа на подземната железница за близо две години в центъра на града са отворени огромни строителни язви, които вероятно допълнително замърсяват въздуха на София с прах и със сигурност имат ефект върху всички, които живеят и работят наблизо. Общината им дължи поне това да е помислила, изследвала и обяснила на какво ги подлага.
В действителност изглежда, че броят дни, в които съдържанието на ФПЧ в софийския въздух е над нормата, сякаш намалява от 2011 г. насам, това не трябва да успокоява. "2011 г. е година на пиково замърсяване заради много студена зима, затова не трябва да се взима като отправна точка От 2010 г. досега съществено намаление на замърсяването на ФПЧ няма", обяснява Боян Рашев от denkstatt. Той следи данните и твърди, че броят превишения през 2016 г. ще са по-високи отколкото през 2015 г. Наблюденията и на Ивайло Хлебаров върху работата конкретно на Столична община са, че няма устойчиво разработване на мерки, нито измерване на ефекта им след време. "Виждам сериозно нежелание да се работи в посока на решаване на основните проблеми на столицата в името на всички граждани, а не някакви чисти корпоративни интереси", казва Ивайло Хлебаров.

Къде са хората

И ако фокусът ни обикновено е върху проблема, решението всъщност винаги се крие у хората. Въздухът в София страда не само защото има твърде много дизелови автомобили или твърде много печки на твърдо гориво. Улиците на града ни задушават, защото данните се събират от РИОСВ, решенията се взимат от Столична община, а политиките се изразяват в снимки пред новите метростанции или някоя нова партида китайски автобуси. Кметът Йорданка Фандъкова може и да говори за зелен град, но през цялото й управление дотук не е имало човек в СО, който да работи по този проблем. Само едно доказателство за това е, че в Столична община от ноември 2015 г. прашасва Програмата за управление на качеството на атмосферния въздух (КАВ). По план тя трябваше да бъде приета през април тази година, но вече осми месец не влиза в приоритетите на общинските съветници. Едва ли това щеше да е така, ако някой чувстваше като своя отговорност изчистването на въздуха в София. Проблемът на въздуха всъщност е класически сценарий на споделената отговорност, която в крайна сметка е ничия. 

В началото на годината Фандъкова се похвали и че София ще бори мръсния въздух по модела на Амстердам, Париж и Виена - със системи от градски колела и електромобили. На практика обаче проектът за обществени велосипеди се бави вече няколко години и в настоящия момент се протака от общината. В неприетата програма за качеството на въздуха пък срещу мерките "изграждане на велоалеи" и "създаване на нови тревни площи за сметка на площи - потенциални източници на прах" стои етикетът "изпълнено". Едва ли това е най-подробният измерител, който общината можеше да използва. А и доста хора в кварталите на София могат да оспорят ефектите.

Всъщност от седмица насам София дори няма заместник-кмет по екологията. Това е повече от добра новина, защото дава шанс на това място да се появи човек с ясно послание и ясни задачи, който да заяви търсени ефекти, които могат да се проследят. Сред добрите новини все пак е и създаването на ново направление "Зелена София" в Асоциацията за развитие на София и фактът, че то се води от бившия изпълнителен директор на "София тех парк" Елица Панайотова. Засега планът е то да пише стратегия, която да прерасне в реални мерки за по-чист въздух и по-екологичен град. На етапа Столичната община се е доказала по-скоро в липсата на каквото и да било желание да претворява хартиените стратегии в истински мерки. Шансът този път е амбицията градът да се кандидатира за Европейска зелена столица, но всичко ще зависи от добрия мениджмънт или липсата на такъв. 

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/12/16/2884117_dishai/

Вземи линк:

Коментирайте и Вие