Пчелите не умират сами

Според великия учен Алберт Айнщайн, ако пчелите изчезнат от Земята, човечеството ще оцелее не по-дълго от четири години. Причината е проста – около една трета от растенията, които са източник на храна за хората и животните, се опрашват от насекоми, а 80% от тези насекоми са пчели. Ето защо данните за високата смъртност на пчелните семейства в България след зимния сезон будят притеснения не само у производителите на мед и пчелни продукти, за които това е истински удар по бизнеса, но и у учени и еколози. И макар засега България да е далеч от апокалипсис, настроението, с което пчеларският сектор влиза в новата селскостопанска година, е минорно.

Фотограф: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Пчелари от различни области на страната съобщават за висока смъртност на пчелните семейства още през февруари. При нормални загуби след зимуване от около 5-10% през тази година нивото на средната смъртност за страната е около 40%, сочат данни на Михаил Михайлов, председател на Обединен български пчеларски съюз. Тези загуби варират по райони, като най-критично е състоянието в Гоце Делчев, Балчик, Добрич и Силистра. "В Гоце Делчев имаме загуби до 100%, на други места до 80%", пояснява Михайлов.

Реалните мащаби на проблема за страната ще са видими чак към края на март, когато се броят семействата, но прогнозите са, че процентът на смъртност ще расте още.

Причините за това са комплексни. Повечето пчелари посочват като основен фактор отслабналия имунитет на пчелните семейства вследствие на употребата на пестициди от земеделските производители. "През мината година имахме много лоши резултати заради дъждовете. Пчелите почти нямаха добра паша и трябваше да бъдат подхранвани. Така те влязоха в зимата слаби. Но ако климатичните фактори са процеси, върху които не можем да влияем, то върху употребата на пестициди можем, а за съжаление високата смъртност на пчелните семейства се свързва все повече с употребата на неоникотиноиди", казва Петко Симеонов, производител на биологичен пчелен мед.

Връзката между използването на неоникотиноидите и умирането на пчелите е доказана 100% (виж в текста "Главният заподозрян за измирането на пчелите") и дори да не загинат веднага след като смучат прашец и нектар от третирани с този вид пестициди растения, те могат да пренесат малки дози в кошерите си, което намалява здравния статус на цялото семейство, а уврежданията започват още при яйцата и ларвите.

В България няма лаборатория, която може да провери дали в кошерите са внесени пестициди.

"При влошеното здраве в комбинация с една по-тежка зима много от пчелите просто не оцеляват", казва Симеонов. Наблюденията и на Михаил Михайлов са, че в зони с активно земеделие смъртността е по-висока. "Най-малки загуби има в планинските райони. Наши членове от Странджа също казват, че по високите части за разлика от откритите загуби почти няма", казва председателят на Обединения пчеларски съюз. Парадоксално е и че пчелни семейства, разположени в центъра на София, са в пъти по-добро здравословно състояние от тези, които се намират в силно земеделски райони.

Нулева година за бизнеса 

За Ангел Киров, производител на пчелен мед от района на Силистра, щетите са "ужасни" и "изненадващи". Към края на зимата от 145 кошера в 130 пчелите са мъртви. Официално причината са заболяванията вароатоза и нозематоза. "Докторът, с когото работя, изпадна в недоумение как е възможно по това време на годината да има такава смъртност.

Още през лятото много от пчелите ми бяха отровени от препаратите, с които пръскаха за нодуларен дерматит (заболяване по едрия добитък, пренасяно чрез ухапване от насекоми - бел. ред.). Тези, които оцеляха, вероятно са вкарали отрови в кошерите", обяснява Киров. Той иска да направи изследвания в тази посока, но се оказва, че България не разполага с лаборатория, която може да провери дали в кошерите са внесени пестициди и дали такива са налични в телцата на пчелите.

"Правил съм този пчелин 5 години. Как се възстановява това? По-скоро ще се откажа. И да го възстановя, пестицидите, които убиват пчелите, ще продължат да се използват. На всеки две години ли да ги възстановявам", казва пчеларят. По негови сметки един рестарт на бизнеса би му струвал около 15.5 хил. лв. при цена от 120 лв. за отводка (ново семейство). Трябва обаче да се има предвид, че дори ако купят нови отводки, пчеларите не могат да разчитат на високи добиви от тях, защото ще мине поне година, преди семействата да се развият.

"Големият проблем тази година е, че дори на колеги, при които има по-малка смъртност, пчелните им семейства са в такова влошено състояние, че не може да се очаква продукция през сезона"Петко Симеонов, производител на биологичен пчелен мед

"Ако колегите, които имат загуби, започнат да правят нови семейства от съществуващите си, едва ли ще извадят мед през годината. Ако вземат нови майки, процесът ще е по-бърз, но пак няма да изкарат добива, който биха изкарали от едни добре презимували здрави пчелни семейства. Големият проблем тази година е, че дори колеги, при които има по-малка смъртност, пчелните им семейства са в такова влошено състояние, че не може да се очаква продукция през сезона", казва Петко Симеонов. Така по всяка вероятност дори да има добри условия за паша, високата смъртност ще стане причина за по-скоро слаба година за производителите на пчелен мед. За много от тях тя се очертава дори нулева.

За сметка на това се очаква много силно търсене на пчели майки и отводки. "При нас се усеща силен интерес още от септември. Нямаме големи загуби и сме готови да отговорим на търсенето, но имаме капацитет, който не можем да надхвърлим, защото ще влошим качеството", казва Илия Павлов, производител на пчели майки и рояци от района на Плевен. По думите му засега не се очаква повишение на цените. Отводката ще се продава за 120 лв. с ДДС, а пчела майка - за 24 лв.с ДДС.
Бързото изтрезняване

Очакваните лоши резултати за пчеларския бизнес идват след няколко последователни години на бурно развитие. Бумът на пчеларството в страната обаче е по-скоро резултат от растящото финансиране по Програмата за развитие на селските райони и националните дотации за сектора. Насочването на много фермери, изкушени от финансирането по програмата, доведе до близо 30% ръст на пчелните семейства през 2016 г. спрямо 2014 г. Това обаче не се отрази чак толкова силно на производството (виж графиката).

Причината според опитните пчелари е липсата на компетентност. "Към причините за високата смъртност на пчелите трябва да се прибави и лошата подготовка. Напоследък с пчеларство започнаха да се занимават много хора, които изобщо не знаят как да се грижат за пчелните семейства", казва производител на мед с дългогодишен опит.

Намирането на пазар също стои като проблем. Макар по-голямата част от българския мед да е предназначена за износ, външните пазари са силно ориентирани към качество. "Търсенето на мед расте. В Европа и САЩ за качествен продукт търсене има, има и добра цена. Проблемът е, че нашите малки производители не могат да стигнат до тези пазари, а прекупвачите нямат интерес да предлагат висококачествен скъп продукт", обяснява биологичният производител Петко Симеонов.

Въпреки това българският пчелен мед е сред 15-те аграрни стоки с най-голяма стойност на износа. В последните години основният експорт е бил за Германия, Гърция, Полша, Франция и Белгия. Производителите на пчелен мед няма да загубят тези пазари, ако годината е лоша. Ако има неустойки по договорите, те ще се дължат от преработвателите, които филтрират и хомогенизират мед, не рискуват с качествен продукт и разчитат повече на реекспорт на евтиния украински или китайски мед.

Господството на вноса
Обратно на логиката, лошата година няма да се отрази върху цените на пчелния мед на вътрешния пазар. Това е така, защото търсенето тук се задоволява главно от внос. Причината за това е ценовото предимство на украинския, руския и китайския мед пред българския и чувствителността на българския пазар към цените.

"Тук не работи логиката цената да расте при свито предлагане. Напротив, цената на нашите продукти пада, за да стане конкурентна на евтиния внос", казва Михаил Михайлов от Обединения пчеларски съюз. По негови данни в момента цената на килограм пчелен мед на едро е 3.60 лв. при обичайните от последните месеци нива от 4-4.5 лв. Китайският мед пък се продава за 1.1 евро/кг.
  Това потвърждава и един от големите вносители. По думите на Емил Хосейни, собственик на "Роял бийс", от 2016 г. насам вносният пчелен мед преобладава на българския пазар. "Така е, защото цената на българския е непазарна и суровината е твърде скъпа", казва той. По думите му местните преработватели правят голям реекспорт, като внасят около 3-4 хил. тона при вътрешната консумация около хиляда тона. "През 2017 г. количествата на вносен мед ще се увеличат, но това няма да е заради лошата година на пчеларите. В масовия случай пазарът просто не търси български мед заради високата му цена", прогнозира Хосейни.

Така българският продукт остава по-скоро бутикова стока, задоволяваща търсенето на пазарите с висока покупателна способност. А що се отнася до вътрешната консумация, евтините украински и китайски продукти едва ли са завзели чак толкова голяма част от пазара. Защото всеки има ако не роднина или приятел, то приятел, който има роднина или приятел производител. И една голяма част от продажбите минават именно през тези канали, без статистиката да улови това.

http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2017/03/10/2931931_pchelite_ne_umirat_sami/