Неделя, 24- ти Септ.
ГОРЕЩИ НОВИНИ
Начало / Новини / България
 Доклад за състоянието на свободата на вероизповедание в България

Доклад за състоянието на свободата на вероизповедание в България


 

Конституцията гарантира свобода на вероизповеданията и на съвестта за вярващи и невярващи, независимо от тяхната религиозна принадлежност, като постановява, че всякакви религиозни практики следва да са свободни от ограничения. Законът позволява на индивида да упражнява свободно вероизповеданието си, стига съответната религиозна група да е регистрирана от Софийския градски съд. Направено е изключение за Източното православие, на което по Конституция е отредена ролята на „традиционна“ за страната религия, с което Българската православна църква (БПЦ) се освобождава от изискването за [съдебна] регистрация. През март окръжен съд призна 13 мюсюлмански лидери за виновни в проповядване на про-шериатска идеология и омраза към други етнически групи. През ноември силите за сигурност задържаха около 26 мюсюлмани за антидемократична пропаганда и подбудителство към война. Както мюсюлмани, така и Свидетели на Йехова говорят за продължаващ тормоз от страна на силите за сигурност и местната полиция. Някои малцинствени религиозни групи, включително Христовата църква на Светиите от Последния ден (Мормони) и Свидетелите на Йехова продължават да съобщават за дискриминация и предразсъдъци от страна на местните власти в някои общини, въпреки придобиването на национална регистрация. Училища забраняват носенето на хиджаб, а местните власти продължават да оставят без последствие молби за строеж на нови джамии. Еврейски организации изразяват загриженост относно езика на омразата и честванията на свързани с нацизма публични фигури от времето на Втората световна война. През февруари протестиращи срещу висящ реституционен иск, внесен от мюсюлманската общност, нападнаха централната джамия в Пловдив, с което предизвикаха наранявания и арести. Мормони и Свидетели на Йехова сигнализираха за физическо насилие срещу членове на техните общности. Еврейската общност, Свидетелите на Йехова, както и други малки религиозни групи твърдят, че някои националистически партии засилвали антималцинствената си реторика и тормоза над малцинствата по време на предизборните кампании. Мюсюлмани, евреи и Свидетели на Йехова алармират за случаи на вандализъм срещу техни молитвени домове. Столичната община организира първия по рода си „Празник на религиите“ с цел популяризиране на верската толерантност. Посолството на САЩ редовно обсъждаше с представители на правителството случаи на дискриминация и строежа на нови молитвени домове. Посланикът призоваваше към толерантност, срещаше се с религиозни водачи и взе участие в Празника на религиите, предназначен да насърчи религиозния диалог. Служители от Посолството обсъждаха нарушения на свободата на вероизповедание с лидерите на малцинствени религиозни групи, особено общностите на евреи, мюсюлмани, мормони, евангелисти и Свидетели на Йехова. Раздел I. Демографско разпределение на вероизповеданията Правителството на САЩ изчислява населението [на България] на 6.9 милиона (по данни към м. юли 2014 г.). Според преброяването от 2011 г., 76% от населението се определят като православни християни. Мюсюлманите са втората по големина религиозна група, като се оценяват на около 10% от населението. Общо около 2% си поделят групи като протестанти-евангелисти, католици, Свидетели на Йехова, арменски християни, евреи, мормони и други. Близо 5% от респондентите се представят за атеисти, а над 7% не се отъждествяват с нито една от гореизброените религии. Някои религиозни малцинства са географски концентрирани. Много мюсюлмани, включително етнически турци, роми и „помаци“ (потомци на български славяни, приели Исляма по време на османското владичество) населяват Родопите по южната граница с Гърция и Турция. Голям брой етнически турци и роми-мюсюлмани живеят също и в североизточните части на страната и по черноморското крайбрежие. Близо 40% от католиците са съсредоточени в и около Пловдив. Мнозинството от неголямата еврейска общност живее в София, Пловдив и по Черноморието. Протестантите са разпръснати навсякъде, но са по-многобройни в области с голямо ромско население. Приблизително 80% от градското население се определят като православни, докато сред селското население делът на православните християни е 60%. Около 25% от селското население определят себе си като мюсюлмани, в сравнение с 4% от градското население. Раздел II. Състояние на зачитането на религиозните свободи от държавата Законова рамка Конституцията гарантира свобода на вероизповеданията и съвестта, като осигурява защита срещу дискриминация и способства за зачитането на правата на вярващи и атеисти, независимо от религиозната принадлежност. В нея се казва, че всякакви религиозни практики се осъществяват без ограничения, както и че верските убеждения, религиозните институции и общности не могат да се използват за политически цели. Конституцията постановява също отделянето на църквата от държавата и забранява създаването на политически партии по религиозен признак. Законът дефинира верското убеждение като частно, когато то се осъществява от член или членове на религиозната общност в присъствието само на лица, принадлежащи към нея, и като публично - когато изразяването му е достъпно и за хора, непринадлежащи към съответната религиозна общност. Законът не допуска каквито и да било привилегии въз основа на религиозна принадлежност. Конституцията посочва източното православие като традиционна религия за страната. Законът определя БПЦ като юридическо лице, освободено от съдебна регистрация, каквато е задължителна за всички останали религиозни групи, желаещи да бъдат признати като национални религиозни малцинства по силата на закона. По закон, за Патриарх на БПЦ се излъчва Софийският митрополит. За да бъдат законово признати като национални религиозни малцинства, всички групи извън БПЦ са длъжни да кандидатстват за официална регистрация пред Софийския градски съд. Молбата за регистрация включва: наименование и официален адрес на групата; описание на религиозните вярвания и практики на групата; организационна структура и органи; ред на свикване на събрания и взимане на решения; финанси и имущество; процедура за прекратяване и ликвидация. По искане на съда, Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет предоставя експертни становища по въпроси, свързани с регистрацията. Кандидатстващите за регистрация имат правото да обжалват отрицателни решения на съда пред въззивния съд. Законът не изисква официална регистрация на местни клонове на регистрирани религиозни групи, а единственото условие е те да са уведомили местните власти за наличието на национална регистрация на групата си. Законът изисква от държавата да осигури финансиране на всички регистрирани религиозни групи. Регистрираните групи имат право да осъществяват богослужения, да притежават материални активи като молитвени домове и гробища, да извършват лечебни, социални и просветни дейности, както и да участват в търговски начинания. Групите без регистрация се смятат за действащи извън закона и подлежат на глоба от 100 до 300 лева ($62 до $186) за първо нарушение и от 500 до 1,000 лева ($311 до $622) за повторно нарушение. В случай, че нарушението е извършено от юридическо лице, глобата може да варира от 500 до 5,000 лева ($311 до $3,108). Извън БПЦ, съществуват 132 регистрирани религиозни групи. Законът позволява на религиозните групи да публикуват религиозни медии и разпространяват религиозна литература, като не ограничава мисионерската дейност. Някои общински наредби, обаче, изискват местни разрешителни за разпространение на религиозна литература на обществени места, а някои общини са приели местни правила, ограничаващи мисионерството. По закон, публичните училища на всички нива са длъжни да предлагат факултативни курсове по вероучение, обхващащи християнството и исляма като част от свободно избираемата учебна програма. Курсът разглежда историческите, философските и културните аспекти на вярата, като запознава учащите се с нравствените ценности на различните религиозни групи. Всички официално регистрирани религиозни групи могат да поискат включване на техните вероизповедания в учебната програма на курса. Законът допуска също така религиозни групи да откриват религиозни училища и университети. Учебният процес в религиозните училища трябва да покрива държавните стандарти за светско образование. Наказателният кодекс предвижда до четири години затвор и глоба от 5,000 до 10,000 лева ($3,108 до $6,215) за проповядване на религиозна омраза посредством средства за масово осведомяване и електронни медии; до три години затвор и глоба от 3,000 до 10,000 лева ($1,865 до $6,215) за оскверняване на религиозни обекти, включително разрушаване или повреждане на религиозни сгради, молитвени места, символи или надгробни паметници; и до една година затвор за създаване на пречки пред отделни лица в изповядване на тяхната вяра или осъществяване на богослужения и религиозни ритуали, или за принуждаване на други лица да участват в богослужения и религиозни ритуали. В допълнение, НК предвижда до три години затвор за основаване на „политическа организация на религиозна основа“ или използване на църквата и религията за разпространяване на пропаганда срещу държавата и нейните функции; както и до три години затвор и глоба от 5,000 лева ($3,108) за разпространяване на „фашистка и друга антидемократична идеология“ или за призоваване към насилствена смяна на обществения строй и формата на държавно управление. Независим омбудсман, конституиран в съответствие със закона, изпълнява ролята на обществен застъпник за граждани, които смятат, че са нарушени техни права и свободи в резултат от действие или бездействие на държавната или общинска администрация, както и от доставчици на публични услуги. Омбудсманът може да изисква информация от властите, да действа като посредник при разрешаване на конфликти, да отправя предложения за прекратяване на съществуващи практики, да предоставя информация на прокуратурата, както и да иска от Конституционния съд да отменя законови разпоредби като противоконституционни. Действия на държавата През март окръжен съд призна 13 мюсюлмански лидери за виновни в проповядване на про-шериатска идеология и омраза към други етнически групи, а през ноември силите за сигурност задържаха 26 мюсюлмани по обвинения в разпространяване на антидемократична идеология и подбудителство към война. Към края на годината, седем от тях се намираха все още в ареста. Мюсюлмани и Свидетели на Йехова са сигнализирали за продължаващ тормоз от страна на силите за сигурност и местната полиция, а някои малцинствени религиозни групи продължиха да съобщават, че срещу тях била упражнявана дискриминация от страна на местните власти в някои общини, въпреки статута им на национално регистрирани общности. Училища са забранявали носенето на хиджаб, а местните власти продължават да отхвърлят молби за строеж на нови джамии. Еврейски организации изразиха загриженост относно езика на омразата, както и честванията на свързани с нацизма обществени фигури от времето на Втората световна война. През март Пазарджишкият окръжен съд призна за виновни 13 мюсюлмански лидери за участието им в организация без законова регистрация в България, която си поставяла за цел проповядване на салафитски ислям, определен от съда като „антидемократична идеология“, доколкото се противопоставял на принципите на демокрация, разделение на властите, либерализъм, държавност, върховенство на закона, основни човешки права и религиозни свободи. Един от обвиняемите – Мехмед Муса – бе осъден на една година лишаване от свобода (но ще изтърпи общо четири години затвор поради прибавяне на срока на предишна условна присъда) и глоба от 5,000 лева ($3,108); други двама получиха условни присъди, съответно от 12 и 10 месеца, и глоби по 3,000 лева ($1,865) всеки; а останалите десет – глоби от по 5,000 лева ($3,108). Защитници на човешките права заявиха, че процесът срещу тях бил с идеологическа, а не криминална насоченост, като прокуратурата не успяла да докаже нито едно от обвиненията си. Прокуратурата на свой ред твърди, че делото изиграло ефективна възпираща роля срещу разпространението на радикалния ислям. Главното мюфтийство обяви обвиненията и присъдите за „неприемливи“, а процеса – за засилващ недоверието между мюсюлманите и останалата част от населението. Както прокуратурата, така и обвиняемите обжалваха решението на първоинстанционния съд. Към края на годината първото заседание по въззивното дело все още не беше свикано от Пловдивския апелативен съд. На 25 ноември, при специализирана акция срещу 40 жилища и джамия, силите за сигурност задържаха около 26 мюсюлмани, включително имам Ахмед Муса, като иззеха книги и компютри. Задържаните лица прекараха 24 часа в ареста, като Муса и още шестима бяха обвинени в проповядване на антидемократична идеология и подбудителство към война. Силите за сигурност съобщиха за иззети при обиска на жилищата и джамията атрибути на ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Леванта), включително знамена, тениски и транспаранти, като Муса и групата му бяха обвинени в подпомагане на чуждестранни бойци. Към края на годината и седемте задържани се намираха все още в ареста. Към месец ноември прокуратурата все още не бе представила обвинителен акт срещу участниците в нападението от 2012 г. срещу мюсюлмани-участници в петъчна молитва пред софийската джамия, организирано от крайната националистическа партия Атака. През май правителството бе изложило становище по случая пред Европейския съд за правата на човека, в което се казваше, че макар протестиращите да са действали по начин, който е морално и етично укорим, с действията си не са нарушили човешки права. Много мюсюлмански лидери продължиха да сигнализират за тормоз от страна на силите за сигурност, твърдейки, че националните сили за сигурност прибирали за разпит членове на мюсюлманската общност като форма на сплашване, както и за да създават конфликти в рамките на общността. Свидетелите на Йехова сигнализираха за тормоз от страна на местни полицейски служители в Разград, Шумен и Кюстендил, които, според тях, казвали на техни членове, извършващи мисионерска дейност, че са в нарушение на закона, и ги заплашвали, че ще си имат „проблеми“. Някои малцинствени религиозни групи, включително мормони и Свидетели на Йехова, продължиха да сигнализират за дискриминация и предразсъдъци от местните власти в някои общини, въпреки статута им на национално регистрирани от Софийския градски съд. В противоречие със закона, някои общини като Ловеч и Кюстендил са издали наредби, изискващи от въпросните групи да се регистрират и на местно ниво. Държавата признава православното християнство, ханафитския сунитски ислям и католицизма като религии, заемащи исторически обусловено място в националната култура. През годината Свидетелите на Йехова сезираха омбудсмана за две жалби, подадени от общността им срещу местните власти. Първата, подадена на 13 януари до началника на полицията в Шумен, е относно полицейски тормоз, а втората, подадена на 27 февруари до областния управител в Кюстендил, се отнася до приетите от кюстендилската община през февруари наредби против мисионерската дейност. Началникът на полицията в Шумен впоследствие се срещнал с местни представители на Свидетелите на Йехова и им предложил съдействие за избягване на подобни инциденти за в бъдеще. Към края на годината, Свидетелите на Йехова не бяха получили отговор на втората си жалба. Пред март общинският съвет в Карлово (Пловдивска област) също одобри поправки [към местното законодателство], забраняващи мисионерската дейност „от врата на врата“ и разпространението на религиозна литература. Въпреки протестите от страна на Дирекция „Вероизповедания“ срещу въведените ограничения, областните управители на Кюстендил и Пловдив не спряха изпълнението на поправките. Правителството не допусна поставянето на снимки с покрита по религиозни причини глава върху националните документи за самоличност. Министерството на просветата и повечето училища изтълкуваха закона, недопускащ привилегии по религиозен признак, като забрана за демонстриране на „религиозни символи“, каквито са носенето на хиджаб, в публичните училища. През септември Софийският административен съд потвърди решението на държавната Комисия за защита от дискриминация от 2013 г., според което директорът на единственото публично училище в Горно Краище не е извършил дискриминация, забранявайки на ученичка да идва на училище с хиджаб. Макар че давностният срок по дела за реституция изтече през 2013 г., висящи остават известен брой реституционни искове, подадени от Главното мюфтийство. Към месец ноември Главното мюфтийство съобщи за 26 висящи иска за общо 28 имота в страната. През април конкурентна група, водена от бившия главен мюфтия Недим Генджев, оспори претенциите на сегашното главно мюфтийство за приемственост по отношение на някогашните мюсюлмански религиозни общности, съществували между 20-те и 40- те години на миналия век, с което изпълнението на реституционните искове бе спряно до разрешаване на казуса. На 16 юни Кърджалийският окръжен съд отхвърли иска на Главното мюфтийство за възстановяване на собствеността върху сградата, в която се помещава регионалният исторически музей, като осъди мюсюлманската общност да заплати на държавата съдебните разноски в размер на 91,062 лева ($56,595). Към края на годината, Главното мюфтийство беше в процедура на обжалване на делото пред Пловдивския апелативен съд. Местните власти в Гоце Делчев все така не предприемат никакви действия по молбата на мюсюлманската общност за изграждане на джамия. Столичната общинска управа не издава разрешение за строеж на втора джамия в София, въпреки че в съществуващата джамия няма място за всички богомолци по време на петъчните и празнични молитви и много от тях се молят отвън на тротоара. Еврейски организации изразиха загриженост относно това, което те определят като пасивност на изпълнителната и съдебната власт при справяне с престъпленията от омраза, особено тенденцията на прокуратурата да оставя без последствия жалби относно използване на езика на омразата, оправдавайки се със свободата на словото. Еврейските организации повдигнаха въпроса и за проведената през месец декември археологическа конференция, организирана съвместно от Българската академия на науките и Софийския университет в чест на бившия министър-председател Богдан Филов, чието правителство е водило пронацистка политика и през 1941 г. приема антисемитски закон, ограничаващ гражданските и политическите права на евреите. През юли президентът за пръв път бе домакин на ифтар, на който бяха поканени лидерите на шестте религиозни групи, представени в Националния съвет по вероизповеданията (неправителствена организация, работеща по проекти и въпроси от общ интерес и насърчаваща религиозната толерантност): православни християни, мюсюлмани, евангелисти, католици, православни арменци и евреи. На него министър- председателят и президентът излязоха със съвместно изявление, отхвърлящо езика на омразата и верската нетърпимост. От държавния бюджет бяха отделени 4.5 милиона лева ($2.8 милиона) за регистрирани религиозни групи. От общата сума, 3.21 милиона лева ($2 милиона) бяха дадени на БПЦ; 360,000 лева ($224,000) – на мюсюлманската общност; 50,000 лева ($31,000) – на Римокатолическата църква, 50,000 лева ($31,000) – на Арменската апостолическа църква; 50,000 лева ($31,000) – на еврейската общност; и 80,000 лева ($50,000) – на други регистрирани вероизповедания; 450,000 лева ($280,000) бяха заделени за поддръжка на религиозни обекти с национално значение и 50,000 лева ($31,000) – за издаване на религиозни книги и научно-изследователска дейност. Други 200,000 лева ($124,000) остават в резервния фонд, включително 50,000 лева ($31,000) за създаване на регистър на религиозните обекти в страната. Т.нар. „други“ регистрирани религии трябваше да кандидатстват за финансиране пред Дирекция „Вероизповедания“ , но като цяло наличните средства бяха недостатъчни и не всички получиха одобрение. От подадените заявки три бяха отхвърлени в течение на годината: на будистката общност, с мотива, че тяхната група е получила множество предишни субсидии; на Божията църква в София, с мотива, че е била подадена след като наличните средства вече са били разпределени; и на Свидетелите на Йехова, поради оплаквания, че тази група е нарушила закона, работейки с непълнолетни лица. Страната има статут на наблюдател към Международния алианс за почитане жертвите на Холокоста. Раздел III. Състояние на зачитането на религиозните свободи в обществото Демонстранти антимюсюлмани нападнаха централната джамия в Пловдив в знак на протест срещу евентуална реституция на джамия в Карлово; нападението завърши с наранявания и арести. Мормони сигнализираха за случаи на тормоз, включително физически нападения, срещу мисионери. Еврейската общност, Свидетелите на Йехова и други малки религиозни групи твърдят, че националистическите партии засилвали реториката и тормоза срещу малцинствата по време на предизборни кампании. Свидетели на Йехова, евреи и мюсюлмани подават сигнали за вандалски актове срещу религиозни имоти. През септември в София се проведе първият по рода си Празник на религиите за насърчаване на верска търпимост. На 14 февруари приблизително 2,000 демонстранти антимюсюлмани, сред които футболни запалянковци, членове на различни националистически групи от цялата страна, кметът на Карлово, общински съветници от Карлово и един православен свещеник от Велико Търново, нападнаха централната джамия в Пловдив, хвърляйки камъни и пиратки срещу сградата. Първоначално тълпата се бе събрала, за да протестира пред Пловдивския апелативен съд по време на съдебното заседание по иска за реституция, подаден от Главното мюфтийство. При нападението срещу джамията полицията задържа приблизително 120 души, а един полицай и няколко протестиращи бяха ранени. Общо 11 от задържаните бяха осъдени за хулиганство по бързата процедура, позволяваща на властите да заведат дело в седемдневен срок след задържането на заподозрения. Извършителите получиха глоби от 300 и 400 лева ($186 и $249), лишаване от свобода за срок от 2 дни, условни присъди и обществено полезен труд. Мормони съобщават за няколко случая на тормоз и физическо нападение срещу техни мисионери от страна на млади мъже в Бургас, Плевен, Стара Загора и София. На 3 юни към двама мормонски мисионери, които се движели пеша към една църква, се доближили седем момчета в юношеска възраст. Те подминали първия мисионер, но едно от момчетата замахнало и ударило втория в челюстта, друго се изплюло в лицето му, а трето хвърлило по мисионерите алуминиева кутия с безалкохолна напитка. При нито един от тези случаи полицията не повдигнала обвинения срещу извършителите. Свидетелите на Йехова съобщават за заплахи срещу техни членове, включително за двама души, които били заплашени на 20 септември в Тутракан от мъж, въоръжен с дървена талпа, докато извършвали мисионерска дейност. През февруари организацията на евреите в България „Шалом“ и Движението за права и свободи протестираха и призоваха властите за забрана на Луков марш, насрочен за 15 февруари. Маршът е ежегодно събитие, организирано от Българския национален съюз в чест на Христо Луков, бивш генерал и министър на войната, оглавявал крайнодесния Съюз на българските национални легиони по време на Втората световна война. При предишни маршове участници са носели нацистки и фашистки пропагандни символи и надписи. Официални лица от Столична община решиха да не дават разрешение за провеждане на марша – едно решение, което медиите обясниха с организирания протест срещу събитието. Въпреки забраната, около 300 души се събраха на кратко шествие в центъра на София под плътна полицейска охрана, но полицията прецени да не предприема други действия, за да избегне ескалация на напрежението. Еврейската общност, Свидетелите на Йехова и други малки религиозни групи съобщават за засилена реторика и тормоз срещу малцинствата от страна на националистическите партии около изборите през май и октомври. На предизборни плакати на партия Атака бил изобразен юмрук, смачкващ брадат мъж, закичен със Звездата на Давид, който бил представен като „кукловод“ на САЩ и Турия. Две екстремистки националистически партии – Вътрешната македонска революционна организация и Националният фронт за спасение на България – организираха поредица от протести в Карлово, Благоевград, Петрич, Гоце Делчев и Кюстендил с искания за забрана на Свидетелите на Йехова. Сред протестите молитвени домове на Свидетелите на Йехова станаха обект на вандалски атаки. Кметовете на Карлово и Кюстендил се включиха в кампанията, заявявайки пред медиите, че местното население „ще се бие до последния човек“, за да не допусне подобни „секти“ да „намерят почва в техните градове“. Свидетелите на Йехова продължават да твърдят, че медийното отразяване създава погрешна представа за тяхната дейност и разбирания, като това важи особено за репортажите на ултранационалистическата кабелна телевизия СКАТ с централа в Бургас, в които те се обвиняват в престъпни деяния и биват наричани „сатанисти“. Районният прокурор на Бургас отхвърли жалбата на [Свидетелите на Йехова] за използван срещу групата език на омразата с мотива, че СКАТ ТВ била представила резултатите от „журналистически разследвания“. На 22 юли групата обжалва това решение пред областния прокурор, който потвърди решението на низшестоящата прокуратура. Лидерите на еврейската общност продължават да изразяват загриженост относно зачестяващите прояви на антисемитизъм в социалните медии и интернет форуми. Като примери се сочат публикуването на стари надписи, гласящи „Вход за евреи забранен“ и коментари под статиите в онлайн издания от рода на „Мръсен евреин: евреите и циганите са наказани да нямат държава и родина; те се скитат по света и се натрапват на други страни; това е един мръсен евреин, но добри евреи няма.“ Потребители на социални медии обвиняваха един виден гражданин на САЩ във финансиране на антиправителствената Протестна мрежа, описваща себе си като „мрежа да координация и контакти“ и поставяща си за цел „оставката на сегашното правителство чрез разпространяване на протестни действия“. Потребителите често споменаваха и еврейския му произход. Свидетели на Йехова, евреи и Главното мюфтийство продължиха да сигнализират за случаи на оскверняване на светини. През септември вандали са изписали със спрей свастики върху джамията в Благоевград. През юни двуметров кръст се появил върху минарето на старата джамия в Гоце Делчев. През юли вандали изрисували със спрей сатанистки символ върху входната врата на централата на Свитеделите на Йехова в Първомай. Свидетелите на Йехова съобщават и за други случаи на вандализъм през годината, по- конкретно в Плевен, Благоевград, Петрич и Гоце Делчев, включително оскверняване и счупени прозорци на молитвени домове. На 4 юни – първия ден на еврейския празник Шавуот – вандали изписали със спрей свастика и „Смърт на евреите“ върху таблото за обяви на Софийската синагога. Инцидентът бил уловен от охранителни камери и полицията арестувала четирима непълнолетни във връзка с престъплението. Към декември преписката остава висяща, но полицейски източник коментира, че случаят няма да бъде даден на съд предвид възрастта на извършителите. През септември Националният съвет по вероизповеданията, в партньорство със Столична община, организира първия по рода си Празник на религиите, който събра заедно православни християни, мюсюлмани, евангелисти, католици, православни арменци и евреи на един ден на отворени врати и обмен на информация между религиозните групи. Раздел IV. Държавната политика на САЩ Посолството редовно комуникираше с Дирекция „Вероизповедания“, със службата на Омбудсмана и с Комисията за защита от дискриминация за обсъждане на религиозни проблеми като делото в Пазарджик, случаи на дискриминация, както и изграждането на нови молитвени домове. Посланикът проведе срещи с Патриарха, Главния мюфтия и Висшия израилтянски духовен съвет, на които обсъди въпроси на религиозните свободи като търпимостта към други религиозни общности, нуждата от противодействие на езика на омразата, и продължаващата ангажираност на САЩ със съответните общности. Представители на Посолството се срещаха често с лидери на еврейската общност, Главното мюфтийство, мормони, евангелисти и Свидетели на Йехова, за да обсъждат нарушения на свободата на вероизповеданието, сътрудничеството с религиозните общности и предложения за промени в законодателството. Посланикът и представители на Посолството присъстваха на Празника на религиите в София през месец септември, на който тя се срещна в шатрата на Главния мюфтия с представители на Православната църква и обсъди историята на верската търпимост в България и необходимостта подобни събития да продължат и за в бъдеще. Посланикът и представители на Посолството взеха участие и в честванията на 71-та годишнина от спасяването на българските евреи през месец март и в церемонията по отбелязване на Международния ден на холокоста през януари. Представители на Посолството посетиха областните мюфтийства в Шумен, Разград, Плевен и Велико Търново, за да се запознаят с местните междурелигиозни отношения, имотни спорове и с представители на местните общности. През юли Посланикът даде ифтар в своята резиденция, като по време на вечерята обсъди религиозните свободи и толерантност с Главния мюфтия, с членове на мюсюлманската общност, представители на други религиозни общности, с един журналист и един официален представител на Министерството на външните работи. Посланикът публикува и своя коментарна статия по случай Международния ден на толерантността, в която отбеляза исторически мирното съвместно съществуване на различни религии в страната, положителната роля на България по време на Холокоста, като се призовават политическите лидери и обикновените хора да се противопоставят на нетърпимостта и омразата.
Снимка: mamita-bg.com



Вземи линк:

Коментирайте и Вие