„Франс Прес”: Просяк е символ на добротата в страна, опустошена от бедност и корупция

Дядо Добри или светецът от Байлово, както стана известен един съвсем обикновен българин с огромно сърце прикова вниманието на световните медии. Агенция „Франс Прес” (АПФ) гръмна с разказ за делата на Добри Добрев, който е най-големият дарител на храм-паметника "Св. Александър Невски" в София. Медията пише, че един просяк, преживял годините на цял век и има само износените дрехи на гърба си е символът на добротата в една държава, пропита от бедност и опустошена от корупция и нечисти сделки.

В сроя материал агенцията пише, че Дядо Добри е дарил хиляди евро на църквата с позлатените кубета в българската столица, събирани с 20-годишно просене. Текстът споделя със света, че светецът изминава пеша разстоянието от скромния си дом в село Байлово до София всеки ден и застава с пластмасова чашка пред храма и шепне тихо на християните, които пускат в нея пари „Вземи малко хляб, от Бога е”. Той преживява в стая към църква в селото и разполага със старо легло и маса. Нанесъл се в пристройката, след като дарил 10 000 лева за ремонта на църквата. Отрича се от земните блага още на млади години. Едва преди 5-6 години става известен в цяла България като „живият светец от Байлово”. Медията не пропуска да спомене, че в София има цял блок, изрисуван с образа на белобрадия старец, за който мнозина признават, че им прилича на Господ. Казва се още, че почти всяка година се намира жълто издание, което да погребе Дядо Добри в стремежа си да търси скандална клюка за рейтинг.

През 2009 г. той дарил 35 700 лева на катедралата в София, но събирал суми между 2500 и 4000 евро за по-малки църкви из страната. „Франс Прес” коментира, че Дядо Добри е феномен на фона на моралното разпадане на България и, че успява да дарява огромни суми. В статията се посочва, че една средна заплата у нас е не повече от 450 евро на месец, за да се даде по-добър пример за огромния принос на стареца към запазването на българската духовност.

За написването на материала пред агенцията застават да говорят и споделят случки от контактите си с добрия човек Теодора Карамелска, професор по социология в Нов български университет в София, епископ Тихон, председател на настоятелството на борда на храм-паметника „Св. Александър Невски” и Елена Генова, която е негова роднина. Историята за Дядо Добри, публикувана от престижната медия започва от раждането му през 2014 г. Проследява частичната му загуба на слуха по време на Втората световна война в бомбардировките в София. Избрал да изостави жена си и четирите си деца, за да е по-близо до Бога и да работи в манастирите, в които имат нужда от помощ за различни дейности.